- Влади, поздравления за новия албум „Страничен наблюдател“. Кой поред ти е?

- И аз даже не знам дали е 12-и, 3-ти или пък 14-и... Това е доста нахално, а... 13-и е.

- След толкова години май спираш да броиш?

- А може би създавам прекалено много музика? Или прекалено често?

- Последният ти е преди 3 години, не е често.

- Имам значи твърде много сингли.

- На Запад само така работят – на парче. Ти обаче издаваш и албуми. Защо?

- Имам нужда да ги правя, защото така казвам някакви неща, които ме вълнуват. Има песни, които не излизат като сингли, обаче са вътре в албумите и разказват истории, които най-запалените фенове чуват.

- А от бизнес гледна точка не е ли неизгодно?

- Колкото и странно да звучи в днешно време, ние все още продаваме и физически албуми, макар продажбите да не са като преди 10 години. Но на фона на средностатистическите тиражи на албумите моите в последните години се продават доста добре.

- Ако трябва да сравниш тиражите си преди 10 - 15 години и сега?

- Може би са паднали с 50% поне. Но пък, от друга страна, започна да се слуша много дигитално. Хората се абонират да слушат музика, което пак е вид плащане. Като гледам колко набират скорост „Спотифай“ и „Айтюнс“... Както миналия, така и този албум обаче го изкарахме и на винил. Пазарът е много малък и това е много бутиков ход. Правим го за кеф, защото плочата има някаква друга стойност.

- Как се реализират CD-та?

- Повечето дискове продавам на концерти и участия. След като сме се видели на живо, хората купуват стотици бройки, особено когато сме на турне или на големи концерти.

- Как се случи този албум? Какво те вдъхнови за него, защото парчетата вътре са много различни?

- За мен албумът е разделен на две половини. Новите песни са в началото, първите 6, след което следват познати парчета. Има много социално обвързани текстове, различни тематики са ме вълнували. „Страничен наблюдател“, макар че е бавна, е социална, „Свобода“, „Изкуствен елемент“, „Надежда“ - това са четири парчета със сериозна тематика. Част от тях се родиха в последния момент. „Страничен наблюдател“, която ми е любима, и „Свобода“ написах в последния месец преди излизането на албума. Вдъхновението за този албум признавам, дойде малко по-късно. В началото на годината имаше едно затишие и после се отпуши, албумът започна да се излива със светкавични скорости. Започнаха да се раждат песни, които исках да включа. В един момент спрях на 13-ата, защото после трябваше пък да отпадат. Има много потенциални сингли според мен.

- А „Последната песен“, която написа за покойната си майка, тя ли дойде при теб, или ти целенасочено искаше да отдадеш почит по този начин?

- Тази песен по някакъв начин ме рестартира емоционално. Цялото ми ходене до Индия се оказа, че е било заради нея. Осъзнах го на по-късен етап. Това беше едно сбогуване вътре в мен с нея, тъй като не можех явно да го приема изцяло. Така продължих напред. Не съм я мислил, камо ли пък да става хит, но тя просто се изля. Реших да я снимам в Индия. А хората, които ценят музиката, я харесаха. Всъщност това е специална песен. И на живо става много добре, затова със сигурност ще бъде част от програмата на големия концерт на стадион „Българска армия“.

- Индия май ти даде много?

- Беше съчетание на една мечта, която аз осъществих – да посетя тази държава, нещо много ме привличаше към нея. Когато кацнах в Мумбай и се снимах до Портата на Индия, почувствах някакво невероятно щастие. Имах усещане, че съм бил там преди. Не знам защо, може би защото съм един от хората, чели „Шантарам“, и без да искам, пътят ми на снимки беше обвързан с пътя в книгата. Снимахме в Мумбай и в Гоа.

- Вярваш ли в прераждането, в миналите животи?

- Не мисля. По-скоро имах усещането, че съм у дома. Изпитах невероятен прилив на щастие.

- Как реши да върнеш концертите на стадиони с предстоящото ти на 10 юни 2020 г. шоу на „Българска армия“? Все пак в последните 3 - 4 години няма нито български, нито чужди изпълнители, които да пеят на стадион в София.

- В България не е честа практика да се правят концерти на стадиони. Не е толкова сложно да се договориш и да наемеш стадион. По-скоро е трудно да намериш финансиране. Благодарен съм, че има фирми, които повярваха в мен и инвестираха. Концертът ми в „Арена Армеец“ беше една много голяма стъпка и това ми даде увереност, че човек трябва максимално да използва моментите в живота си. Едно е да имаш мечта, друго е да я реализираш. И мисля, че в последните години, и не само, аз успявам. Това е и благодарение на екипа ми, който работи толкова здраво. За да направиш концерт на стадион, всичко е двойно – и работата, и инвестицията, и техниката. Това беше обаче логичното продължение след „Арена Армеец“, поредните дати в зала 1 на НДК и успешните турнета в страната през последните години. Например в Античния театър в Пловдив магията да свириш на открито е велика. Представих си как трябва да го направим и в София. Проверихме много стадиони. Това, че е на открито, ти позволява повече визуални решения, имаш по-голяма свобода. Сетлистът е вече в главата ми, ще има много от новите парчета, но и от старите хитове. Бандата е зверска, няма да сменя тези незаменими хора. Тази енергия, която ми дават, е жестока.

- Една година предварително обаче обяви концерта. Интересен ход. Защо?

- Горе-долу така направихме и за „Арена Армеец“. Защо не? Нека хората да знаят, че го има, да се подготвят. Вече има продадени билети. И то се купуват пропуски за Golden Cyrcle – за най-отпред. Явно хората искат да знаят, че със сигурност ще са от първите и ще имат хубави места.

- Научи ли се българинът да планира културния си живот?

- Категорично да. Това е, което постигнахме с общи усилия - и мои, и на мои колеги – Любо Киров, Орлин Павлов, Михаела Филева и още много хора. Българската публика започна да вярва повече на изпълнителите, че ще получи нещо, което си заслужава. И даже повече от на някои западни артисти. Аз се гордея с това, че български артисти могат да правят силни и запомнящи се концерти на живо. Затова започнаха да се реализират предварително билети и да се разпродават зали.

- Колко е трудно да си артист в България?

- Много е трудно. За да твориш, трябва да си силно отдаден на това, което правиш. А когато имаш семейство, е още по-трудно, защото и на него трябва да си много отдаден. Разкъсването е голямо. Но аз по някакъв начин успявам. Може би се концентрирам в собствените си неща, живея малко по-изолирано, извън публичността и това ме крепи в момента.

- А виждаш ли помощ в държавната политика за култура?

- Винаги сме разчитали на собствените си сили и лека полека нещата се надявам, че ще се подредят.

- С промените в отчисленията, които авторите трябва да получават, не се ли подобри ситуацията за българския артист?

- Има развитие. От време на време участвам в събрания, но по-скоро правя музиката си.

- И все пак, ако трябва да сравниш приходите ти по това перо отпреди 5 години и сега?

- Увеличили са се. Поне с 30%. Със сигурност мога да снимам поне един клип с този доход.


ВИЗИТКА:

-Владимир Ампов - Графа е на сцена повече 30 години

-С Магдалена Сотирова имат собствена продуцентска компания „Монте мюзик“ с артисти като Михаела Филева, Искрата, Рафаел и други, която основават през 2008 г.

-Обявен е за изпълнител на десетилетието от телевизия ММ. Носител е на над 40 награди за текст, музика, изпълнител и албум на двете музикални медии „БГ радио“ и ММ
-Най-новият му албум „Страничен наблюдател“ излезе преди седмица

-Треньор в музикалното риалити „Гласът на България“, чийто отбор излъчи тазгодишния победител Атанас Кателиев

-На 10 юни 2020 г. ще направи голям концерт на стадион „Българска армия“ - първото шоу на открито в София в последните няколко години

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Галина Тимова: Заложихме на обучение чрез Facebook, за да достигнем до повече ученици

С допълнителни занимания хлапетата ще добият минимума знания и ще завършат успешно годината, коментира в интервю за "Монитор" зам.-директорът на 75-то ОУ „Тодор Каблешков” в столичния квартал „Факултета”