Вуйчото от Америка

Вуйчото от Америка

Само си мислим, че глобализацията ни става позната след падането на соца. Още след Освобождението много нашенци - и от поробена още Македония, и от независимото княжество, са пътували чак до Америка на гурбет. И оттогава е известен изразът: „Имам вуйчо в Америка и го чакам да ми прати долари“.

В ония години доларът също е бил световна валута. До края на Втората световна война е имало доста вълни от нашенци, напускащи родината. Те обаче с нищо не могат да се сравнят със ставащото в последните 30 години и особено в периода след влизането ни в ЕС. За последните 3 петилетки, откакто сме в общността, стотици хиляди млади и способни български граждани заминаха завинаги на Запад. Независимо от широко рекламираните успехи на страната те не виждат перспектива в родината, останала вечният опашкар в ЕС не само по доходи, но и по още много важни показатели. Останалите техни близки в родината с мизерните си пенсии и заплати с надежда чакат именно на тях по някое евро или долар от чужбина, за да оцелеят.

Това положение на нещата отблъсква и чуждите инвеститори да отварят свой бизнес у нас. По дефиниция те би трябвало да са заинтересовани да използват евтината работна ръка у нас. Явно обаче има много други предпоставки, като върховенството на закона и наличието на достатъчно специалисти, за да може да се осмели предприемачът да отвори високотехнологично производство например.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.