Владимир Тодоров пред

Владимир Тодоров пред "МОНИТОР": Трагедията напомня случая „Своге“, и тук са подавани сигнали за пътя

Ремонтират участъка на инцидента от две години, там има прах и при дъжд настилката е много хлъзгава

* По 50-60 души у нас умират всеки месец при катастрофи

* Магистралите ни са опасни и подлъгват често да се шофира с висока скорост, казва в интервю председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи

- Г-н Тодоров, поредна голяма трагедия. Защо се стигна дотук, какви са изводите, които отново трябва да си направим?

- Първо искам да изкажа съболезнованията си на близките на загиналите. Това е неописуема трагедия, и то за две държави. Досега подобно нещо не се е случвало. Истината е, че у нас липсва единна политика по отношение на пътната безопасност. Все още не знаем причините за трагедията - не можем да кажем дали шофьорът е заспал, тепърва това ще се изясни. Не знаем и дали маркировката отговоря на истината, оказва се, че на мястото има знаци, които не отговарят на изискванията. Няма разделителен буфер, който да ограничи зона за спиране. Още не е ясно и колко време е шофирал водачът, дали е заспал, спазвал ли е изискването за почивка. Отново стигаме до въпроса за контрола - кой проверява тези водачи, като минават границите, особено през нощни преходи. Все пак се возят и деца. Причините може да са много, тепърва ще се изяснят. Следствието обаче ще е трудно, защото автобусът е изгорял, шофьорът е починал, така че ще е много трудно за следователите.

- Какъв е този участък всъщност, експерти изтъкнаха, че до мястото на инцидента е имало нелегален изход от кариера и оттам излизали камиони?

- В този участък от две години текат ремонтни дейности, там се укрепва стената, пробиват се непрекъснато дупки. Има прах и при малък дъжд настилката става много хлъзгава. Затова би трябвало да се почиства непрекъснато, но явно не се случва. Няма кой да контролира ремонтите на пътя. Пътната инфраструктура в България е в изключително лошо състояние, нашите магистрали са опасни и подлъгват често хората да карат с висока скорост. Така че има много неща, които да се изясняват.
- Напомни ли ви този случай за трагедията „Своге“?
- За съжаление почти всяка година има катастрофи с автобуси у нас. Имаше инцидент край Вакарел, на магистрала „Тракия“ няколко случая, спомнете си Лим, Своге. След Своге се създаде една бутафорна агенция, която трябваше да провежда държавна политика спрямо пътните инциденти, а се оказа, че само наблюдава встрани какво се случва. Жалко е, че не се учим от грешките си и затова се повтарят. Действаме на принципа „след дъжд - качулка“.
- Каква е приликата с трагедията от Своге?
- Катастрофата има сходства с трагедията от Своге по няколко неща. Едното е, че ние самите бяхме подавали няколко сигнала до Пътната агенция за този участък, че асфалтът е износен и няма добро сцепление. Тук колеги са сигнализирали, че има проблеми. Излиза, че отново някой не си е свършил работата, защото това е от години.
- В случая какво може да направят близките на загиналите, или отново няма да има виновен, делото ще се протака с години?
- Дела при всички случаи ще има, ще има следствие, ангажирани са най-добрите следователи. Надявам се да приключат бързо и да се установи вина. Надявам се да се подходи отговорно и към състоянието на пътната инфраструктура и това няма да се неглижира. В случая при пътуването са сключени застраховки за злополука на местата, има застраховка „Гражданска отговорност“, така че близките ще бъдат материално компенсирани, но това не е важно в момента. Мъката е огромна и си представям как се чувстват тези хора. Нека се изяснят причините за самия инцидент.
- Явно този участък е бил опасен, нали трябваше точно такива рискови точки да бъдат посочени в карта, която да насочва водачите?
- Това е големият проблем на нашата инфраструктура. Ние от 10 години обясняваме, че в страната има 50 пътни участъка, които са с концентрация на пътни инциденти. Там, общо взето, всяка седмица има катастрофи. Пътната агенция, Пътна полиция и регионалното министерство са наясно с това. Мога да дам и конкретен пример с местата, където на АМ “Тракия“ има аквапланинг и автомобилите стават неконтролируеми.
- Какво сочат данните - намаляват ли катастрофите през последната година?
- Не, напротив, до вчера имахме 40 загинали повече. 46 души загинаха само за ден, а всеки месец в България при катастрофи умират по 50-60 души. Това обаче минава някак си между новините.
- Имаше като че ли период със спад на пътните произшествия?
- Да, но за кратко, по време на локдауна и това беше заради ограниченията.
- Къде сме в тази черна статистика?
- Ние сме на челните места по загинали. Латвия и Полша са водещи в момента, а с Румъния ние заемаме трето или четвърто място. Така че заради ограниченията имаше някакъв спад, но не бих казал, че това е било трайна тенденция. Напротив, връщаме се към негативните статистики. Всъщност искам да вметна, че започнаха преговорите за съставяне на правителство и една от темите вчера следобед беше за пътната безопасност. Ако случилото се не даде основание на партиите да погледнат на пътната безопасност сериозно и това не е приоритет, у нас ще продължи да има катастрофи.
- Кои са най-честите причини за пътнотранспортни произшествия?
- Най-честата причина е лошата пътна инфраструктура. Тя е на първо място. По отношение на човешките грешки, имаме неправилно изпреварване, навлизане в насрещното, високата скорост.
- Шофиране в нетрезво състояние?
- То е по-назад в списъка. По-скоро недобре обучени млади шофьори, които предизвикват катастрофи. Имаме изключително лош автопарк. Преминаваме формално технически преглед, а в същото време си затварят очите и пускат автомобили с износени гуми, с лоша спирачна система. Тоест, това са комплекс от фактори, говорим го от години и институциите бездействат. Не се проверяват часовете за почивка на шофьорите на тирове и автобуси, не се слагат бетонни предпазни огради като разделители между платната на магистралата. Това е практика в цяла Европа. Тя има много по-висока степен на задържане от мантинелите и не би позволила автомобил или ТИР да премине в насрещното.
- Продължава ли практиката с неплащане на глобите и да се чувстваме безнаказани?
- Продължава, няма достатъчно камери, няма система, която да контролира скоростта. Така крайният резултат са такива тежки катастрофи.

- Колко камери още са ни необходими?
- В момента у нас има около 280 камери, а са нужни около 1000, за да се контролира скоростта. Като спокойно може да се използват камерите на АПИ, на ТОЛ системата, не е необходимо да се купуват нови, а да се включат наличните към това да се контролира скоростта.
- Какъв развой прогнозирате тук?
- Ще има дела. Трудно ще е следствието, защото шофьорът е загинал. Най-вероятно ще се търси причина във водача и инфраструктурата. Не изключвам да има техническа неизправност в автобуса. Винаги е едната от тези причини или трите заедно.

Визитка:


Роден е на 26 октомври 1972 година
Завършил е английска гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и застраховане във ВУЗФ

Носител е на голямата награда „Достоен българин” за 2009 година и на голямата награда „Златен ритон”

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.