Онлайн търговията у нас отчете 3 026 254 926 лв. оборот, преминали през касите на куриерските фирми през 2019 г. Сумите са изплатени на търговци с онлайн магазини чрез наложен платеж, показват предоставени на „Монитор” данни на Националната агенция по приходите (НАП). Спрямо 2018 г., когато отчетеният оборот е 2 455 087 561 лв., е налице ръст от над 517 млн. лева.

От 2018 г. от транспортното министерство предложиха промени, с които

електронните магазини да бъдат по-лесно проследими.

Това стана с предложения за изменения в Закона за пощенските услуги – конкретният проектозакон задължи куриерните компании да декларират пред приходната агенция какви суми те изплащат на свои клиенти за изпратени пакети с наложен платеж, включително пощенски паричен превод. Така всеки път, когато онлайн търговец изпраща дрехи, обувки или друго на свой клиент, от НАП знаят какво е изпратил, на кого, кога, къде, както и каква е отчетената печалба от конкретния магазин.

Пощите също станаха част от регулацията, като в момента те съхраняват данни на всяко юридическо лице, решило чрез тях да достави стоката си. Според закона

събираната информация включва три имена и ЕГН

а фирмите записват наименованието и единния си идентификационен код (ЕИК). Всичко това се пази в срока, уреден от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или цели 5 години. В групата на тези, чиято информация се съхранява, попадат всички податели на вътрешни и изходящи международни пощенски пратки с наложен платеж, получатели на суми в брой от наложен платеж, включително когато са получени чрез пощенски паричен превод. При последния, подобно на наложения платеж, е

отчетен ръст в размер от 400 млн. лв. през миналата година

Така от декларирани 1 010 849 214 лв. през 2018 г. през предходната година във ведомството на Галя Димитрова са постъпили 1 406 201 027 лв. от пощенски парични преводи.

Важен момент е, че в годишната си данъчна декларация, която се подава към приходната агенция, онлайн търговците са длъжни да посочат, че са получавали приходи от интернет в размер на определена сума според справка от куриерските фирми. В документа обаче търговците трябва да запишат, че по смисъла на Търговския закон те упражняват стопанска дейност, без обаче да са регистрирани като еднолични търговци.

Покупко-продажбата в интернет се развива значително през последните години. Все повече хора поръчват стоки и продукти онлайн, а някои правят празничните си пазарувания през сайтовете.

В дни като Черен петък или Кибер понеделник

шопинг маниаците се възползват не само от офертите във физическите магазини, но и от тези, които предлагат онлайн търговците. Само през 2019 г. по време на Черния петък най-голямата платформа за онлайн търговия у нас, която е собственост на базираната в Южна Африка Naspers, е отбелязала поръчки на обща стойност 40.8 млн. лв., с 9% по-висока стойност, отколкото през миналата кампания, когато магазинът отчете 37.2 млн. лв. в рамките на един ден. Друга, бързо растяща онлайн компания у нас, е отбелязала 192% ръст на общия брой поръчки спрямо кампанията си през 2018 г. Това показва, че ръстът в оборотите може да се дължи и на ръст в предлагането и търсенето.

През 2018 г.: България предпоследна по е-търговия в ЕС

България се намира на предпоследно място по бизнеси, които имат онлайн присъствие. През 2018 г. у нас едва 11-12% от всички продажби са електронни, показват последни данни на Евростат. След нас се нарежда единствено Гърция, с която имаме разлика от няколко стотни.

Първенци в класацията са Ирландия (23%), Дания (21%) и Швеция (20%). При тези страни обаче значителна част от търговията се осъществява не само чрез онлайн продажби, но и чрез онлайн обмяна на данни или това е т. нар. EDN (Electronic data interchange) търговия. След тях са Белгия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Литва, Великобритания. Челната десетка се затваря от Словения с около 17% онлайн продажби.

40% от покупките в нета са за над 500 лв.

Над 40 на сто от онлайн покупките са за над 500 лв. Те обикновено се правят от жени на възраст от 25 до 40 години, сочи проучване на пазара на голяма платформа за обяви. Въпросната сума най-често се използва за дрехи, електроника, стоки за дома, в това число домакински уреди и спортни и бебешки артикули.

Между 500 и 1000 лв. през 2019-а са похарчили 20% от анкетираните от сайта, а над един бон - 18 на сто от респондентите.

Данните от анкетата сред потребителите на сайта сочат още, че само за година с почти 13% се увеличават хората, ползващи платформата си през мобилни устройства - смартфони или лаптопи, като делът им вече доближава 54 на сто.

За 2019 г. в сайта най-много са търсени обяви за наеми (ръст с 12%), както и спортни обувки (ръст 103%), телефони (iphone, ръст от 36%) и екскурзии (ръст 18%). Все повече хора (53%) търсят да закупят автомобил втора употреба, като средната цена сред обявите за 7-годишна кола е 4000 лв.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Петър Чобанов: Банковата ваканция може да продължи 6 месеца

Банковата ваканция да продължи от 3 до 6 месеца очаква бившият финансов министър Петър Чобанов. “В началото това ще облекчи хората да не мислят за текущи плащания, но за някои бизнеси няма да е достатъчно”, предупреди експертът.

Как биха могли да работят коронаоблигациите на еврозоната

Пандемията от коронавирус възроди ожесточения спор между страните от еврозоната за съвместно емитиране на дългови книжа, за да се финансират разходите за здравеопазване и мерките срещу задълбочаване на икономическите сътресения, които се очаква да последват.