"Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона."
"Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона."
Тъй е рекъл някога авторът на третото евангелие от Новия завет Св. апостол и евангелист Лука. Вероятно заради тази му праволинейност към края на земните му дни бил заловен от идолопоклонници, които го обесили на маслиново дърво.
От времето на Лука до днес доста вода е изтекла, а идолопоклонниците отдавна не са същите. Може да носят като студенти пет години по ред една и съща риза, когато се явяват на изпит, да правят муски срещу лоши очи или да си вържат червен конец на китката, но и на гърди ще закичат православен кръст и ще живеят в хармония и с Бога, и с Мамона.
За да си представим какво е положението с опорота в традиционната вяра днес (можем да говорим и за християнството, и за чадата на Мохамед по нашите земи), ще се опитам да ви дам пример с усилията, които полагат най-грижовните стопани да защитят новата си лимузина от посегателства и беди: пълно каско при водещ застраховател, бастун за блокиране на волана, метален прът за закопчаване на скоростната кутия, звукова аларма и имобилайзер за запалването.
Ако преместим тия всички механизми на полето на духовността и вярата, какво се получава: на шията кръст, в портфейла муска против черна магия, на ръката конче, на ключодържателя птиче око срещу уроки. И не от вчера.
Още българофобът Станислас Сенклер - Хидает паша, забелязал през 60-те години на XIX век при обиколките си из нашите земи дуалната вяра на българските християни от онова време. Като имат зор селяните по онова време, ролята на днешния 112 вършели врачките и вещерките. Болен ли е българинът, праща за вещицата, изгуби ли малко пари – вика вещицата, трябва ли да отмъсти на враг – разчита на вещицата, забелязва Сенклер. Поганските и старославянски вярвания са били толерирани от Църквата и са били миксирани в официалния обреден и празничен календар. Една от причините била в това, че поповете често не вярвали на собствените си думи и като видят, че техните молебени за дъжд например не дават нужния резултат, а след заклинанията на селската врачка от небето вали, та ще ги удави, духовниците зяпват и дават аванс на езическите си колеги. И вместо да се противопоставя на колежката, православният поп предпочитал да сключи с нея договор за взаимопомощ и толерантност.
В нови времена голяма част от Божиите пастири също се примиряват с верския дуализъм, за да не се карат с православното си паство. И вместо да размахат бастун по идолопоклонниците, пишат тарифи и четат молитви (виждал съм ценоразписа) за успешен развод, за шестица на матурата, за спечелване на обществена поръчка. А на китката, с която се кръстят, за всеки случай и червен конец връзват.
Монитор
