Вода и национална сигурност

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.

Какво знаем обаче за водата на България, но не само днес, а през последните 30 години? Че и преди това? Знаем преди всичко, че България има вода, но главно минерална. А ако говорим за сладката вода изобщо, то ние сме някъде на опашката на Европа. Но сме много по-добре от Африка, например, както и несравнимо по-добре от Индия и Пакистан, на които им предстои да се сбият за водите на река Инд. Която извира от Китай, минава през Индия и се влива в Индийския океан от територията на Пакистан, някъде около Карачи. Индия строи и в момента достроява няколко големи водни съоръжения по протежение на реката на своя територия, които силно ще редуцират водата, достигаща до Пакистан. Като знаем колко се обичат двете държави още от момента на основаването им, има силно подозрение, че оставен без водата на Инд, Пакистан първо ще предупреди като за последно, а после ще нападне по-големия си съсед. И понеже и двете държави имат поне по 100 ядрени бомби, войната между тях ще бъде феерична. Меко казано.

Трябва да се признае, че по времето на комунизма у нас се построиха доста и нелоши хидротехнически съоръжения. Сред тях е най-големият наш язовир „Искър“ с обем над 600 милиона кубически метра. Той е част от едноименната каскада, построена по идея на големия български строителен инженер и кмет на София в продължение на 10 години Иван Иванов (1891-1965). След 9 септември 1944 година престъпната комунистическа власт осъжда този забележителен българин на смърт по абсурдни обвинения, но впоследствие го помилва, за да може той да проектира и построи каскадата. Което той и прави по най-блестящ начин. Язовирът впрочем първоначално е кръстен на името на сатрапа и баща на СССР и на останалите прогресивни народи по света Йосиф Сталин. На името „Сталин“ са прекръстени също град Варна, връх Мусала и още хиляди неща в държавата с тавтологичното наименование Народна Република България. Ненапразно комунистическият режим у нас е обявен за престъпен със закон, приет през 2000 година. Интересно е също, че когато БСП беше на власт през 2005-2009 година, тя не посмя дори и да се опита да отмени закона. Че можеше и да не си изкара мандата.

Язовир „Искър“ е прекрасно хидротехническо съоръжение

Преди 25 години обаче, в края на 1994 година, безотговорни (да не кажа престъпни) хора успяха да го източат и да го докарат до мъртвия му обем. Нещо като катастрофата с язовир „Студена“ днес, но умножена по 30. И защо го направиха това безотговорните хора? Ми, направиха го, за да развъртят двете малки хидроцентрали „Пасарел“ и „Кокаляне“ и като така да вземат някой лев. Както и за да доставят лесна и евтина вода на недоносчето на социалистическата индустрия и екологичен убиец на Софийското равно поле и на град София, металургичния комплекс „Кремиковци“. Също за да вземат някой лев. В резултат милион и кусур софиянци имаха вода по схемата 1 (има вода) към 3 (няма вода), че и по-лошо. Оттогава е и малко гадният виц-въпрос „Вие от София ли сте, или просто така си миришете?“. За късмет, тогава не пламна голяма епидемия, защото можеше да умрат много хора. Пак за късмет, следващите две години (1995 и 1996) бяха водни и язовир „Искър“ успя да се понапълни. Което за язовир „Студена“ и за следващите две години (2020 и 2021) въобще не е сигурно. Защото предстоят суша и безводие. Предстоят у нас, в Европа и по целия свят. Или поне такива са много от прогнозите. Затова въпросът не е дали нещо трябва да се направи. А да се направи веднага, бързо и безпощадно.

Не можем да докараме дъжд и сняг, колкото ни трябват, това е Божа работа, а ние сме малки и грешни. Но можем да спрем да пилеем малкото вода, която имаме. И още по-малкото, която ще имаме през следващите месеци и години. Ако не го направим, ще си затрием държавата. Това значи, първо, от водоемите, предназначени за питейно-битови нужди, да се ползва вода само за тези нужди. И нито капка за каквото и да е друго, колкото и кинти да се предлагат под и над масата. За икономически цели има специални язовири, а и по закон промишлените предприятия са длъжни да разработят и да експлоатират собствени водоизточници за производствените си задачи. От тук и второто. Трябва да се довърши картирането на подземните води на наша територия и да започне активното им сондиране. Водата на повърхността може да е, а и да си остане недостатъчна, но подземни води у нас има. А и такова е положението по света. От всичката вода на Земята (около 1 милиард и 360 милиона кубични километра) само 0.02 %, или две стотни от процента, е на повърхността и е сладка. Това, разбира се, е водата без ледниците, т.е. в реките и езерата. За ледниците – малко по-късно. Казано с други думи, използваемата вода е само една петхилядна част от всичката! Изглежда нищожно малко и е така. Но друга надземна и достъпна вода просто нямаме.

Същевременно подземните води са около 1% от всички водни запаси

Образно казано, на всеки кубичен метър вода на повърхността, отговарят 40-50 кубични метра под земята. Разбира се, само една част от подземните води са лесно достъпни, а и много от тях не стават непосредствено за пиене. Но пък прекрасно стават за промишлени нужди. Експлоатацията на подземни води обаче не е само цветя и рози. Трябва да се отчитат много фактори, включително и повишен сеизмичен риск при експлоатацията на подземни води и изпразването на подземните водни резервоари. А и при строежа на нови големи язовири, които също могат да отпушат сеизмични процеси. Затова България се нуждае от добрите си хидроинженери. Тези, които вече има, и тези, които тепърва трябва да подготви. Включително по спешност. Нямам нищо против специалистите по административно управление, по пиар и по скандинавистика, примерно. Но трябват и инженери. Или, ако префразираме Илф и Петров, да се обича демокрацията е добре, но не е достатъчно. Някой трябва и да работи.

И тук изобщо не откриваме велосипеда и топлата вода

Нито пък студената даже. По закон всеки автосервиз трябва да има собствен водоизточник, т.е. сонда и система за изпомпване. Още повече това е в сила за големите промишлени потребители на вода. Някои от които в момента по-скоро биха могли да бъдат наречени не потребители, а разхитители. Да не говорим за големите кражби по водните трасета. Някакви (не знам как да ги нарека), оказва се, и в момента крадат от почти пресъхналите водоизточници, захранващи язовир „Студена”. Това, прочие, вече не е кражба. Мародерство е. При екстремни ситуации за мародерство разстрелват на място. Включително и в оялите се демокрации, дето уж са си надвили на масрафа. Но не са.

Естествено, не трябва да се мисли, че само у нас водният проблем е подценен. Алчността за получаване на огромни, бързи и безсмислени печалби доведе на много места по света до изчезване на подпочвените води (а и на надпочвените също) в резултат на варварската технология на хидравличния фракинг. И защо всичко това? Ми, за да добием някакви въглеводороди, с които да си джиткаме огромните коли и да летим от точка А до точка Б. И да прибавим по някоя и друга нула в банковите си сметки. Така от една страна хабим огромни количества вода (обикновено прясна), а от друга страна унищожаваме фината структура на подпочвените води на хиляди метри дълбочина. И за хиляди години напред. И така превръщаме огромни земни площи, доскоро плодородни, в безводни пустини. Както стана например в няколко американски щата, които все повече приличат на Луната. Трудно е да си представим по-тежка форма на обществена и лична идиотия. Впрочем, забраната за хидравличен фракинг у нас трябва да се запише в Конституцията. Някъде там, където са записани основните човешки права. Защото не знам да има по-основно човешко право от правото да дишаш въздух и да пиеш вода. Чисти, ако е възможно.

Добре е още няколко неща да се напомнят в заключение. Водата е въпрос на оцеляване на държавата, следователно и на най-висок приоритет на националната сигурност. Но ако скоро прясната вода ще стане пръв проблем на човечеството (а на много места вече е!), то може би също толкова скоро една друга вода ще дойде в изобилие и ще донесе много смърт. Ако разделим обема на леда върху земната повърхност (съсредоточен главно в Антарктида, но малко и в Гренландия), измерен в кубични километри, на площта на световния океан, измерена в квадратни километри, ще получим едно интересно число. И двете данни ги има в нета, прочие, на два клика разстояние, и това е една хубава математическо-географска задачка за децата в четвърти клас. А и за управниците ни също.

И децата ще го пресметнат това интересно число

и то ще се окаже 0,06. В километри, обаче. Затова ще трябва да го умножим по 1000, за да получим 60. По едни други сметки числото е 80, което е почти същото за нашите цели. Толкова са метрите, с които ще се повиши морското равнище, когато се стопят ледовете, което ще е скоро, защото сме в края на поредния Ледников период. Това няма нищо общо с факта, че ние хората населяваме Земята от около 2-3 милиона години, а технологичната ни цивилизация е на цели 300 години. Преди нас е било така, и след нас ще бъде същото – Световният океан ще се покачва и ще спада с размах от 300, а може би и 400 метра. Трогателни са гретите и гретенизмът като цяло, когато ни плашат с това, как щяло било да се повиши нивото на Световния океан в края на века с половин или даже с един метър. Защото няма да е половин метърът, няма да е и един също така. Шестдесет (60!), или осемдесет (80!) ще са метрите, толкова излиза според елементарната сметка, дето ще я направят четвъртокласниците. А иначе Гугъл отдавна е сметнал как ще изглеждат примерно Нидерландия, Англия и бреговете на Америка, когато световният океан се вдигне с 10, 20, 60 и даже с 80 метра. Тези карти също са на няколко клика разстояние и са доста поучителни. И призовават към смирение.

Какво сочи опитът?

Опитът показва, че колкото по-елементарни са сметките, толкова са по-надеждни. Преди 25 века един велик грък на име Ератостен измерил радиуса на Земята с грешка под 1 процент. С просто тройно правило, с една вертикално забита в земята пръчка, с един пясъчен часовник и с чифт сандали. С които много ходил, за да измери в стъпки разстоянието между два града. Това му бил физическият модел, гениален впрочем, а пък разумът му бил съизмерим с Вселената, с тогавашната. Но не само разумът човешки е съизмерим с Вселената, глупостта и злото също са. Защото минали 20 века след Ератостен и едни други хора били изгорени живи на кладите. И не защото измервали Земята, а само защото казвали, че е кръгла. Нещо, което за Ератостен и съвременниците му било очевидна истина. И кой ги изгорил на кладите? Ми, поповете католици ги изгорили, а простият народ се радвал. Поповете били тази глупост и това зло, дето днес наследниците им се обясняват за греховната си любов към децата, а и за кладите средновековни също. И прошка някаква чакат. От кого я чакат? От неродените деца на живи изгорените, но неразкаяли се хора, от тях ли? Жалка работа е това чакане, но такъв очевидно е животът. Който всеки момент държим като изтичаща вода в шепите си, и който трябва да продължи. Благодарение на нас, или въпреки.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.