47%, или всяко второ българче не може да осмисли какво чете и не различава кога едно изречение е факт или мнение на автора. Това сочат данните за четивна грамотност за 2018 г. на международното изследване PISA, които бяха представени от Неда Кристанова, директор на отдел „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование.

В проучването са взели участие 6900 15-годишни ученици от 197 школа у нас. Малко над половината тях (53%) обаче са успели да покрият минимума от 407 точки, с които да достигнат второ от общо шестте равнища на четивна грамотност. Това е с 24% по-ниско спрямо средното ниво на организациите за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Най-ниското равнище на четивна грамотност е разделено на три отделни категории, за да могат да бъдат направени по-точни анализи на затрудненията, които имат учениците. 4,6% от хлапета са минали долната граница и могат само да разберат и потвърдят буквалното значение на кратки, прости изречения и да четат с ясна и конкретно зададена цел в рамките на ограничен период от време. Едно от пет деца, включени в изследването (17,1 %), успява да се справи с откриването на буквалното значение на прости изречения, да намира ясно посочена информация в кратък, несложен текст с познат стил и съдържание.

Всяко четвърто дете пък е покрило минимума от точки, с които да покаже, че разбира буквалното значение на изреченията или кратки пасажи, успява да посочи основната тема или цел на автора, както и да да прави връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания. 0,3% пък не са успели да покрият минимума от 189 точки, за да стъпят на най-ниското равнище. Те обаче може да бъдат в резултат и на статистическата грешка.

В горната част на таблицата пък се нареждат едва 2,4% от 15-годишните. Те имат над 626 точки и влизат в обсега на 5-о и 6-о равнище и могат да разбират дълги и абстрактни текстове, успяват да преценят дали едно изречение е факт или мнение на автора, обясни Кристанова. Така средният резултат на българчетата е 420 точки, или с 22 точки по-малко спрямо изследването през 2015 г. Така страната ни се нарежда някъде между 46-о и 53-то място спрямо останалите 79 държави

В същото време България е определена като стабилна, тъй като за последните години кривата по отношение на четивната грамотност е долу-горе еднаква. В тази група попадат и Япония, Мексико, Франция, Италия, Дания, САЩ. Най-добри по този показател се оказват учениците в Сингапур, които са постигнали средно 555 точки.

„Постиженията“ на учениците ни по математика и природни науки също са по-ниски спрямо 2015 г. По математика хлапетата са събрали средно 436 точки, или с 5 точки по-малко, отколкото връстниците им преди 4 години. Положителното е, че въпреки това България попада в групата на страните с тенденция на подобряване на резултатите. Там са още Израел, Катар, Мексико, Бразилия.

По природни науки пък учениците са постигнали най-ниски резултатите от 2006-а насам. След подобрението от последните години и достигането на 446 точки за последните две издания отново не са се справили много добре и за завоювали средно 424 точки. Така статистиката на България, наред с Дания, Естония, Италия, Румъния, Испания, прилича на „гърбица на камила“.

От просветното министерство отбелязаха факта, че този път столичните ученици са отбелязали спад в резултатите си, докато в провинцията напредват. В предходното изследване възпитаниците на столичните гимназии са постигнали средно 452 точки за четивна грамотност, през 2015-а били 487. Над 40 точки по-малко са завоювали пък по природни науки – от 499 падат на 456. Най-малка, но все още значителна, е разликата в резултатите по природни науки – през 2018-а са 465, а 2015-а били 489. В същото време в големите градове като Бургас, Русе, Стара Загора има подобрение на резултатите, с които минават столичните си връстници. По четивна грамотност имат 465 точки, по математика са изкарали средно 465, а по природни науки 475. В по-малките населени места 15-годишните също са се представили по-добре спрямо учениците през 2015 г. Най-голям е напредъкът по четене, където разликата е от около 30 точки – от 315 на 344. Според МОН обаче причината за тези разлики е промяната на структурата на извадката, тъй като тези показатели се разминават от резултатите от националните външни оценявания.


Липсата на книги вкъщи смъква резултата

Учениците, в чиито семейства липсват книги или техният брой е незначителен, постигат по-ниски от средните резултатите и по трите показателя. В същото време, ако в семейната библиотека има повече от 200 книги, гимназистите изкарват повече от 480 точки и покриват трето равнище по четивна грамотност, математика, природни науки. Експертите посочиха, че когато се провеждат занимания по четене още в предучилищна подготовка, децата също постигат значителен напредък. По същия начин влияние оказва и образованието на родителите. Децата, чиито настойници имат висше образование, се представят много по-добре от тези, чиито родители са завършили само седми клас. Според изследването говоримият език у дома също оказва влияние на постиженията на гимназистите. Тези, които общуват на български, са изкарали повече точки спрямо децата, в чиито семейства майчиният език е различен. Вторите не успяват да минат границата за второто равнище за постижения. Така България се нарежда сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда е по-силно от средното за ОИСР.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Панов: 18 млрд. лв. са инвестирани до момента в общините

18 млр. лв. са били инвестиране до момента в българските общини. Това заяви председателят на Националното сдружение на общините Даниел Панов при откриването на форум, посветен на встъпване в мандат на новите кметове.