Всеки трети българин или се е трудил в друга страна от ЕС, или е имал роднини, които са работили там през последните 5 години, става ясно от изследване на агенция „Афис“. 29 на сто от нашенците временно или за постоянно са се пласирали на европейския трудов пазар.

Същевременно 67% пък не са работили извън пределите на страната ни през последните 5 години. „Тези данни показват, че Европа вече не е само розова мечта или аргумент в спорове в социалните мрежи, а се е превърнала в пряк житейски опит“, анализират от агенцията. Според проучването споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотивите за емигриране. 61% от българите в трудоспособна възраст, които имат поне един роднина, който се труди в ЕС, възнамеряват да емигрират. 35% от тях за постоянно, а 12% все още се колебаят. Останалите приемат емиграцията като временно решение на проблемите си.

„Въпреки разпространената у нас представа, че става дума за „сивото вещество“ на нацията, това е само половината истина. Например, ако хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците“, обясняват от „Афис“. 34 на сто от емигрантите биха се върнали да работят у нас

ако взимат поне 1500 лв. заплата

За 28% от тях пък минималното възнаграждение, срещу което биха полагали труд в страната ни, е 2000 лв. Същевременно 16% биха склонили и на хилядарка. Според „Афис“ удвояването на заплатите у нас би увеличило предлагането на труд до около 4 млн. души. Толкова е било и през 1989 г. Репатрираните доходи на емигранти пък възлизат на 2,4 млрд. лв. за 2018 г. Родните изселници са категорични още, че българите и европейците не получават еднакво заплащане за един и същи труд. Обикновено нашенците взимали по-малко. Едва 14% пък смятат, че няма разлика във възнагражденията, а според

2% - родните емигранти взимали дори повече

от европейците. От „Афис“ посочват още, че преместването в друга страна е равнозначно на загуба на социален статус, контакти, възможност за отстояване на интересите си на местен език, семейна подкрепа и членство в профсъюзи. Наемът на жилището пък коствал на емигрантите между 20% и 40% от дохода им. Позицията, която заемат 59 на сто от българите, които се трудят в чужбина, изисква по-ниско от тяхното образование. При 34% от тях длъжността им съответства на образованието, което имат. Това означава, че делът на трудовите емигранти, които успяват да разгърнат целия си потенциал, е нисък, а кариерата не е сред основните мотиви за излизане зад граница.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини