Войната срещу пресата (втора част)

Войната срещу пресата (втора част)

Бившият не особено успешен съдия Методи Лалов от няколко месеца се изживява като общински съветник в София – също не особено успешно. И показа на практика, че вълкът професията си мени, но нрава – не.

 

Като магистрат Лалов обслужваше задкулисни интереси и политическите интриги на ментора си – шефа на ВКС Лозан Панов. Като общинар не прави нищо по-различно. Не ни е известно Лалов да е предложил някакво решение, което да реши поне един от проблемите на столицата или да удовлетвори специфичните искания на хората от различните квартали. За сметка на това обаче, новоизлюпеният общински съветник започна истинска война срещу печатните издания. Води я методично, целенасочено и упорито, сякаш е избран на държавна издръжка като общински съветник, за да води вятърничавите си битки срещу българската преса.

Като служител на Столична община лицето Методи Лалов е установило, че в общинската администрация се получават вестници. Каквато впрочем е практиката в целия цивилизован свят. Но този факт изглежда много е подразнил „демократа“ Лалов и в едно от първите си действия като съветник той пита председателя на СОС Елен Герджиков защо администрацията е абонирана за различни български издания. И това става повод за цяла поредица от гневни писания във Фейсбук, в които Лалов се възмущава, че СОС е абониран за издания, „пълни с обиди, клевети, лъжи, еротични снимки и кръстословици“. Зер, Лалов реши всички проблеми на столичани и по гестаповски се сети, че кръстословиците му пречат...

Методи Лалов дори цитира в докладната си до председателя на СОС кои точно вестници му пречат - „24 часа“, „България днес“, „Дума“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Труд“.

На практика това са всички национални всекидневници в страната! Формалният повод да поиска общината да спре да получава тези издания е, че се давали „грешни пари“ за абонамент. За сведение – цената за годишен абонамент при различните издания варира между 150 лв и 350 лева. За какви спестени пари говорим изобщо? Няколко хиляди лева на година? Или колкото месечната заплата на Трайчо Трайков?

Напълно ясно е, че войната на Методи Лалов срещу българските вестници не е заради мнимата му спестовност! Войната е срещу ИСТИНАТА, която печатните издания разпространяват. Забележете например, че в антивестникарската докладна на Лалов до председателя на СОС липсва флагманското издание на олигарха Иво Прокопиев - „Капитал“. Там не виждаме и „Сега“ на газовия магнат Сашо Дончев. Тук е моментът да се спомене, че Лалов е пуснал две запитвания, не едно, като „Капитал“ не фигурира в нито едно от двете, вероятно заради ясната обвързаност между бившия съдия и издателя на медията – подсъдимия Иво Прокопиев. „Сега“ пък фигурира в първото питане, но енигматично изчезва от второто и единствено, пуснато публично във Фейсбук от новоизпечения общински съветник. Дали пък не е заради близостта на неговия издател с вече споменатия Прокопиев и принадлежността им към един и същи кръг?

Излиза, че на Лалов му пречат всички издания, които не са свързани с „добрите олигарси“. А най-много му пречат, както личи от профанските му писания във Фейсбук, изданията от „Телеграф медиа“. Защото изданията от групата от години воюват срещу фалшивите новини и изкарват наяве нелицеприятната истина за аферите на олигархията и мръсната приватизация у нас.

Ето това е, което не се харесва на Лалов, и по-точно на хората, които го активизираха като механично човече с пружина в обречената му война срещу българските вестници. А хората, които го активизираха, са добре известни, самият Лалов не крие обвързаностите си с тях. Те са Лозан Панов, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Иван Костов, проваленият министър с анцуга Христо Иванов...

Войната на олигарсите срещу честната българска преса не започва от Методи Лалов. Той е просто поредният Матросов на амбразурата. Войната срещу печатните медии в България се води от години. Най-вече с фалшиви новини. През юни 2019 г. районният прокурор Тодор Тодоров поиска заличаването на в. „Телеграф“ - издание с дългогодишна история и огромен тираж, т.е. - с огромно доверие от страна на читателите. Проформа искането беше заради някакъв менте сайт, който носел същото име... Ала истината е, че на прокурор Тодор Тодоров, на бившия магистрат Методи Лалов и задкулисието, което стои зад тях, не им харесват стотиците факти и разследвания, които изданията от „Телеграф“ медиа“ изнасят за многомилиардните далавери на олигарси като Иво Прокопиев, Цветан Василев и ортаците им.

Боли ги от силата на печатното слово като от остър меч. Боли ги, защото днес всеки „блогър“ се прави на журналист във фейсбук профила си, но силата на написаното слово в пресата остава и след 100 години, остава и след 200 години.

Българската преса пази словото на доблестни мъже като Христо Ботев, Йосиф Хербст, Димитър Димов, заради което ние сме запознати с идеалите на тези велики българи и днес.

А фалшивите новини и войната на хора като Методи Лалов срещу „кръстословиците и еротичните снимки“ са вятър работа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.