М или деца, знаете ли кой е най-големият християнски празник? Без всякакво колебание трябва да кажем, че това е Великден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник се чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Мили деца, знаете ли кой е най-големият християнски празник? Без всякакво колебание трябва да кажем, че това е Великден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник се чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Любопитна подробност е, че Великден се случва около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар, като подобно на Великден, всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника, пък идва от това, че католиците следват Григорианския календар, а православните – Юлианския.
Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
Традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота от най-старата жена в семейството. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век. В България той навлиза през 20-те години на миналия век.
Агнешкото също е важен компоненти на празничните обичаи. Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. Според обичая може да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневни пости.
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Монитор
