Мерките за затягане на план-приема на университетите доведоха до странна аномалия. Направления, орязани с по 50 до 60% през 2019 спрямо предходните пет години, приемат допълнителни бройки студенти над чертата.

Причината е, че мераклии за тях има, но тъй като са влезли извън планирания прием, реално университетите си покриват разходите за тях не от държавната субсидия, защото такава в случая не се полага, а от самите студенти. Които пък от своя страна плащат пълни такси. В същото време други специалности стоят полупразни, защото за тях е бил предвиден по-голям план-прием от реалния наплив. По този начин обаче държавните университети

хем избягват да закриват специалности и съответно да правят съкращения

в академичния състав, хем връзват бюджета с парите от самите студенти. Отделно го правят и като вид презастраховка – ако някой от останалите приети се откаже или отпадне по време на следването си.

Аномалиите са най-видими в две от направленията - „Икономика“ и „Администрации и управление“. В първото план-приемът за последните 5 години е бил свит с близо 60%. В същото време за 2019 г. новоприетите в него са с 294 повече от предвиденото. Първенец в преизпълнението тук е Икономическият университет – Варна, който при първоначално заложени 1474 места, реално е приел 1733 студенти в специалност „Икономика“. Горе-долу идентично е положението и в УНСС. Университетът за национално и световно стопанство в София е приел със 152-ма студенти повече от предвиденото.

С 90 души повече са и студентите, приети в направлението „Администрация и управление“. Освен Икономическия във Варна и УНСС, свръхприем в конкретни специалности отбелязват и Националната спортна академия „Васил Левски“, Националната художествена академия в София и Университетът по библиотекознание и информационни технологии в София.

Благодарение на това жонглиране с бройките над свръхприема,

реално цифрите на приетите и през 2018 г., и през 2019 г. са едни и същи

През настоящата учебна година да следват висше образование са започнали 48 921 души. През предходната – 2018 г., бройката е само с 21 повече – 48 940 души. В същото време план-приемът е орязан с над 4000 студенти, но продължава да е напомпан – от 60 116 през 2018 г., през 2019 г. бройката е 55 802 души. Така докато план-приемът във висшето образование се свива, броят на записалите се остава един и същ, тъй като университетите обявяват допълнителни бройки в направления, за които държавата е намалила субсидията. В същото време обаче реформата, която се прави, за да бъде върнат състезателният принцип за влизане във ВУЗ, върви твърде бавно.

Като цяло свободните места на студентските скамейки в държавните и частните университети са спаднали с 6,4% спрямо предходната година. През 2018-а незаетите бройки в план-приема били 11 236, докато през настоящата година те са 6 881. 3092 или половината места от тях са в държавните вузове. Най-много са в СУ „Св. Климент Охридски“ - 776. Това обаче е и вузът с най-много заложени бройки в план-приема – 5925. След СУ по незаети места се нарежда Русенският университет „Ангел Кънчев”. Там свободни са останали 370 бройки. Трети пък е Техническият университет – Варна. Там за да бъде изпълнен на 100% план-приемът, не са достигнали 263 новозаписали се студенти. Химикотехнологичен и металургичен университет – София, също има над 200 незапълнени бройки, а 197 празните места са останали в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. В седем държавни вуза пък останали над 100 свободни места. По направление пък

най-много незаети бройки, финансирани от държавата, са останали в „Педагогика на обучението по...“

От заложените в план-приема 2123 свободни са останали 332 или над 15%. По над 200 кандидат-студентите от необходимите за пазара на труда трябват и в направленията „Комуникационна и компютърна техника“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Военно дело“, „Химични технологии“ и „Архитектура, строителство и геодезия“. В случаите на подпланов прием се правят компенсирани промени между бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката, обясни за „Монитор“ зам. просветният министър Петър Николов. „С тези промени средствата на държавните висши училища се намаляват, така че да се отстрани разликата между броя на студентите и докторантите, въз основа на които са предвидени средства от държания бюджет и реално приетите студенти в съответното висше училище по съответните професионални направления“, уточни той. Така първите месеци вузовете получават субсидия за първоначално заложените бройки в план-приема си, но след като се тегли чертата и станат ясни свободните места, те или трябва да върнат част от получената в повече сума от държавата, или следващите месеци да получават по-малко средства.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

След Великден: „зелен коридор” за консултации на бебета и бременни

След Великден може да бъде направена организация за „зелени коридори” за консултации на малки деца, бебета и бременни. Това съобщи председателят на Националния оперативен щаб генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски.

Приключило е изследването на полицаите, само двама с положителни проби

30 нови случая на COVID -19, заразените у нас станаха 611(ОБНОВЕНА)

Приключило е изследването на полицаите, само двама с положителни проби

За последното денонощие има още 30 нови случая на COVID -19 и  заразените и нас  станаха 611 Това съобщи председателят на Националния оперативен щаб генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски.