Вносно агнешко от Македония с неясни печати по магазините и 20% по-ниска цена се появи в магазините, алармират от овцевъдната асоциация.

За „Монитор” Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) поясни, че на печата, върху месото нямало нищо четливо.

„Според законите и регламентите е редно да се възбрани от агенцията по храните. По регламент на печата трябва видно

 да личи държавата на произход и номерът на кланицата.

 Месото е увито във фолио, което всеки може да го направи, и са лепнати някакви етикетчета. Правилата изискват четливия печат да бъде сложен на двата бута и на двете плешки на трупа на агнето”, поясни браншовикът.

От своя страна д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) обясни за „Монитор”, че червени са и печатите на агнета заклани в български кланици и които не са отгледани у нас. По думите му македонските са с печат македонски, като за тях в агенцията има съответните сертификати, а

 на щандовете в търговската мрежа има табели за произход.

 „На пазара има достатъчно български агнета на пазара”, каза още Симеон Караколев. Според него проблемът е в евтиния внос, а в конкретния случай ставало въпрос за партида от върната от Гърция и след това пренасочена към България. „Гърците я поръчали, но според нас е имало нещо нестандартно и е докарано тук. До миналата година страдахме от импорта от Румъния, но там цената на агнешкото се изравни с нашата. Сега обаче тръгна по-евтин внос от Северна Македония”, казва председателят на асоциацията и добавя, че подобни неща убиват българското овцевъдство, което и без туй е в криза. По думите му, износът ни на агнешко месо е малък, като основно е за Гърция, Италия и Хърватска.

Според статистиката на МЗХГ през цялата минала година вносът у нас на агнешко месо от страни извън ЕС е бил почти 62 т, а за първите два месеца на 2019-та - общо 8,5 т. От съседна Македония за януари и февруари няма регистриран внос на месо.

Цяло агне от съседната бивша югорепублика сега може да се купи в някои от големите търговски вериги на промоция за под 13 лв./кг. Седмица преди Великден, проверка на „Монитор” на Женския пазар в София показа, че най-ниската цена за цяло агне е 13,50 лв. килото,

 а най-високата към 15 кинта.

 В един от арабските магазини на пазара, прогнозираха със сигурност по-високи цени ден-два преди празника, но не уточниха с колко. На въпрос откъде е месото им, те първо отговориха, че е от Хасковско, после смениха дестинацията - на Самоковско. Там плешката се предлагаше по 11,50 лв./кг, а бутчето - по 14,50. В следващия магазин, на пазара - плешката бе с левче по-скъпа, но за хората с празни портфейли се предлага алтернатива - шилешко по 6 лв./кг или агнешка главичка само за 3,50 лв. килото. При друг месар по „Женския пазар” може да се намери само за 3 кинта. В съседния магазин близо до ул. „Цар Симеон” плешка и цяла агне се предлага по 14,80 лв./кг, а бутчето - по 16,30. Най-скъпо от агнето се продават котлетите, като цените им засега са около 20 лв. килото.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

10 пъти разлика в поскъпването на свинското

Десетократни разлики в поскъпването на свинското месо през декември сочат данни на Системата за агропазарна информация (САПИ). Стойностите варират за различните области, като по-слабо изразено е в Благоевград и Кюстендил, например с 4,9%, докато в Кърджали достига 43,4%.

До 50% по-ниски цени по случай 100-ния магазин на Лидл

Лидл България ще зарадва клиентите си с отстъпки до 50% на избрани ТОП 100 продукта по случай откриването на своя 100-тен магазин в страната. Намалените цени ще са актуални само на 19 януари, неделя, и ще бъдат валидни за магазините в цялата страна.

1 от 10 хладилника с лъжлива икономия на ток

Между 10 и 25% от продадените електроуреди не съответстват на изискванията в ЕС, като най-често това става дума за хладилници. Това става ясно от доклад от проверка на Европейската сметна палата (ЕСП).