Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.

Въпросът е твърде щекотлив, за да се говори за него на едро. Причините са първо, че всички говорят за фалшиви болнични, но никой не е показал как изглеждат те. Тоест, по формулировка такъв документ не може да има, защото той се издава от оторизирано медицинско лице след регистрирано заболяване и предписана терапия. Болничните се записват в журналите на общопрактикуващите лекари със съответната диагноза и лечение. Освен това те се регистрират и в НОИ. Много трудно, практически е невъзможно да се установи дали човек наистина е бил зле или не. Например оплаква се от главоболие, болки в стомаха и разстройство. Типична картина в сезона на вирусите. Джипито няма как да установи дали пациентът е с главоболие, защото все още няма уред главоболомер. Не може и да разбере дали страда от разстройство, освен ако не го заключи в кабинета си, за да се увери в резултата на думите му. Втората причина е, че твърде дискриминационно звучи сериозно болните след операция или продължително лечение да бъдат ощетени заради това, че са имали лошия „късмет“ да се разболеят от рак например. И трета причина е, че социалният министър Бисер Петков предложи личните лекари да бъдат ограничени и да дават болнични листове за срок до седем, а не както е досега до 14 дни.

Как и кой обаче ще контролира необходимите дни за лечение, правомерно ли лекарят е дал въпросните болнични или не. Такава система няма и не може да има. Защото както е известно Националната здравноосигурителна каса, която плаща за дейности на изпълнителите на медицинска помощ (лекари, медицински специалисти и болници), контролира харченето на парите, но не отчита качеството на лечение, още по-малко може да изпраща инспектори под прикритие, които да влизат като пациенти в кабинетите и да имитират диагноза, за да проверяват докторите.

Или някой си мисли, че синдикалисти от местоработата ще посещават с кошница портокали колегата вкъщи, за да се уверят дали боледува или си копае лозето.

Ясно е и това, че да се посегне на надницата на работещия за първия ден от боледуването му е неприемливо. Ясно е обаче и че има хора, които се възползват от услужливостта на доктори, за да си заформят една добра отпуска със сливания на два празника с болничен и е редно тази практика да бъде ограничена. И най-важното, да се избере мярка, която да не накърнява достойнството на болния, но да ограничава кръшкача.

Един от вариантите е въвеждането на т.ар. електронно здравеопазване, за което говорим вече двадесет години. Така пациентът може да се проследи дали си е купил предписаните лекарства, дали е викан на контролен преглед и т.н. Тези варианти едва ли са перфектните, но експертите в здравеопазването са тези, които трябва да бъдат попитани как да се създаде ефикасно работеща система.


 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ