Военен Херкулес връща българите от Антарктида

Ръководителят на българската полярна мисия проф. Христо Пимпирев:

Военен Херкулес връща българите от Антарктида

Оставаме само месец, за първи път ще са сами на остров Ливинстън

Интервю на проф. Пимпирев пред в. "Телеграф":

- Проф. Пимпирев, как върви организацията за заминаването на българските полярници към Антарктида? На борда на испанския кораб „Есперидес“, който трябваше да ги превози, бяха констатирани доста случаи на коронавирус. Как ще се отрази тази ситуация на нашата полярна мисия?

- Пандемията от коронавирус не пощади както испанската, така и българската антарктическа програма, защото нашата е свързана с тяхната, тъй като все още нямаме собствен транспорт, с който да стигнем до Антарктида. Така че инцидентът със заразените 32-ма от 52-ма души екипаж принуди кораба да се върне обратно в Испания и фактически изобщо няма да участва в антарктическата кампания. Така испанците останаха само с един кораб „Сармиенто де Гамбоа”, който когато стана инцидентът със заразените с коронавирус беше само на една седмица път от Пунта Аренас. Той вече е там, където го очакват испанските полярници, с които той трябва да отпътува за остров Ливинстън и остров Дисепшън. Испанците ще открият своите две бази - „Хуан Карлус Първи“, която се намира на остров Ливингтън, където е и нашата база, и „Габриел де Кастия“, която е разположена на действащия вулкан Дисепшън.

- Как българите ще стигнат до Антарктида?

- Фактически нашата програма, която зависеше от кораба „Есперидес“, изцяло смени плана си и експедицията ни ще бъде изцяло закарана с кораба „Сармиенто де Гамбоа“, който в момента вече е в региона на Пунта Аренас и остров на Ливинстън и Антарктика. С мениджъра по логистика Мигело Кеда се разбрахме, тъй като испанската програма е много натоварена, корабът да превози нашите шестима полярници, когато закриват техните бази. Корабът ще вземе нашия екип от Пунта Аренас. Ще отиде в остров Ливинстън и ще ги остави на българската база „Свети Климент Охридски“. Двете испански бази ще бъдат закрити, т.е. нашите полярници ще останат абсолютно сами на острова. Испанците, нашите съседи, няма да са там. Нашата програма ще се съкрати, испанската също. Те трябваше да останат до края на март, когато трябваше да се приберат нашите полярници, само че сега ще напуснат базите си в края на февруари. Българите ще трябва да се прибират с друг транспорт. Засега е уредено връщане на 23 март от съседния остров Кинг Джордж, където има военно летище с уругвайски военен самолет „Херкулес“ до Монтевидео. Единствено досега не е уреден транспортът от остров Ливинсън до остров Кинг Джордж. Става въпрос за март месец, когато е краят на сезона и условията са доста по-тежки, тъй като там пристига зимата.

- Какви възможности има за транспорт?

- В момента чрез нашето външно министерство се опитваме да уредим транспорт с чилийски кораб, за който имаме информация, че ще прави изследвания в този район. Идеята е той да мине и да ги вземе, но за момента всичко е в сферата на контактите и дипломатическите канали. Надяваме се да могат да се приберат. Както аз се шегувам, крайният вариант е да минат 130 километра по вода с нашата лодка „Зодиак“ до остров Кинг Джордж, което не е правено въобще от епопеята на Шакалтън, когато той с дървената спасителна лодка намира помощ от остров Елефант до Кинг Джордж. Това обаче се е случило преди 100 години.

- Колко време ще продължи полярната ни мисия?

- Престоят на българите ще бъде около месец. Трябва да заминат на 30 януари от София, като когато стигнат до Пунта Аренас, трябва да изкарат задължителната 14-дневна карантина и да минат през PCR тест, преди да се качат на испанския кораб.

- Кои са най-важните задачи, които трябва да свършат през този месец?

- Най-важното е, че ще има експедиция. 29-ата полярна мисия ще се проведе, макар и в съкратен вариант, но както виждаме това се отнася за всички полярни държави. Ако има някакви повреди по къщите и по машините, ще бъдат отстранени, защото България разполага с цяло селище с пет постройки на Антарктида, които се изкарали тежката полярна тъмна зима, така че винаги има някакви щети, които ако не се отстранят, цяла година ще се задълбочават и много трудно биха се отстранили през следващия полярен сезон. Най-важното е, че ще се съберат данните на учените от автоматичните метеорологични станции, от мареографската станция, която изследва движенията на морското ниво, което е много важно. Също така ще бъдат събрани данни от сеизмичната апаратура за движенията на земната кора, тъй като се намираме в един сеизмично активен и вулканичен район. За да можем да изпълним националната програма за полярни изследвания, трябва да бъдат свалени данните от тези уреди. Ще се свършат важни дейности, които са необходими за функционирането на българската полярна база. Имаме 12 проекта, който ще се изпълняват, които се надявам успешно да бъдат завършени, след като дойдат данните от базата и бъдат свалени.

- Гледате ли напред в бъдещето - какви научни проекти се планират за следващата година?

- Разбира се, ще имаме нов конкурс, той е планиран с нови двугодишни научни проекти. Надявам се да има доста сериозни проекти, каквито бяха предишните. Надявам се през 30-ата юбилейна експедиция да имаме не шест души полярници, а поне 40 души полярници. Тогава можем да мислим на Антарктида да дойдат журналисти, за да направят филми и да поканим музиканти, както беше миналата година. Надявам се програмата да се разшири и да наваксаме това, което изпуснахме в тази пандемия. Най-накрая се надяваме да имаме собствен транспорт за стигане до Антарктида.
- Има ли реалистични изгледи това да се случи?

- Човек винаги се надява и мечтае. При мен обикновено мечтите винаги стават реалност, така че се надявам.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.