В глобализирания свят, в който живеем, беше време малко да се глобализираме и ние, а не да се ситуираме само и единствено в един град. Провинцията у нас умря, за сметка на София, която преяде от хора. Толкова преяде, че вече ще се пръсне. И това не е защото някой предпочита да изостави уютния си дом на село, за да живее в „Дружба”, „Люлин” или „Надежда”, а защото иска да изкарва прехраната си. Но не си дава сметка, че заради единия залък предава начина си на живот. Този, който е наследил от родителите си. Дано последните проучвания се окажат верни, за да се съживят градовете извън София. Дано се открият повече работни места в провинцията, която е много по-красива от столицата. С повече работни места ще живнат и болниците, и предприятията, и малкият бизнес. Ще има повече детски градини, а стотиците затворени училища може отново да отворят врати. Нека в столицата остане само чиновническата държавна администрация, забележителностите на централната градска част и крайните работнически квартали, които по необясними причини станаха от престижни по-престижни. В София вече няма „Кремиковци”, има само офис сгради, няма производство, а само малки и средни фирмички, които дават смешни заплати. Но все пак по-малко смешни от тези в Сливен например. Дано наистина се отворят повече работни места в различните от София градове, но да не са шивашки предприятия, които се държат от гърци, забравящи с месеци да плащат заплати. Дано работните места са такива, които предлагат достойно заплащане за труда, който се полага. Тогава може и столицата да си поеме въздух, а с нея и гражданите да го направят. Защото замърсяването не е от циганите, които горят дърва и парцали. Замърсяването е от многото хора. Все пак само на ден в столицата се регистрират по 1000 автомобила. А едва ли 1000 души навършват пълнолетие всеки ден и си купуват коли. Това са хора, които са затворили за последното бабиния си миндер и са взели панелка под наем, за да работят в някой офис, където да им се налага да обясняват, че те не са селяни и че са от град с история, но просто трябва да се хранят като останалите. И няма нищо срамно от къде си, особено когато искаш да работиш. И дори самото разединение на столичани и провинциалисти е признак на столичния комплекс. На някой, който е получил наследствен апартамент, защото дядо му е бил работник в някое комунистическо предприятие. И се бие в гърдите, че пъпът му е хвърлен на жълтите павета. А корените му са от някое казанлъшко селце, където прадядо му е бил овчар. Трябва цялата страна да се развива и глобализира. При положение че Европа стана обща, не можем да припознаваме като собствена столицата, да гоним другоземците и да бягаме от провинцията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Цената на целомъдрието

Целомъдрие? Самата дума в ХХІ век предизвиква не насмешка, а откровен смях. Особено в някои слоеве на обществото – тийнейджърите и хората без образование. Оказва се, че младите хора в България започват най-рано полов живот в страните от Европейския съюз.

Фаталният ловен тарикатлък

Безотговорен човек с оръжие е като шимпанзе с граната. За зла участ си припомняме тази фраза от „черния“ хумор с началото на всеки ловен сезон. Оставаме настрана административните въпроси - сроковете за ловуване и за регистрациите, опазването на животните, борбата с бракониерите и прочее.

Нетърпимост към расистите

Късметът да видим на живо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието-глоба и една празна трибуна бързо се забрави.