Всеки втори студент не успява да вземе диплома (ОБЗОР)

Всеки втори студент не успява да вземе диплома (ОБЗОР)

Между 40 и 50% от студентите, които са приети за периода 2012-2016 и е трябвало да приключат бакалавърските си програми съответно от 2016-а до 2020 - а, не са завършили. Това съобщи служебният проф. Николай Денков по време на дискусия за проекта на Националната карта за висше образование. Това означава, че всеки втори студенти у нас не успява да вземе диплома.

По време на дискусията проф. Денков посочи, че 50% от приетите в специалност „Металургия“ не успяват да завършат, тъй като изпитват трудности по време на следването си. Една от възможните причини за това е липсата на добра подготовка още в училище. Затова по думите на министъра висшето образование трябва да се влезе в средното и да се следва примерът на Техническия университет – София, който работи с две средни училища, и СУ „Св. Климент Охридски“, който работи с две профилирани гимназии. „Трябва преподавателите във висшите училища да влязат в класните стаи, за да покажат и да обяснят на учениците какво могат да постигнат, когато влязат в университет“, заяви проф. Денков. Втората причина, която той открои като причина не всички студенти да завършват, е липсата на достатъчно добра перспектива. Затова по думите му е важно сътрудничеството с бизнеса, който да помогне да различните специалности да станат по-привлекателни за учениците. „Трябва да се работи добре да се работи с бизнеса, защото основният интерес на кандидат-студентите идва от техните възможности за реализация. Това най-добре може да го направи бизнеса“, заяви още министърът.

В общо 22 професионални направления 50 или под 50% от постъпилите в първи курс успяват да завършат бакалавърските си програми. В осем от тях за последните 5 години се дипломират по-малко от половината студенти от випуска. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“. Например, само 18% от студентите от випуск 2016-2020 в „Горско стопанство“ се дипломират. При завършилите направление „ Животновъдство“за периода 2016-2020-а пък цифрите варират между 26% и 34%.

Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% - между втори и трети курс, 1-2% - между трети и четвърти курс, става ясно още от данните. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.

С най-голям процент завършили студенти се отличават магистърски програми след средно образование като например в „Медицина“ и „Фармация“. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.

По време на дискусията стана ясно още, че очакванията за следващите 5 години са новоприетите студенти да бъдат с 16% по-малко, а завършващите да продължат да намаляват с около 9%.

Анализът на данните за завършилите също ще бъде включен към проекта на картата. В него ще бъдат взети предвид и спецификите на част от професионалните направления при реализацията на завършилите ги. „В направление „Морско дело“ ще отбележим със звездичка, че при тях поради специфичната реализация числата, които се базират само на данните от Националния осигурителен институт. Те не отразяват напълно реализацията на завършилите студенти, тъй като част от тях работят на кораби, които са под чужд флаг и не се отчитат в България. В същото време техните семейства са тука и изпращат средства, с които икономиката ни се развива“, обясни пред „Монитор“ проф. Денков. Той уточни, че има няколко специфични направления, затова и останалите предложения ще бъдат огледани.

Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. „Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков. Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта проф. Николай Денков.

В дискусията участваха ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети и други заинтересовани институции. Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков обясни, че не може да представи общо становище, защото всеки ректор има различен проблем с написаното в картата, затова посъветва МОН да прочете отделните им становища. Васил Велев от АИКБ пък отбеляза, че има „бяло петно“ на картата – не е взето предвид търсенето на кадри от страна на бизнеса за кадри от дадена специалност. „Тя може да не е търсена, да не се реализират студентите, но да има огромен недостиг на кадри. Такова специалност е „Машиностроенето““, обясни той. Председателят на НПСС Даниел Парушев обърна внимание, че е добре да се вземе предвид и осигурителния доход. Той даде пример, че ако някой завърши „Финанси“ в УНСС може да на тавана на заплащането в сферата, но ако се прибере в родния си град, то заплащането ще е по-ниска. А това би повлияло на рейтинга на ВО.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.