Бюти и модни трикове, вкусни рецепти и съвети за тийнейджърите, комбинирани с лични истории и спомени - това са „сюжетните“ линии на новите български автори, които си пробиват път към издателските върхове и тиражите според наблюденията на Националния статистически институт върху книгоиздаването у нас. Няма кървища от къртици, няма тъжни физики - това е вкусът на най-младите читатели, които са готови да чакат два и три часа до припадък за автограф любимите си кумири - влогъри и блогъри. Ако се съди по цифрите, точно влогъри и блогъри са с шанса да се превърнат в новите живи класици.

Това с живите класици е много противоречива практика, защото част от класифицираните вече като класици приживе се взимат твърде на сериозно. Като читател, възпитан в някакво преклонение и респект пред автора, който най-често в ученическата класика биваше покойник, съм свикнал да си говоря и да провеждам спорове и диалози с неговия текст, а не с него самия. В условията на литературния съвременен нарцисизъм никой обявен приживе за класик автор не оставя текста си да говори на читателя, а гледа да го надвика в уточняващи интервюта, сутрешни блокове и сайтове и не дай боже да не си съгласен с него.
В условия, когато книгоиздаването не е подчинено на идеологически или възпитателни задачи, водещ е тиражът. Справка оценките, които издателите поставят на авторите според броя на продадените книжки. Титани тук са Христо Стоичков и Димитър Бербатов, на литературния Олимп по критерия продажба са Венета Райкова, Слави Трифонов, Лили Иванова.
Авторите от горната група са от категорията комерсиални и продажбите им в голяма степен се дължат на славата, която са си изградили като публични личности извън литературното поприще. Самите книжлета най-често са написани от доработващи някой лев репортери и е спорно доколко могат да бъдат смятани за авторски произведения на съответните звезди.
Другият тип литературен комерс върви по върха на професионализма. Там авторите или са завършили курсове по писане, или водят такива, имат рецепти как да пишеш, че да те харесат и да те купят. Те обикновено са създатели на обществено мнение, канят ги да се изказват по важни въпроси в сутрешни блокове, имат какво да кажат, без значение дали са загинали 10-има във верижна катастрофа или властта избива прасенцата на народа. Ако тия хищници живееха преди 100 години и правилата бяха като днешните, класиците ни от онова време троха нямаше да видят от тях, че и имената им нямаше да знаем. Може и да преувеличавам, но такова ми е усещането.
И идва категорията, с която започнахме в началото. Емил Конрад, Стан, Стефи (Стефани Петкова), Цуро (Цветослав Цонев) - влогъри и създатели на мнение и стандарти в младежките среди. Те присъстват по кориците на учебни тетрадки. Едно от издателствата ги набара и започна да издава влогъри под специално лого, запазено за проекти, вдъхновени от дигиталния свят. Фурор предизвика с "Нещата, на които не ни учат в училище" Емил Конрад, но потенциалът на този сектор е много голям. Шефове на издателства у нас се пишат самите себе си класици, когато продадат над 10 хиляди книжки и евентуално да допечатат, докато влогърите (за щастие или нещастие не всички пишат книги) събират аудитория от стотици хиляди последователи.
Фитнес инструкторът Лазар Ангелов има над 670 хиляди абонати и близо 60 милиона гледания, Дъ Клашърс е със 109 милиона гледания и 601 хиляди абонати, Айде БГ навива 92 милиона гледания и 433 хиляди абонати, Емил Конрад има 414 последователи и 62 милиона гледания, Павел Коцев и Ицака затварят петорката за това лято с 375 хиляди абонати и 100 милиона гледания. Само си представете тези виртуални присъствия като потенциал за реализация на книжния пазар. И кой тогава е номер 1?

По темата: влогър книги четене
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

БГ печалба

Всеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Умря човекът от диагнозата

Българинът е от онези представители на пациентския вид, които умират не от какво да е, а от диагнозата си. И в това няма никакво съмнение. Потвърждават го съвсем немалобройните жалби и сигнали до Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и до различните пациентски организации. Нещо повече, вместо те да намаляват с внасянето на модерна медицинска апаратура и преоборудването на болниците, за които държавата дава милиарди лева всяка година, те се увеличават.