Възход и падение на българския джендър

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”. 

С решението на КС бяха посечени усилията на неолибералните троцкисти да постигнат поредната лесна победа над още една европейска държава. Е, този път не им се получи. Нещо повече, има сериозни основания да очакваме, че с това действие на българския Конституционен съд се слага началото на края на заливащата света соросоидна мътилка. Мътилката започна да се оттича, дами и господа, това е положението!

И нека кажем нещо важно още в началото. Не става въпрос изобщо за защитата на жените срещу насилието, макар че още се срещат изказвания от вида „Щом сте срещу Истанбулската конвенция, значи искате да си биете жените”. Има даже и по-усъвършенствани становища, като например „Щом сте против ИК, значи искате да биете лесбийките, гейовете и останалите джендъри”. Ние обаче категорично не искаме да бием нито жени, нито мъже, нито даже джендъри! И затова, поради очевидното малоумие на подобни твърдения, те по-нататък няма да бъдат обсъждани. Защото читателите ни са умни и заети хора и не трябва да им губим времето.

У нас аргументите „за” и „против” Конвенцията бяха подробно изложени по време на многобройните дискусии по медии, сайтове и в крайна сметка в документите на Конституционния съд по въпроса. При това качеството на българския дебат беше в голямата си част на много високо ниво, за разлика от баналните глупости, които имах търпението да изчета във връзка с аналогичен дебат на Запад. Тогава за какво е тази поредна статия? Оказва се, че има за какво.

Първо, заради лъжите, които без свян се изрекоха от хората на Сорос, включително в уважавани медии, които изглежда се изпускат лесно на фейкови теми. Например за това, колко и кои европейски страни НЕ СА са ратифицирали Конвенцията. Кой знае защо, тук соросоидите веднага ни тикат Азербайджан и Руската Федерация, които впрочем не са даже подписали Конвенцията, камо ли да я ратифицират. То те не са и чисто европейски държави, но кой ти гледа. Важно е да се остане с впечатлението, че Конвенцията не се приема в държавите, управлявани от уж диктаторски режими. Можеха, разбира се, да добавят и Украйна, щото и тя не е ратифицирала Конвенцията, макар че е подписала документа. Но не я, щото Украйна се е запътила към Европа и явно поради това не е диктаторска, а демократична държава. Дано.

Соросоидите твърдят, че с отказа си да ратифицира Конвенцията, България се била изолирала от Европа и света?! Да видим обаче каква е истината. Отваряме страницата на Конвенцията на сайта coe.int на Съвета на Европа (който именно е създал документа) в 12:00 часа на 2 август 2018 година, за да проверим какво е положението на държавите и по-специално на тези в Европейския съюз. Щото за другите не се знае колко са демократични, а и ние се равняваме именно по ЕС, на който сме горди членове. И какво четем на сайта на Съвета на Европа? Ми четем, че точно 9 (девет) държави от ЕС не са ратифицирали документа. Това прави цели 32 на сто от членовете на ЕС, които сега са 28. И ще прави 30 на сто от бъдещия ЕС, ако и когато Англия се брекзитне от него. Евентуално обаче.

Когато заедно с България са една трета от държавите в ЕС, това не е изолация, а който твърди, че сме изолирани, е обикновен лъжец. Интересно е също кои именно държави от ЕС не искат да ратифицират документа? Това са 6 (шест) държави от бившия соц, плюс Ирландия, Люксембург и Великобритания. Вижда се, че държавите, които са го живели комунизма, имат развита имунна система за тоталитарната зараза. Впрочем, всичките пет жени от състава на Българския конституционен съд гласуваха против Конвенцията. Българските жени също имат силно развита имунна система срещу злото и най-добре чувстват, че този документ ще навреди преди всичко на тях и на децата ни.

Второ интересно нещо около документа е, защо от жертвите на насилие практически са изпуснати мъжете? По всякакви статистики, и не само европейски, сред жертвите на насилие мъжете са от 20 до 25 на сто! Обикновено това са възрастни и безпомощни мъже, но има и млади. И често тук насилниците са жени, за съжаление. Тогава защо е този див сексизъм в един документ, който уж трябва да изкорени сексизма в най-тежката му форма, насилието? Създателите на този нефелен документ наистина ли мислят, че повечето хора са дебили? Може би даже 80 на сто според тях са дебилите, колкото мислят и някои български социолози?

Трето, някой знае ли защо България беше подложена на невиждан в съвременните международни отношения натиск да ратифицира документа? На какъвто натиск са подложени и другите страни, нератифицирали документа, а те все пак са една трета от всичките? На всичкото отгоре, досега България кротко си мълчеше, докато брюкселски материал с не особено високо качество се упражняваше да говори банализми и да ни обижда! Тази истерия и този бесен натиск са без всякакъв прецедент, откакто ни приеха в НАТО и после в Европейския съюз.

Няма как да не сравним истерията и натиска над България с аналогични явления в САЩ. Явления, настъпили след изненадващата за неолибералните троцкисти победа на Доналд Тръмп над съпругата на един известен с доброто си и уважително отношение към жените-стажантки в Белия дом бивш американски президент. Има ли у нас хора, дори от менталната категория, описана от един депутат на БСП, които да вярват, че тази истерия и този натиск бяха (и са!) заради насилието над българските жени? Пука им на Брюксел и ПЕС за българските жени, а и изнасилванията на жени у нас са над 20 (двадесет!) пъти по-малко на глава от населението, отколкото примерно в цивилизованите Англия и Уелс. Така че глупости на търкалета са това, ама големи.

Четвърто, някой може ли да обясни защо репресивният орган според Конвенцията, а именно комунистическо-нацисткото ГРЕВИО, се състои само от лица от един биологичен пол? Впрочем, ГРЕВИО беше наречено „Гестапо” не от български, а от европейски анализатори, с които е трудно да не се съгласим. Какъв е този международен орган, в който има тотална дискриминация по полов признак (там мъже няма)? Това да не би да е теляшкия състав на някогашната градска баня в четвъртък? Любопитният читател може да провери, защо именно в четвъртък.

Пето, защо Обяснителният доклад към Конвенцията е пълен с джендъри, джендърки, травестити, трансвестити, трансполови (някой знае ли разликата?), гейове, лесбийки, бисексуални, мигранти, бежанци, жени с бурки, циганки, болни от СПИН и прочие и прочие? Разбира се, нямаме нищо против такива хора, а и хората с отклонения имат точно такива права, както останалите. Иначе то е ясно защо тези хора са включени в доклада, но не е ясно, защо ни мислят всичките за дебили, при това от по-тъпите? Щото има и дебили с коефициент на интелигентност 80, които са почти нормални хора и не им личи, особено, ако не се налага да водят сложен разговор. Тоест, въпросът е, ние на дебили ли приличаме, или създателите на документа, заедно с депутата от БСП, смятат, че хората просто са такива? Е, оказа се, че ние не сме. Или поне, че българските дебили са много под 80 на сто от популацията.

Шесто, какво ново ни дава Конвенцията в сравнение с други подобни документи, в които България вече е страна? Ма била по-подробна! Тя че е невероятно дълга, досадно повтаряща се и полуграмотна, е очевидно. Така че за голямата подробност е вярно, но то не е предимство. Причината обаче е друга. Стотици пъти в Конвенцията и в обяснителния доклад към нея се говори за джендъри, а не за жени. Там им е болката на тези, които се опитаха да ни набутат тези документи. Ако „минат”, както навремето пишеха в сметката едни симпатични пловдивски келнери. Ако мине – 5 лева. Ако не – не. Та така и тук, ама не мина. И доста сериозно не мина. Щото решенията на Българския конституционен съд имат силата на конституционни тесктове. А може ли тогава да се промени Конституцията, за да се вкарат джендърите през парадната врата, след като през задната порта не успяха? За можене, може. Както е възможно и всичко друго, което не противоречи на законите на физиката. Но май няма как. Защото кои ще са тия 161 български депутати, които ще гласуват за джендъра, че и три дни поред ще гласуват? Какво парламентарно бъдеще ги чака, ако това се случи? И хайде, да оставим парламентарното, ами какво бъдеще изобщо?

Можем до забрава да изброяваме седмо, осмо и т.н., до където ни стигне търпението, а и това на читателя. Но ще продължим с едно наистина забавно и, кой знае защо, рядко споменавано седмо. Дето и Конституционният съд „забрави” да го упомене, а трябваше. Макар че седмото не е в областта на правото, а на грамотността, или по-точно, на нейната липса.

Истанбулската конвенция и Обяснителният доклад към нея с техните стотици страници текст (само в Доклада има 387 члена, при това тлъсти и дълги, повечето нечетими и трудно разбираеми от нормални хора), освен вредни, са и откровено неграмотни документи. Има ги навсякъде в Мрежата, и макар че не искам да навредя на читателите, все пак препоръчвам на всеки да ги прегледа и да види за какъв буламач става въпрос. Конвенцията, прочие, не напразно е Истанбулска. Макар че авторите много, много не се афишират, е известно, че основният интелектуален двигател зад Конвенцията и Доклада е турската професорка Айше Акар, която е виден специалист по джендърология – една спекулативна област, която не може да бъде призната за научна. Естествено, професорката е номинирана и за първи началник на репресивния орган ГРЕВИО.

След публикуването на Конвенцията, организацията „Трансджендър Европа” в официална декларация възторжено заявява „Конвенцията е най-изчерпателният, подробен и законово обвързан документ срещу насилието над жени и трансджендъри”. Ясно и точно, без лигави заигравки. Ако някой не е разбрал, да прочете пак. Ключът е думичката „трансджендъри”, зад която се крие не трети пол, а трети, четвърти и т.н. та чак до 97-ми (както е в момента в Канада) и даже 225-ти, както е според новата джендърна класификация, която самите джендъри са си измислили и публикували. Интересна подробност е, че сегашният турски президент, тогава премиер, е първият държавен ръководител, подписал Конвенцията още на 12 май 2012 година. Република Турция скоро след това ратифицира Конвенцията. Но да се твърди, че това е довело до някаква промяна в насилието над жени там, е леко пресилено. Турският Дианет (Министерството на религията) препотвърди, наскоро след като Турция прие Конвенцията, че момичетата там могат да се омъжват на 9 години, както е било прието през седми век. Та Конвенция ли? Каква по-точно?

Създателката на джендър-идеологията, която вече се отхвърля от нормалните социолози, се казва Джудит Бътлър, родена е през 1956 година и е унгарска еврейка. Ако някой е направил пряка връзка с отворения общественик Джордж Сорос, няма да го разубеждавам. Самата Бътлър е високо образован индивид (ако я нарека жена, може да ме съди), определя себе си като лесбийка и заявява „Няма мъже и жени, полът е фантазия”. Тук трудно може да се спори с професорката Бътлър, защото според някои философи целият свят е фантазия. Друга ценна мисъл на госпожата е „Биологичният пол е идеален конструкт”, каквото и да значи това. Което ми припомня за една забележителна случка, която специално на мен ми е любима. За какво иде реч?

Наскоро двама зевзеци, единият от които математик, си направиха изключителна гавра с джендър-дивотиите, които съвсем сериозно се представят под формата на наука в някои западни университети. Та тези двамата публикуваха в едно от престижните джендър-списания статията „Мъжкият полов орган като социален конструкт”. Статията, разбира се, е очевиден боклук, което е било и целта на занятието. Самите автори се подписват с псевдоними и дават фалшиви данни за връзка. Статията обаче започва да се чете и изучава най-сериозно, че и да се цитира в средите на джендър-списувателите. Циркът се разраства и започва да приема заплашителни размери и тогава авторите се разконспирират, казват кои са и защо са се изгаврили така зловещо с джендър-глупостите. Възникналият скандал е грандиозен, статията веднага е свалена от сайта на списанието, но още може да се намери в архива на Гугъл. А и авторите предварително я свалят и сега периодично я публикуват за развлечение на публиката. Не е ясно обаче дали с такива палиативни мерки ще може да се изкоренят джендър-дивотиите. Или поне да се редуцират до някакво поносимо ниво.

Джендър-идеологията е предназначена да порази главно Западна и Централна Европа и Северна Америка, т.е. голяма част от Златния милиард. Защото, ако разгледаме глобуса, виждаме, че другаде тя няма как да мине, защото няма как даже да започне. В Южна Америка ще я спукат от подигравки, в православна Русия няма и грам шанс да пробие, за Африка няма какво да говорим, Китай и Индия са немислими като таргети. Япония пък изначално е изолационистки настроена, там чуждите религии и идеологии не виреят. За ислямския свят също е ясно, там джендърите имат лоша съдба.

Важен въпрос тук е дали с решението на Българския конституционен съд ще започне обратната, анти-джендър вълна, да я наречем цивилизационна. Аз мисля, че с това решение България ще започне да решава и демографския си проблем, защото джендър-идеологията е вредна и разрушителна именно за бъдещата западна популация. Не стига, че жените им (и нашите също) не искат да раждат, за да си живеели живота, но сега всичко това се облича и с джендър-оправдания. Предстои да видим дали обратната вълна ще дойде, за да отвори обратно път за нормалността. Това обаче, което със сигурност видяхме, беше възходът и падението на българския джендър. А за тези държави, които вече се подлъгаха от сирените на джендъризма, ще припомня, че в Доклада към Конвенцията има и чл. 386, който прогласява, че всяка страна може да денонсира Конвенцията. След като вече е изяла съответните жаби.

Разбира се, да се занимава човек с документи като Конвенцията и съпътстващия я Доклад, е малко като гавра с малолетни. И затова нека да закрием темата с възхода и падението на българския джендър. А, надявам се, и с другите подобни също.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.