Мраморният реликварий (ковчеже), съхранявал откритите на остров Свети Иван през 2010 г. мощи, за които се предполага, че са на св. Йоан Кръстител, е сред основните акценти в изложбата „Созопол/Аполония – град в спиралата на вечността“, която отворя врати днес в 18 ч. в Националната библиотека.

Експозицията в централното фоайе на сградата, съдържаща над 100 археологически експоната, ще може да бъде разгледана до 2 май.

В изложбата са включени и 20 непоказвани образци на българската военна картография – от създаването й до последното аерофотозаснемане на крайбрежието на Созопол от 2016 г. Това се прави за първи път – за да бъдат видени военните карти от широката публика, авторите на изложбата са получили специалното разрешение на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Освен от картографските архиви, Военно-географската служба представя Созопол и с най-новата въведена в употреба от 1 януари тази година Държавна топографска карта в мащаб 1:25 000, както и с карти, изработени по стандартите на НАТО в мащаби 1:50 000 и 1:250 000.

Експозицията е част от дългосрочен проект за събиране на картографски изображения на Аполония/Созопол по идея на покойния виден созополчанин проф. Божидар Димитров. Вече в завършен вид, тя е обогатена и превърната в част от постоянната експозиция на създадения с негово участие Общински културен институт „Музеен център” – Созопол. Музеят притежава най-богатата колекция от амфори, част от която е показана в рамките на изложбата.

Изложбата е разделена в модули, свързани с ранните картографски свидетелства за Созопол, началото на модерната европейска картография и европейските военно-административни представи за Балканите. Отделен модул представя Созопол преди и след Руско-турската война 1877-1878 г, а друг – картния фонд на Военно-географската служба и „Геопан“. Както е известно, най-старият културен институт в България – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, притежава богата колекция от карти и атласи (10 700 единици) и сегашното събитие е своеобразно продължение на подготвената през 2018 г. от библиотечните експерти изложба „Европа в старите карти”.

Междувременно в Библиотеката започна дългоочакваният ремонт на покрива на стойност 788 000 лева, който трябва да приключи за 3 месеца. Той ще оборудва централното фоайе и проблемната Четвърта читалня със стъклен покрив.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сърчаджиев връща на сцената Добри Войников

Първа за сезона премиера на 27 февруари ще извади Йосиф Сърчаджиев на сцената на старозагорския драматичен театър. Той се е спрял на написаната преди 149 години в Букурещ пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“.

Научно-популярното четиво бие високата литература

Над 10 000 българи написаха книги за петилетка (ТЕМАТА)

Научно-популярното четиво бие високата литература

45 275 книги са излезли от печат в България за последните 5 години, става ясно от данните на Националния статистически институт. Над 17 000 от тях са художествена литература, останалите са учебници, специализирани издания и т.н. Повече от 10 500 са българските заглавия, към 6500 – чуждите.

Георги Господинов с международна награда от Италия

Георги Господинов бе отличен с международната литературна награда Ceppo (Premio Ceppo Internazionale Racconto) в Италия. Писателят си заслужи приза с книгата си с разкази „И всичко стана луна“, издадена от местното издателство „Воланд“.