Вузовете стават дигитални с проекти до 5 млн. лв.

Вузовете стават дигитални с проекти до 5 млн. лв.

Създават учебни планове с други университети, студентите получават общи дипломи

Държавните и частните университети могат да кандидатстват за проекти на стойност до 5 млн. лв., с които да въведат дигитално образователно съдържание, електронни ресурси и облачни технологии, да модернизират учебните си програми. Средствата се отпускат по процедура „Модернизация на висшите училища“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. на обща стойност 50 млн. лв.

Всеки проект трябва да е в партньорство между поне два вуза. Чуждестранни университети, научни организации, специализирани клиники също могат да се включат като асоциирани партньори, които обаче няма да разполагат с бюджет, обясниха експерти на МОН. Размерът на финансирането зависи от обучаващите студенти и докторанти в университета-кандидат. Когато има по-малко от 5000 възпитаници, проектът може да получи финансиране между 800 000 лв. и 2 000 000 лв. Ако студентите и докторантите са на 5000., сумата скача на от 2 000 001 лв. до 5 000 000 лв.

Вузовете трябва да разработят поне по 2 нови програми с дигитално образователно съдържание, включително и за дистанционно обучение. Един и същ университет може да участва в до 6 предложения – веднъж като кандидат и в до 5 като партньор. Всяко от тях трябва да бъде насочено към различни негови звена и към професионални направления. По този начин даден вуз може да разработи съвместни учебни програми за значителна част, а в някои случаи и за всички професионални направления. Накрая пък завършилите ги студенти ще получават общи дипломи.

По време на обучението по учебници дисциплини, разработени в рамките на проекта, университетите ще могат да включат и електронни ресурси и облачни технологии. Това може да стане чрез създаване на виртуален университет с онлайн учебни материали, с възможност за моделиране на образователни курсове и среда за онлайн комуникация и сътрудничество или за аудио- и видеоконференции и групова онлайн работа на студенти за целите на образователния процес, дават за пример експертите от МОН. Вузовете могат да направят и виртуална лаборатория, в която интерактивно чрез софтуерна симулация на реални обекти, устройства или процеси или чрез отдалечен достъп до реална лаборатория да се осигурява възможност за провеждане на експерименти и извършване на различни измервания.

Учебни виртуални зали с платформа за обмен на дигитално образователно съдържание също могат да се финансират по проекта. „Целта е да се стимулира по-широкото използване на цифровото и смесено обучение в българските университети и въвеждане на гъвкави методи на обучение. Средствата за закупуване на софтуер и техника, които ще се предоставят по процедурата, могат да бъдат в размер до 25 % от стойността на преките разходи по проекта“, посочват от образователното министерство.


Уебсистеми следят

реализацията на дипломираните

По проекта се предвижда и изграждане на уеб-базирани системи, които ще осигурят механизми за проследяване на реализацията на дипломираните студенти. „Те, от една страна, ще подпомагат висшите училища в избора на професионални направления и специалности, по които да обучават студентите си, за да могат да осигурят максимално съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, а, от друга страна, ще имат важна роля и в ориентирането на кандидат-студентите към специалности, които предлагат добри възможности за реализация с оглед преодоляване на недостига на квалифицирани кадри в определени области.“, разясняват тяхната функция експертите. В зависимост от резултатите уеб-системите могат да бъдат интегрирани в националната рейтингова система на висшите училища. Ще бъдат изградени и общи информационни мрежи на кариерните центрове с база данни за потенциални работодатели за конкретни позиции за стаж, за постоянна работа, за почасова работа, за работа по проекти или конкретни задания и други, които да подобрят връзката между студенти и работодатели. Те ще помагат за кариерното ориентиране на студенти от партниращите български висши училища.


Пращат професорите да учат

чужд език и облачни технологии

За преподавателите са планирани обучения за усъвършенстване на чуждоезиковите им умения, включително и професионална терминология, и за подобряване на дигиталните умения на преподавателите, използване на ИКТ-базирани иновационни образователни технологии. Те могат да бъдат интензивни - с продължителност 24 часа, или продължаващи – в рамките на 80 или 160 часа, които да бъдат разпределени във времето по начин, който не налага преподавателят да се откъсва от процеса на преподаване на студенти в университета. Дава се възможност обученията на преподаватели да се провеждат (изцяло или частично) виртуално с оглед ограниченията във възможностите за събиране на едно място на групи от хора, вследствие на широкото разпространение на COVID – 19. Чуждестранните асоциирани партньори пък могат да предлагат мобилности на българските преподаватели, свързани с въвеждане на иновативни методи на преподаване; усъвършенстване на дидактически знания и умения, на предприемачески умения, на умения за „проблемно базирано“ преподаване и др. Те могат да бъдат продължителност две седмици, един или два месеца. Преподавателската дейност в рамките на мобилността ще включва минимум 4 часа преподаване седмично, включително съвместно преподаване в асоциирания партньор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.