Владислав Михайлов:  На етикета задължително да пише колко е водата в сиренето

Владислав Михайлов: На етикета задължително да пише колко е водата в сиренето

Продукт с по-малко от 35% сухо вещество е пресована извара

* Качественото сирене по БДС в магазина е поне 13-14 лв./кг

* Трябват стимули за стопаните, отглеждащи животни, казва председателят на Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“ (НАМ)

- Г-н Михайлов, как се отнасяте към предложението да се лимитира съдържанието на вода в млечните продукти?

- Предложението е положително и го подкрепяме, защото то се основава на международен стандарт, възприет от над 135 държави в света. В рамките на ЕС е препоръчителен и всяка държава, решила да прилага друг, трябва да се обоснове пред Брюксел. Използването му е някаква гаранция за качеството на този тип храни, включително и за безопасност. В новата наредба тези стойности на сухото вещество за сиренето от 40% ги приемаме. Може би в класификацията на имитиращите продукти ще искаме те категорично да са разделени и да се наименуват по различен начин, за да не заблуждават потребителите за качеството и хранителната стойност.

Ще предложим да се подобри етикетирането. Засега у нас при млечните продукти не се изисква изписването върху етикета на водното съдържание. Смятам, че това трябва да стане задължително и то да бъде посочено по начин, даващ информация на клиента какво купува. Така човек, ако реши да си купи вода, ще отиде на съответния щанд, а няма да си дава парите за оводнено сирене например.

- Според вас има ли на нашия пазар бяло саламурено сирене, което да покрива изискването за най-малко 40 процента сухо вещество?

- Има. Някои сирена са и с по-висок дял на сухото вещество. В качествените саламурени сирена сухото им вещество е 35-40 на сто. Произведените млечни продукти от този тип по БДС са обикновено с много добро качество, но цената им е чувствително по-висока и не всички клиенти могат да си ги позволят. Масовият клиент търси нещо, близко до продуктите по този стандарт, но на по-поносима цена. Именно там има пазар за т.нар. високотемпературно сирене. Технологията му е изцяло като по БДС, само дето се пастьоризира на малко по-висока температура и зреенето става по-бързо. Има обаче и предприятия, които са калпазани. Каквото и да се говори - сирене със съдържание на сухо вещество под 35% по-скоро е пресована извара. Продукт с толкова много вода не може да се нарича сирене.

- Трябва ли млечните продукти по стандарта БДС да се произвеждат само от българско сурово мляко?

- Има такава разпоредба във връзка с постановлението, задължаваща веригите да продават повече български храни. Там за млечните продукти, пласирани с предимство в големите супермаркети, е вменено изискването да са произведени от 100% българско сурово мляко. Като цяло обаче като нормативен акт това е нарушаване на основното правило в ЕС за свободното движение на стоки, хора и капитали. Така се дискриминират другите производители на такъв продукт от вносна суровина.

- Във Франция обаче много мандри имат знак за качество, гарантиращ, че продуктът е произведен изцяло от местни суровини.

- Там това се прави по желание и това е пътят, по който трябва да работим и в България. Във Франция знакът за качество не е нормативно заложен, не е законово задължение. Те просто маркират, че продуктът и суровините за него са местно производство. Залагат на патриотичния дух - да се предпочете местното производство и търговците не са задължени да продават само него. 14-та година вече сме в Европейския съюз и е време и ние да се научим да прилагаме подобна технология за защита на родното производство.

- Как се отразиха мерките за ръста на продажба на български храни в големите търговски вериги, които бяха предприети от земеделското министерство във връзка с кризата от пандемията? Има ли увеличение на търсенето и продажбите на наши млечни продукти?

- Има добри резултати. Във всички вериги има ръст, като при някои от тях е по-чувствителен, в други - по-слаб. Това помогна на немалко български производители да запазят нивата на продажбите си.

- По този начин имаме ли шанс да се конкурираме с евтиния внос на готови млечни продукти от другите страни от Евросъюза?

- Да. Подобни мерки за стимулиране на местното производство има и в други държави от ЕС, както във Франция и в Италия. Там веригите обаче бяха по-добър партньор на държавата и го направиха доброволно. В България се наложи да се въведе нормативно и през април и май се вдигна много шум от страна на големите търговци. След това нещата се уталожиха. Нито веригите са загубили от това нещо, нито - потребителят. За фермерите и преработвателите това бе глътка въздух в условията на криза.

- Българските мандри имат ли достатъчен капацитет да задоволят пазара ни?

- Имаме капацитет, но въпросът е да има добър пазар.

- Каква част от млечните продукти у нас се произвеждат от българска суровина?

- Със суровината въпросът е малко по-сложен. Само на моменти не достига. Добре ще е производството на сурово краве мляко да се увеличи поне с 20-30%. Това обаче е въпрос на политика на стимулиране на животновъдството, за да може младите и хората на средна възраст да започнат да се занимават с отглеждане на млекодайни животни. За да действат пазарните принципи, е хубаво да има и малък излишък на сурово мляко. Засега у нас за 3-4 месеца през лятото има пикове в производството, а през зимата се повява недостиг и се налага да се внася от чужбина.

- Българинът научи ли се да търси качествените храни?

- Да. Особено хората от средната класа. Те не търсят не само най-скъпите продукти, но не искат да купуват и най-евтиното. Те се научиха да четат етикета и се интересуват от съдържанието на продукта. Информираният избор на клиента вече е факт.

- Какви са ценовите показатели за качественото сирене?

- Цена на килограм сирене под 7-8 лева е първичен знак за наличието на някаква нередност. Производствената цена на сиренето по Българския държавен стандарт (БДС) по сегашната цена на суровото мляко от 75-80 ст. за литър е поне някъде 9-10 лв. ДДС. Търговците слагат около 30% надценка и така на щанда сирената по БДС излизат поне 13-14 лв./кг. Има и по-евтини качествени сирена, в магазина на дребно те са около 10 лв./кг. Те обаче се правят по т.нар. високотемпературна технология, която е по-бърза и при нея рандеманът е по-добър. Срокът на сирената, произведени по този начин, е по-дълъг.

- Когато влезем в магазина и вземем опакованото сирене, какво от написаното на етикета би трябвало да ни разтревожи?

- Всичко, което не е стандартна съставка за бялото саламурено сирене, би трябвало да ни разтревожи. Основните са мляко, мая, закваска и сол. Има ли нещо друго изписано на етикета на сиренето, значи става дума, че технологията на производството му не е класическа.


ВИЗИТКА:


Роден е през 1972 г. в София

1990 г. завършва Софийската математическа гимназия

1997 г. се дипломира в УНСС, специалност „Финанси и контрол“

2000 г. - собственик на БМК-Сердика - Хасково

2007 г. - член на УС на НАМ

2014 г. - зам.-председател на УС

2019 г. - председател на асоциацията

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.