Владислав Михайлов: Време е за забрана на палмата в храните

Владислав Михайлов: Време е за забрана на палмата в храните

Добре е всички родни млечни продукти да са от българска суровина

По-високите фермерски субсидии в богатите от ЕС страни удрят по родното производство, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“ (НАМ)

- Господни Михайлов, след кампанията за българските продукти във веригите, има ли някакво увеличение на търсенето и продажбите?

- Наблюдава се известен ръст на продажбите на българските млечни продукти. Някои от търговските вериги приемат много сериозно въпроса за продажба на български храни и са добри партньори на нас преработвателите. Но това не е утвърдена политика във всички търговски вериги за съжаление.

- Българинът научили се да купува продукти от наши производители и да търси качествените храни?

 - Това е процес, който ще продължи с години и не може да стане изведнъж. Все повече хората четат етикетите, гледат какво е съдържанието и внимават какво купуват. Невинаги утвърдената марка е единственият показател дали един продукт е качествен, или не е. Все повече потребители правят своя информиран избор.

- Какво бихте посъветвали купувача да гледа, когато отиде на щанда с млечните продукти?

- Най-важното е да се гледа какво е изписано в съдържанието на етикета на храните.

- Коя съставка в сирене или кашкавал трябва да разтревожи потребителя?

 - Темата е доста обширна. Главно да се гледа дали няма хидрогенирани растителни мазнини в продукта. Не бих препоръчал на никого да консумира такива храни. Лошо впечатление прави на потребителите и съдържанието на различни други добавки, известни като е-та.

 - Трябва ли да се забрани използването на хидрогенираните мазнини в хранителната индустрия?

- Самите хидрогенирани мазнини не са най-вредното нещо, но в тях се съдържат в малки количества трансмастни мазнини или т.нар. трансизомери. В някои развити страни те са абсолютно забранени. В други страни има задължението да се посочват изрично на етикета и при наличие над една хилядна в съответната храна е забранена за консумация. В България още няма нормативно изкискване производителите да посочват в съдържанието именно тяхното съдържание на трансизомерите, а считам, че това е задължително да се направи.

Самите хидрогенирани мазнини, освен че съдържат тансизомери, които имат вредното качество, при температура близка до телесната на човека да преминават от полутечно в твърдо състояние и така да се наслагват по стените на кръвоносните съдове на организма, което крие големи рискове за здравето ни.

 - Според вас какъв е делът на млечните продукти с палма, както са известни?

- Трудно ми е да кажа точни данни, но при саламуреното сирене е голям. При другите млечни продукти кашкавалът и киселото мляко е много малък или почти липсва. При всички случаи делът на т. нар. имитиращи продукти обаче не е такъв, какъвто ни се иска да бъде на нас производителите на млечни продукти.

Считам, че имитиращите млечни продукти е по-добре да не се произвеждат и продават, а да се забранят. Пазар обаче има на тези евтини храни, защото много хора у нас са с ниски доходи и те търсят по-евтините храни.

- Българските млекопроизводители успяват ли да осигурят качествена суровина за мандрите?

- През периода от пролетта до есента фермерите успяват да осигурят нужните количества, дори има свръхпроизводство. През зимата пък се налага да се наваксва с внос на сурово мляко от ЕС. По въпроса за качеството - определено има различни мнения. По-големите ферми дават по-високо качество и то е по-постоянно. При по-малките ферми обаче го няма това постоянство в качеството. Често те не уведомяват хората, изкупуващи млякото, че има промяна в качеството, например, че на млекодайните животни са давани някакви медикаменти. Макар и рядко, но поради това непостоянство от малките ферми понякога се получават сериозни проблеми в мандрите. Така се налага да се изхвърлят големи количества суровина, тонове сурово мляко се бракуват. Млякото с антибиотици трябва да се дава за храна на телета, ако ли не, то трябва са се бракува и изхвърли.

Но в годините все пак се наблюдава позитивна тенденция. Все повече българските фермери започват да работят по установените правила и да произвеждат все по-качествено мляко.

- Какъв е делът на вносното мляко, използвано от мандрите?

- Нямам точни данни. То се внася обикновено от страните в ЕС. Основните вносители са Унгария, Германия и Полша и е с добро качество и често е по-евтино.

- Трябва ли млечните продукти по стандарта БДС да се произвеждат само от българско сурово мляко?

- Хубаво би било фермерите и млекопреработвателите да са единни по този въпрос. Добре ще е българските млечни продукти, не само тези по БДС, да се правят от българско мляко.

- Имаме ли шанс да се конкурираме с евтиния внос на готови млечни продукти от другите страни от Евросъюза?

- Трудно и почти е невъзможно. Проблемът започва още в земеделието, от производството на фуражите за животните. Има все още сериозен дисбаланс в субсидирането на земеделските производители и животновъдите в по-старите страни - членки на ЕС, и нашите. Все още този дисбаланс е много чувствителен и достига до 30-40%. Няма как фуражите в Германия или Полша да са толкова по-евтини от нашите и ние да говорим за свободна конкуренция. В случая Европа е малко двулична, въпреки че говорим за единен пазар и единни правила. Български продукти например как да се продадат в Германия, след като там млечните продукти са произведени от много по-евтина суровина. Така „битката“ е загубена, преди да е започнала.

Освен това там производителите са много големи и могат да си позволят да продават у нас на загуба само и само да вземат по-голям дял от пазара. Обратното - българска мандра трудно би могла да си позволи да пласира по този начин продукцията си в Европа. В България предприятията са малки и нямат такива възможности.

Друг основен проблем е и много по-лесният достъп, който преработвателите в по-старите членки на ЕС имат до субсидии за подпомагане на износа. В България това е много трудно и преработвателите на практика нямат никакво подпомагане за износ, а това е един въпрос от много голямо, важно значение за бранша.

- В такъв случай остава да се надяваме само на нашите потребители, които да купуват повече българските млечни продукти.

- Да така е. Нека да сме българи и да предпочитаме българските храни. Българските млечни продукти са качествени и имат своето пазарно позициониране.

И за да може все повече българи да предпочитат истинските, класическите български храни, е време да се забранят тези хидрогенирани мазнини, за които вече стана дума. И то не само в млечните продукти, а и във всички храни.

- Доста често се говори за вноса на жълто сирене от други страни от ЕС и у нас се пробутва в магазините като кашкавал. Според вас има ли нетарифна мярка, с която такъв импорт да се ограничи?

- Имали сме много разговори на темата с агенция по храните. Но те нямат нормативна възможност да контролират тази практика със заблуждаващото етикетиране. Нерядко даже продуктът се представя като произведен от българско мляко. Това не е редно изобщо.

- Вашата асоциация искала ли е подобна нормативна промяна?

- Искали сме много пъти, но проблемът е, че в БАБХ са претоварени с работа. Въпросът опира и до политическата воля на държавата. Проблемите отново тук са основно в ниско ценовия клас.

- Какъв смисъл влагате в това понятие?

- Кашкавалът например, който се продава на регал под 10 лв. за килограм във веригите, е в този клас, при нормална цена 14-16 лв. с ДДС. Същото важи и за сиренето, когато то се продава под 6 лв., при нормална цена 9-10 лв. с ДДС.

Има минимални нива на себестойност на млечните продукти заедно с опаковката. Суровото мляко се изкупува като суровина от фермера по 70 ст. лятото и около 80 ст.  зимата за литър. Един килограм кашкавал се прави от 10 л суровина, което означава 7-8 лв. без ДДС без опаковка и разходи за производство. Няма как такъв кашкавал от мляко да се продава по 9-10 лв. с ДДС в магазина.

При сиренето един килограм се прави от около 7 литра мляко, няма как такова сирене да се продава по 4-5 лева с ДДС. Нормалната му себестойност е над 7 лева с ДДС и това е заводска себестойност. Търговците също имат своята рентабилност. В тези случаи невинаги става въпрос за използване на палма, а също и за внос на квази жълти сирена. Те идват основно от Полша, Латвия, Естония и Литва.

- Ще имаме ли скоро български млечен продукт с европейска защита?

- Има някакъв напредък по въпроса, но резултат все още няма. Дано това стане по-скоро.

 

ВИЗИТКА

Роден е през 1972 г. в София

1990 г. завършва Софийската математическа гимназия

1997 г. се дипломира в УНСС, специалност „Финанси и контрол“

2000 г. - собственик на БМК-Сердика - Хасково

2007 г. - член на УС на НАМ

2014 г. - зам.-председател на УС

2019 г. - председател на асоциацията

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.