Вледеняващият студ на огъня

Вледеняващият студ на огъня

Огънят в последните дни е знак за неща, които не ни топлят, а носят вледеняващ студ и ужас. Само за последните 2 дни десетки загубиха живота си в огнени стихии.

Много хора изгоряха в домовете си, възрастни се задушиха от пламъци в старчески дом, а най-мащабната трагедия е загубата на 45 души, задушени и обгорели в пламъците на автобуса ковчег. Какво причини ужасяващата катастрофа на магистрала "Струма", все още не е ясно. Рано е за заключения, но не е рано за изводи за съпричастност и за осъзнаване колко кратък е човешкият живот.

Трагедия е загубата на детски животи, защото тези деца няма да могат да сбъднат мечтите си. Цели семейства са почернени, разбити са много съдби. Важно обаче е не обвинението, не мъстта, а вътрешната промяна у всекиго. Може би обяснението за тези ужасяващи трагедии е именно знакът на съдбата, че ние, хората, някъде бъркаме. Все сме недоволни от политика, от управление, от заплащане, а когато стане подобен инцидент, разбираме, че нищо освен човешкия живот няма смисъл. Не ни трябват обаче такива шамари от съдбата, нека да си научим урока и да ценим близките си и да се радваме на това, което имаме – макар да е малко, макар да е трудно.

Катастрофата трябва да стане повод за българи и македонци да проявят солидарност, да демонстрират емпатия. Този тежък инцидент би могъл да ни раздели още повече, но може да се случи и обратното - да ни сплоти. Този инцидент ни показа, че смъртта не се интересува от национална принадлежност, нито от спорове за езика и миналото.

Общото в инцидентите от последните дни е огънят, който обаче гори от доста време макар и преносно в цялата ни държава. Вече две години ту тлее, ту се разпалва огънят на пандемията от коронавирус, която също „изгори“ хиляди човешки животи. Вече две години се борим със заразата и все още има невярващи в болестта, все още има „човеци“, които мислят, че ги чипират. Дано в тези тежки, трагични дни именно съмняващите се българи да си дадат сметка, че заради коронавируса изгоряха стотици автобуси с хора, защото починалите от заразата у нас са хиляди.

От доста време тлеят и въглените на финансова, политическа и икономическа криза, а това може да разпали поредния ужасяващ пожар у нас. Кървавите трагедии и нечовешкият хаос ни притискат и сякаш всеки ден ни показват, че това не е филм, това е реалността. Трябва да се замислим за това, че можем да живеем, да прегърнем любимите си хора, да бъдем мислещи и разумни и да се опитаме да променим с добро нещата. Защото тези трагедии, тези загинали хора няма да могат, но ние можем. Трябва да се направи всичко възможно да се ограничат възможностите за подобни тежки инциденти, дали с повече контрол, дали с наказания, това институциите ще решат.

Идват светли празници, на които да се смирим, да благодарим и да се помолим за покой на душите на тези, които загубихме.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.