Да управляваш манастирски имот, да отговаряш за духовното спасение на подопечните ти, че и да опазваш имуществото, се изисква твърде голямо умение.

То е все едно да си светец, но с уменията на Буров. Причината е, че отдавна както у нас, така и по света тези, които искат да се отдадат на Бога, трябва да се съобразяват и с твърде земни неща, като да речем застраховането на имуществото.

Оказва се, че повече от половината храмове в България все още нямат нотариални актове за собственост. За да ги получат, те трябва да платят твърде високи такси за оценки и за издаване на самия документ. По тази причина те не са и застраховани. На други места църковните настоятелства, просто, пасуват, за да не се вкарват в харчове и се надяват Господ да ги избавя от природни бедствия и човешки напасти. Само до преди една година дори патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ нямаше такъв документ. Тя го придоби чак след съдействието на правителството. Това обаче не е попречило преди повече от десетилетие на един бивш нейн предстоятел със звучен агентурен псевдоним да сключи полица с дружество за 10 млн. лева. Как стават тези работи, само един дявол знае. Въпросната застраховка е просъществувала за кратко, но в църковните среди, пък и в мирските, все още се питат, как е възможно да се случват такива “чудеса“. Впрочем, в последно време те са повече от реалиите в живота на Църквата ни. Спомнете си само зарята на връх Великден преди няколко години, когато митрополитите си подхвърляха топката по въпроса кой е разрешил гърмежите на най-сакралния за християнството празник. Пък като не се разбраха, го отнесе един архимандрит. Защото откъдето и да гледаме процесите в Синодалната палата, така и няма да разберем кой точно реди владишкия пасианс. И докато някои си прехвърлят фаталната дама пика, за други тя се оказва жокерът, донесъл голямата печалба.

Има обаче и една трета категория - на тези край масата на голямата игра, тази на зрителите. В случая това са малките храмове и манастири в обезлюдени или слабозаселени места и без документи, поради което не могат да се възползват от нито една мярка по отношение на възстановяване и реставрация, та какво ли остава и да се застраховат. Обикновено тези обекти са там, където някога са се подвизавали духовници безсребърници. Така в миналото са наричани отдадените на Бога, които не са искали никаква печалба за себе си. Пределно ясно е, че времето им отдавна е отминало. Хората обаче имат нужда от вяра, от духовност, от надежда и в малките населени места. Точно тук Църквата и в частност клирът следва да насочи вниманието си и да им помогне. Защото това са местата, където в миналото Христовата вяра не само се е развивала, но е останала и в най-чист вид.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Демографски Апокалипсис

Има една случка отпреди петнайстина години, която се превърна в анекдот. На предизборен дебат опонент пита достолепна дама от стара земеделска партия: „Г-жо, вие как ще стимулирате раждаемостта“?.

Зад завесата на електронното гласуване

Налага се за пореден път да пиша по въпросите на електронното гласуване. Защото там нещата заплашително отиват към лош край, а народните представители не само не предприемат необходимите действия, но даже съвсем са забравили за какво иде реч.

Летопис на простака

"Мейджи" е най-популярната думичка в Япония, с която жителите на Страната на изгряващото слънце свързват България. Рекламните спотове "Мейджи Бургария" (така се чува) се въртят по всички телевизионни канали и представят българското кисело мляко, произвеждано от десетилетия по лиценз на "Ел Би Булгарикум" в 29 завода.