Връх Опълчение по-висок от Мусала
2

Връх Опълчение по-висок от Мусала

1541 български имена на Антарктида

Връх с българското име Опълчение в Антарктида е по-висок от нашия първенец Мусала. Масивът е 4503 метра, разказва пред „Телеграф“ председателят на Комисията по антарктическите наименования към Външно министерство д-р Любомир Иванов.

Опълчение е най-високият връх с българско име на Ледения континент. Кръстен е така в чест на опълченците от Руско-турската война и тези от Македоно-одринското опълчение. Намира се в най-високата планина на континента – Елсуърт.

Обекти

Около 20 хиляди обекта на Антарктида са кръстени. Тези с български имена са 1541, като са дадени в период от над 30 години. 22 страни продължават да кръщават острови, планини, върхове, заливи и ледници в най-студеното кътче на Земята. България е на девето място по броя имена, които е дала. Стотици обекти носят имената на български градове и по-малки населени места. Така например полуостров Перник изгрява на географската карта на Антарктида.

Кръщават се безименни обекти, обяснява д-р Иванов. Именуването им е важно за осъществяването на спасителни операции, за научната дейност и за туризма. Не е добре например да звучат много сходно, тъй като това може да доведе до грешки при ориентацията по време на спасителни операции.

„Харесват ми всичките имена, те са минали през ръцете ми и над тях много е мислено“, казва д-р Иванов. Първи българското си име получават планината Софийски университет и връх Климент Охридски на остров Александър. Те са именувани така в чест на Алма матер и на учените ентусиасти, които провеждат първата българска антарктическа експедиция.

Девствени

Част от девствените върхове в най-студеното кътче на Земята носят имена на българските национални герои. На планината Тангра се извисява връх Левски. „Тя е великолепна, представлява нещо като Пирин, но цялата стегната в лед. Дълга над 30 километра, тази планина има редица върхове. Един от тях е Левски, висок 1430 метра. Масивът, кръстен на Дякона, остава неизкачен въпреки няколкото опита. Част от планината е и връх Онгъл. Морски нос и хълм пък са кръстени на поета Христо Ботев“, разказва д-р Иванов.

Традиционно прието е още от откриването на континента, че живи хора могат да стават кръстници на географски обекти, което не е характерна практика в други части на света. Съвременниците, които стават, са учени, участници в експедицията или хора, които са допринесли за изучаването на континента. Заради това на географската му карта съществува Пимпирев ледник. Освен това на ръководителя на българската полярна експедиция проф. Христо Пимпирев има кръстен връх, висок 1550 метра.

Връх има и на името на покойния президент Желю Желев. „Искам веднага да подчертая, че той не е кръстен на него в качеството му на политик, защото не кръщаваме места на политици, а заради неговите заслуги към антарктическата кауза. Той е първият президент, който с указ утвърди редица български имена – най-напред името на базата ни „Св. Климент Охридски“, каза д-р Иванов.

Капитани

Има район в Антарктида, в който по инициатива на британците се дават имена на пионери на авиацията. Там са и българските. На друго място пък природните обекти се кръщават на известни композитори. На трето са имената на кораби и корабни капитани от предприятието „Океански риболов“ – Бургас, едни от пионерите на съвременния антарктически риболов през миналия век.

Сред родните полярници най-популярното място с българско име е Крумов камък - една купчина скали, която излиза от ледник малко над километър разстояние от българската база. На Крумов камък родните учени излизат, за да посрещнат Нова година. Той е кръстен на глациолога Крум Велчев, който още през първите експедиции прави проучвания в района.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.