З аради пандемията осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено, а за много от пациентите кръвопреливането е животоспасяващо. Това обясни ръководителят на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. д-р Румен Попов в фейсбук профила на болницата в рамките на кръводарителска кампания под наслов „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“.
Заради пандемията осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено, а за много от пациентите кръвопреливането е животоспасяващо. Това обясни ръководителят на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. д-р Румен Попов в фейсбук профила на болницата в рамките на кръводарителска кампания под наслов „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“.
По думите му по време на тази пандемия осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено в световен мащаб, не само тук в България. Хората изпитват известен страх да посещават трансфузионните центрове и да даряват кръв, но аз мога да ги уверя, че сме взели всички необходими мерки, за едно безопасно и сигурно кръводаряване. Всъщност, за да разрешим проблемите на трансфузионната сигурност в България, е необходимо всеки здрав гражданин на нашата страна между 18 и 65 години редовно да дарява кръв. Колкото до тази кампания, да, хората започнаха да се отзовават и всеки ден имаме кръводарители, които откликнаха на призива за доброволно и безвъзмездно кръводаряване. Проф. Попов обясни още, че трябва да се работи постоянно в насока за спечелване на обществото за доброволното и безвъзмездното кръводаряване. Още в училищата децата трябва да бъдат запознати с този проблем, защото кръводарителството е и спасен живот, и когато навършат 18 г. едно от първите неща, които трябва да направят, е да дойдат в трансфузионните центрове и да дарят кръв.
Шефът на кръводарителския център към ВМА обясни, че навсякъде в нормалните държави кръводаряването е доброволно и безвъзмездно. Така е в Европа, в САЩ, в Канада… Платените форми са при една малка част от кръводарителите. Това са т. нар. донори на тромбо- и плазмафереза, защото при тях през апаратите за плазмафереза преминава литър, литър и половина кръв и тя трябва да бъде заплатена.
„Все пак има хора, които действително не могат да даряват кръв, въпреки тяхното желание. Това са хора, които имат сериозни хронични заболявания и в нашия стандарт по трансфузионна хематология са поместени всички тези заболявания, които могат да бъдат или временна причина за отказ от кръводаряване, или постоянна причина за отказ от кръводаряване. Те са много и ние, които работим в трансфузионната мрежа, познаваме много добре тези противопоказания. В крайна сметка нашата основна задача е да защитим здравето на кръводарителите, така че след едно нормално кръводаряване те да се уверят, че няма нищо страшно и биха могли да дойдат и отново да дарят кръв. Затова е много важна грижата за донорите преди, по време и след кръводаряване. Ние трябва да я покажем и я показваме, за да се чувстват кръводарителите добре и да ни вярват“, добави специалистът.
Проф. Попов обясни и че когато са започнали работа при извънредните мерки, основната задача е била да се защити здравето, както на кандидат-донорите така и на хората, които работят в трансфузионните центрове. Той подчерта, че е ззключително важно да се постигне това равновесие - кръводарителите да вярват на медиците, за да продължат да посещават трансфузионните центрове, а хората, които работят с кръв и кръвни продукти, да бъдем защитени от евентуална зараза. “Това, което съветваме кръводарителите, е в деня на кръводаряването и на следващия ден да не извършват активна, тежка физическа дейност, да пият повече течности и да се хранят нормално. Няма нещо строго специално, което да се спазва, извън тези указания.“, казва още проф. Попов. Той съветва още кандидат-кръводарители да се наспят добре предишната вечер, сутринта да закусят и след това да дойдат дарят кръв. Много важно е, ако имат някакви заболявания, те да бъдат декларирани при попълване на въпросника преди кръводаряване. Ако пък имат някакви оплаквания в момента, те да бъдат коментирани с лекаря по време на прегледа, за да може да вземем съответното компетентно решение дали ще ги допуснем до кръводаряване, или не. По думите на шефът на кръвния център към ВМА, че тяхна задача е да при работата с кръводарителите да направят така, че те да се чувстват спокойно. За тях по време и след кръводаряването се грижат опитни медицински сестри. Това е начинът някои хора да преодолеят страха от иглата и въобще от кръводаряването. В крайна сметка няма нищо страшно, но понякога се случват нежелани реакции. Нашата задача е да ги предотвратим, а ако възникнат, да ги овладеем бързо, така че донорите да се чувстват комфортно по време и след кръводаряването.
Специалистът обясни още, че у нас физиологичната доза е регламентирана – 450 ± 10%. Така че в България се взима от 405 мл до 495 мл. Разбира се тук пристъпваме много внимателно, имаме предвид теглото на донора, пола и много други неща, които влизат при определяне на дозата, която ще вземем от него. Възстановяването от кръводаряването отнема 24-48 часа, а като клетъчен състав възстановяването е около 21 дни.
Проф. Попов обясни още, че най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента. Понякога сме имали проблеми с кръвна група А+, понякога с 0 +, различно е. Нашата работа е много динамична. Всичко зависи от броя на пациентите, които са приети тук във ВМА, диагнозите, необходимостта от кръв и кръвни продукти, така че най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента в трансфузионните центрове. В последната година много често говорим за реконвалесцентна кръвна плазма, което е разбираемо в период на пандемия, и трябваше да направим всичко необходимо - и го правим, за да подсигурим нуждаещите се пациенти с COVID-19 с реконвалесцентна плазма. Обаче това е едната страна на проблема. Има и друга страна – и това са многото пациенти с други сериозни заболявания, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти. Нека не забравяме, че при една част от тях кръвопреливането е и животоспасяващо. Ето защо постоянно трябва да работим в това направление - хората да бъдат информирани и да знаят, че нуждаещите се от кръв и кръвни биопродукти са много. И то не само за някакъв момент – примерно днес да дойдат да дарят кръв 50 човека, а след това да не идват в трансфузионните центрове 2-3 години. Така няма да решим проблемът. За да има адекватна трансфузионна сигурност в България, начинът е един-единствен – всички здрави хора от 18 до 65 г. редовно да даряват кръв. Само тогава бихме могли да имаме адекватен резерв от кръвни продукти и да задоволим необходимостта на всеки нуждаещ се пациент. Специалистът изтъкна още, че в последните две години няма случай да няма кръв за спешен пациент във ВМА „Винаги сме се справяли – някой път по-лесно, друг път много трудно, но в крайна сметка решаваме проблемите. И ако повечето хора даряват кръв, ще бъде по-лесно и по-качествено лечението на тези пациенти.“, обясни професорът.
Монитор
