Въглищните райони у нас - център на автоиндустрията (ОБЗОР)

Зам.-председателят на ЕК:

Въглищните райони у нас - център на автоиндустрията (ОБЗОР)

Президентът Радев поиска по-плавен преход към беземисионна икономика

Въглищните региони могат да привлекат автомобилната и по-специално електромобилната индустрия, IT компании и други високотехнологични индустрии. Това каза изпълнителният вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс по време на дискусията в София „Зеленият преход - решения и предизвикателства за България“.

"Обещавам, гарантирам, че


никой няма да бъде забравен и изоставен"

заяви още той.

Франс Тимерманс призна, че е израснал във въглищен регион и още през 70-те години на миналия век Нидерландия е започнала да намалява зависимостта си от въгледобива. Тогава той е видял как не бива да се извършва тази трансформация. Инвестициите трябва да бъдат в засегнатия регион - за нови работни места, за инфраструктура, преквалификация на работещите. "Няма значение, че в София има работни места, ако затворим мините", допълни още зам.-председателят на ЕК.

Тимерманс смята, че повишаването на цената на електроенергията се дължи на ръста в търсенето през последните 25 години. „Освен това някои неща бяха отложени заради COVID-19, а други бизнеси - затворени. Цената на възобновяемите източници обаче остава постоянна и много ниска. Статистически данни сочат, че в Европа все още има 30 въглищни района. Макар Тимерманс да смята, че въглищните централи са отживелица, той е категоричен, че трябва да се подсигури едно по-добро бъдеще за хората, които живеят в райони, където има минодобив. Според него

зелената енергия ще подсигури по-ниски цени на тока

и добави, че природният газ е добро решение, а ядрената енергия ще има роля в бъдеще. "Планетата може да се грижи сама за себе си, тя е съществувала и преди нас, но ние трябва да се погрижим за спасяването на човечеството и това е в основата на философията на зелената сделка", категоричен бе той. По думите му през следващите няколко месеца българският план за възстановяване и устойчивост ще бъде анализиран много внимателно.

"Мога да се ангажирам, че ще го разгледаме, като имаме предвид, че България има сериозни предизвикателства в енергийния си сектор и че трябва да се гарантира, че те ще се превърнат в успешни мерки", посочи той. Тимерманс отбеляза още, че живеем в една климатична криза. Припомняме, че вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов неведнъж спомена краен срок за една от основните цели на плана - затваряне на въглищните централи до 2038 г.

Вчера президентът Румен Радев заяви, че ще бъде направено всичко възможно големите въглищни централи в Маришкия басейн да бъдат затворени най-рано през 2040 г. Той припомни, че неслучайно на Европейски съвет през май заедно с други държави са успели да премахнат цели пасажи от декларацията, която трябваше да ускори този зелен преход. По думите му

трябва да има зелен преход, но той трябва да се извършва внимателно

така че държави като България да не платят висока цена и да не загубят своята конкурентност.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова пък констатира, че още през 2011 г. София е поемала ангажимент да намали въглеродните емисии с 22% до 2020 г. През 2018 г. процентът вече достига 18 на сто. Целите, поставени пред столицата е тя да се превърне в климатично неутрален град, а енергийна ефективност на сградите да бъде повишена.

Столичната община проучва потенциала на 880 общински сгради за използването им за производство на електроенергия от слънце. Над 50%от проучваните здания са училища и детски градини, 20%са сградите за спорт и култура - 20 на сто.Има проекти и за изграждане на фотоволтаични електроцентрали в зоопарка и в завода за боклук, обясни Фандъкова.

"За да превърнем предизвикателствата във възможности, са необходими инвестиции и реформи, като ключова роля имат науката и иновациите", каза в рамките на първия панел от събитието еврокомисарят Мария Габриел. Тя отбеляза, че програмата "Хоризонт Европа" ще бъде с бюджет 95.5 млрд. евро, което я превръща в най-голямата публична програма за инвестиция в наука и иновации в света. Програмата "Еразъм+" пък е с двойно увеличен бюджет от 28 млрд. евро, което позволява да бъде наблегнато върху инвестиции не само във висшето, но и в професионалното образование.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.