Всичко си има цена

Всичко си има цена

„Всичко си имам, не се притеснявай!“, така отговаряме най-често, когато някой любезно запита дали ни трябва нещо. Нали знаете, например моментът, в който колега или приятел попита дали не искаме нещо за хапване, пиене. Тогава повечето от нас с лека усмивка на лицето отвръщат „О, благодаря, всичко си имам“.

Вечният незаменим български манталитет ни учи, че човек не трябва да остава длъжен на когото и за каквото и да е било. И да се хвалят европейците колко са напреднали, българинът пръв ще каже: „Ее, как, ние в България също имаме такова, всичко си имаме“. Тук няма от какво да се оплачем, всичко си имаме. Затова и човек като влезе в супермаркета няма как да не намери необходимото - кеф ти вафли, кеф ти банани, различни маркови дрехи, техника, апарати. Друг е въпросът колко пари имаме в джоба си.

14 години след като вече сме в ЕС, продължаваме да сме най-бедните, но пък с най-скъпа храна. Средните цени на едро на кравето масло у нас са над два пъти по-високи, отколкото е средната цена в страните от ЕС. При кашкавала пък цените ни са средно с над 82% по-високи (виж стр. 9). Но и тогава българинът няма да клекне, а с широка усмивка на лице ще каже, че всичко си има, макар и скъпо. Така е било винаги, така ще бъде и занапред. Оптимизъм с празен джоб и вечното пожелание да сме живи и здрави, пък всичко друго щяло само да се оправи. Рядко обаче се захващаме сами да го оправим.

Затова над 4,3 пъти повече нашенци, отколкото в Европа, мръзнат в соцпанелките си. На много места в железо-бетонните жилища от онова време хората са си спрели парното, защото не могат да си го позволят. Някои от тях дори са минали на дърва, насред града в двадесет и първи век. Статистиката е безпощадна - 30,1 на сто не могат да отопляват жилищата си през студения сезон.

Затова е редно следващия път, като пъчим гордо гърди колко велика е България да си признаем, че и при нас куцат някои неща. Няма гражданин, който да е на 100% доволен от държавата си, няма страна без проблеми и хората да са напълно доволни. Няма срамно да кажеш, че имаш нужда от нещо, пък скъпият кашкавал и масло манталитетът да ги яде... Срамно е да си мълчиш и да се правиш, че всичко ти е наред и спокойно си гледаш напред, както се пееше в един хит от годините на залеза на соца. Всичко си има цена. Мълчанието също и за него тя е и студената панелка, и високите цени в супера, и полупразният хладилник.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.