Всяка пета  община без интернет (ТЕМАТА)

Села в Родопите нямат и покритие за телефон

Всяка пета община без интернет (ТЕМАТА)

Предлагат национална програма за развитие на планинските региони

50 общински центъра, което прави всяка пета община у нас, не разполагат с достъп до широколентов интернет. Това става ясно от писмо на Националното сдружение на общините до транспортното министерство, под чието ръководство се работи за онлайн свързаността на територията ни.

„Едва 1% от домакинствата ползват VHCN технологията, която е много под средната стойност за ЕС от 24%. Използването на FTTP мрежи е нараснало до 42%, но не и в селските райони, където се ползва от едва 1% от домакинствата при 21% за ниво ЕС“, пише в писмото.

Терминът широколентов достъп означава високоскоростна връзка с интернет, тя пък предполага предоставяне на онлайн съдържание, приложения и услуги. Такава връзка липсва в т.нар. „бели зони“, това са предимно села и малки населени места в трудно достъпни райони. Те са разположени в планински, погранични и отдалечени селскостопански региони. Хората, които живеят в тези населени места, не познават възможностите на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), а това предполага и слабо потребление. Затова и интересът от страна на доставчиците е слаб. Но за тези региони достъпът до широколентова инфраструктура е от особена важност, за да могат, ползвайки държавния хибриден облак и споделените ресурси на администрациите, да създават сайтове, да предоставят е-услуги, да отговарят на съвременните изисквания в областта на образованието и здравеопазването, пише още в писмото на НСОРБ.

Това, че определени райони от страната попадат в „цифрова изолация”, поставя населението там в неравностойно положение по отношение на обучение, достъп до информация и електронни услуги в рамките на електронното правителство, се казва и в анализа на програмата „Свързана България“, по която се финансира прокарването на широколентова инфраструктура с евросредства.

Почти 40% от българското население се намира в селски райони. 72% от хората живеят в населено място, където има поне един доставчик на базов широколентов интернет (>2Mb/s), а 28% без нито един. Едва 35.5% от населението в селските райони имат на разположение връзка със скорост, надвишаваща 100 Mb/s. Едва 40% от населението в тези райони е в „черна“ зона, докато съответно 32% и 28% от населението се намират в „сиви“ и „бели“ зони. В „белите зони“ липсва широколентова свързаност, в „сивите“ има само една мрежова инфраструктура, а в „черните“ са два и повече. Все още държавните и обществените институции в 191 български общини с общо население над 2 млн. души нямат връзка с държавната опорна мрежа. Информация за широколентовия достъп в страната за 2019 г. по общини сочи, че у нас има 112 „черни“ зони, 82 „сиви“ зони и 71 „бели“ зони.

От 7 364 570 население на страната, по данни от последното преброяване на НСИ, населението в градовете представлява 72,5%, докато в селата е 27,5%. На територията на страната има общо 5047 малки населени места (села), в 116 от тях има повече от два доставчика на интернет, 228 села имат два доставчика на интернет, 708 села имат един доставчик на интернет, а в 3997 няма нито един. Тези данни са позволили при старта на програмата за онлайн свързаност да се състави картина на покритието с широколентов достъп по населени места на база брой доставчици и по този начин да бъдат идентифицирани районите, които представляват „бяла зона”, съгласно класификацията в насоките на ЕК за прилагане на държавна помощ.

„Най-много населени места без интернет връзка са планински села в Родопите. Там не само няма интернет, хората нямат и телефон, защото няма покритие“, коментира за „Монитор“ председателят на Асоциацията на планинските общини д-р Чавдар Русев. Той подчерта, че наред с онлайн връзките в тези села няма редовен транспорт, както и ефективно здравеопазване. Според Русев е необходимо да се приеме Национална програма за развитие на планинските региони, в която да се заложат приоритетите, с помощта на които населените места ще имат устойчиво развитие и ще се ползват от съвременни публични услуги. Русев даде пример с Румъния, където е приет Закон за устойчиво развитие на планинските региони и е създадена държавна агенция, която да се занимава с проблемите на планинските общини. В Италия пък дори в конституцията се споменавало, че държавата е планинска, а по територия и население сме приблизително еднакви. У нас 40% от територията е планинска, а 20% от населението живее във високопланински села и градове.

„Ние нямаме проблем с интернета. В осем села около Троян създадохме свободни зони с WiFi на площадите. В туристическите места като Орешак, а и в другите населени места, хората ползват бърз интернет“, уточни за „Монитор“ кметът на Троян Донка Михайлова. Същото потвърди и кметът на Копривщица Бойка Дюлгярова, като подчерта, че дори и чуждестранните туристи се изненадвали приятно от добрата онлайн връзка.

В приоритет 8 на приетата Национална програма за развитие: България 2030 е записано, че ще бъде осигурена необходимата цифрова инфраструктура за предоставяне на разнообразни електронни услуги, включително публични. От Националното сдружение на общините обаче се тревожат, че срокът на този приоритет е твърде дълъг – 10 години до 2030 г. Освен това средствата, заложени за излизане на населените места от „белите зони“, са били прехвърлени в друг ресор. От НСОРБ се надяват приоритетът за свързване на българските общини до държавната опорна мрежа да бъде реализиран максимално бързо, защото без това е невъзможно е-управлението в България в неговата пълнота.

Шампиони сме по ваучери от WiFi4EU

Българските общини участваха активно в инициативата WiFi4EU. 229 местни управи получиха ваучери за изграждане на безжичен интернет от конкурса на Европейската комисия по инициативата WiFi4EU. Така 176 центрове на местната власт (66% от общия брой) ще създадат точки за безплатен достъп до световната мрежа. Още 15 общини са поставени в резервен списък, което им дава шанс да бъдат одобрени на по-късен етап. България заема първо място по процент на общините, които са участвали и спечелили ваучер от инициативата, което е доказателство за интереса към подобни услуги от страна на обществото и администрацията. Макар и да е подобрила резултата си по интернет свързаност, България е под средното ниво по използването на онлайн услуги.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.