В сички стопани, които искат да гледат прасета в задния двор ще могат да получават средства за да осигурят хигиена срещу Африканска чума и други опасни зарази по животните.
Всички стопани, които искат да гледат прасета в задния двор ще могат да получават средства за да осигурят хигиена срещу Африканска чума и други опасни зарази по животните.
Това предвиждат промени в новата мярка за биосигурност по Програма за развитие на селските райони - ПРСР. Тя е приета на последния Комитет за наблюдение по Селската програма и ще бъде пратена в Брюксел за одобрение. Това отговориха на питане на Телеграф от кабинета на министъра по земеделие Десислава Танева.
Детайли
В момента активно се работи по детайлите как това точно да се случи. До този момент пари по ПРСР можеха да получават само регистрирани земеделски производители, но не и личните стопанства. Причината е, че те не можеха да отговарят на изискванията за минимум обработване на земеделски площи или животински единици. Така те оставаха в сивата икономика, не подлежаха на контрол от БАБХ. Въпреки че произвеждаха земеделска продукция и осигуряваха прехрана на семействата нямаха достъп до европейските субсидии.
Пробив
След трагедията с Африканската чума по свинете от Брюксел изрично настояха всички прасета да бъдат легални. За да подлежат на мониторг, независимо дали става дума за индустриални, средни, малки или микроферми- какъвто е задният двор. Това наложи промяна в нормативната уредба и у нас. Наложи се българската държава да припознае незаконните прасета в задния двор за легални.
Безплатно
За да бъдат облекчени стопаните на задните дворове, регистрацията на кочините ще бъда напълно безплатна. Собствениците ще подават заявления до кметовете. Обещанието на министерство на земеделието е, че бумащината ще бъде сведена до минимум. Едно от изискванията в бъдеще хората с кочина да получават средства за биосигурност по ПРСР ще е задължително да са регистрирани. Важно е да се знае, че предстоящите промени предвиждат намаляване на броя на отглежданите свине в кочината. Ако досега нормативните документи са предвиждали до пет, то хората ще могат да гледат до три прасета у дома.
Промени
В тази връзка се готвят промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които се очаква да бъдат факт до края на годината. Започва и мониторинг върху площите със загробени прасета, засегнати от Африканската чума, обеща министърът на земеделието Десислава Танева. Общият им брой до момента е 140 хиляди.
Суми
Преди да се произнесе европейската комисия за това дали одобрява променит, които искаме в ПРСР относно новата мярка за биосигурност, няма как да се каже какви ще са сумите, които ще се получават, коментираха и от земеделското министерство и от Държавен фонд Земеделие, който е изпълняващ орган. В момента се работи по детайлите. Пред Телеграф обясниха, че се предвиждат няколко обучения за най- малките стопани със задни дворове. Както по отношение на кандидатстването за пари, така и по отношение на това как да трябва да изпълняват мерките за биосигурност в двора си.
Местната власт
Все още не знаем какво точно трябва да правим, коментираха кметовете на няколко села пред Телеграф. Това са ни първите дни и никой не ни е търсил да ни обясни, нито пък сме получили писма от БАБХ за предстоящите промени. Това казаха Сийка Суркова кмет на родопското село Момчиловци, кметът на Широка Лъка Васил Седялков и кметът на Мездра Иван Аспарухов. Последният дори се пошегува, цитирайки Атанас Буров „Бог високо, цар далеко, ей го кмета” във връзка с предстоящата регистрация на свинете в кочина. Аспарухов обясни, че вероятно става дума за подобие на личните стопанства от началото на деведестте години. Такива има в Румъния, Полша и цъфтят, не можем да ги стигнем каза Аспарухов, който има преки наблюдения над северната ни съседка, защото последните две години е работил по българо румънски проект.
Срокове
Кметовете повдигнаха въпроса, относно ангажимента на стопаните да не гледат прасета поне една година, след като са заклани заради чумата. Трябва да знаем кога да ги регистрираме, след този период или предварително. В силистренското село Сребърна кметът Георги Иванов каза, че е традиция да се гледат прасета, дори много от стопаните предпочитат да си получават рентата от арендаторите в натура. Така им е сигурна храната за животните.
Туризъм
Отглеждането на домашни прасета е тясно е свързано с културните и битови традиции на Балканите. Продуктите, които се приготвят от тях касаят и развитието на селския туризъм, защото стопаните им могат да предлагат на гостите си типични за района храни. Такива са суджуците, кървавиците, бабеците, бански старец, нафпавок, сланина, пръжки, луканки, и купища други вкусни деликатеси.
Монитор
