Вяра Атова посрещнала Риана мокра до кости
5

Вяра Атова посрещнала Риана мокра до кости

Певицата, която чака първото си дете, е отраснала в Русия

Един от най-лъчезарните и звънки дамски гласове на родната поп сцена Вяра Атова е в очакване на първата си рожба. Само след два месеца тя ще слуша съвсем нов жанр „песни“ по цял ден у дома. Въпреки това изпълнителката на „Следи“ и за миг не спира да работи и дори идната седмица ще зарадва любителите на българската музика с ново лирично парче.

Песента носи името „Не търся вина“, а музиката и текста Вяра си е написала сама. Заснела е лично и част от видеото. Преди година заедно с приятелки си почивали на гръцкия остров Миконос. Тя им пуснала парчето и момичетата много го харесали. Импулсивно предложила да се направят кадри в красивата обстановка, които евентуално да влязат в бъдещ клип. Така и станало.

И докато с нетърпение чакаме да чуем новото парче на Вяра Атова, я поканихме да ни разкаже своите „4 истории“ - ключови, весели, тъжни и поучителни моменти от живота й, които никой не знае.


ГОВОРИТЕ ПО РУССКИ?


Много малко хора знаят всъщност, че първите си седем години съм живяла в Русия. Така започва разказа за детството си Вяра и бърза да добави, че не е рускиня и родителите й също нямат руски корени.

Майка ми е завършила университет в Русия. Започва да работи в български компании, които обслужват различни руски проекти, като счетоводител. Реално съм била едва на 6 месеца, когато са ме качили на самолета и сме отишли да живеем там. И така изкарах и първи клас в Русия.

От годините, прекарани там, най-ярко си спомням купонната система. Имаше определена седмица, в която да пазаруваш захар. След като мама купеше, правеше десети, но в огромно количество, за да имаме занапред.

Често се местехме в големи и малки градове. Най-големият, в който сме се застоявали, е бил Ростов на Дон, но не там ме записаха в първи клас. Трябваше да се преместим в по-малък. Може би затова съучениците ми не ме харесваха, защото съм българка. Все ме гонеха и биеха. Мечтаех да си дойда у дома. Но парадоксално, като се прибрах в България, тук децата пък започнаха да ме гонят, защото мислеха, че съм рускиня и все ми викаха да си ходя в Русия.

Не знам дали съм проговорила на руски, мама така и не ми е разказвала за това, но се справям доста добре с езика. Дори ме взеха за роля в руски сериал. Явно наистина първите седем години оказват влияние.

ИМАШ ПОЩА

През 2007 г. Риана дойде в България. Аз по това време работех в радио и телевизия City. Имаше организиран meet&greet за среща с нея. Бяха дали на пиарката ни такива пропуски, които трябваше да се разиграят в рамките само на час, но точно по това време нито по радиото, нито по телевизията имаше предавания на живо, за да ги раздадем на фенове. Затова тя реши да ги разиграе между служителите. Отидох на работа сутринта и някакъв импулс ме накара да си отворя електронната поща, нещо, което правя рядко, най-много два пъти на ден. Изведнъж виждам писмо: „Първите двама, които ми отговорят на този имейл, отиват утре на среща с Риана!“. Аз само успях да напиша „Аааааа“ и го изпратих. Но не вярвах, че ще спечеля. След малко получих отговор, че аз и още един колега ще се видим с Риана.

Спомням си, че бяхме във ВИП зоната отпред пред сцената по време на самия концерт. Бях се нагласила за снимка с направена прическа и грим. Трябваше да изглеждам зашеметяващо до нея. А през цялата вечер не спря да вали. Не остана нито прическа, нито грим.

След концерта ни събраха зад сцената, бяхме около 10 човека и ни инструктираха да не я притесняваме, да не ангажираме голяма част от времето й и т.н. И като те подготвят така, ти се превръщаш в стреснато мушкато. Но пък Риана беше много лъчезарна и слънчева, въпреки че тогава беше на върха с Umbrella. Тя е висока, едра жена, но много мила. Аз бях доста стресната, но успях да й кажа, че се занимавам с музика и съм й голям фен. Тя отдели на всеки по около минутка и накрая си направихме обща снимка, която и до днес седи на спомен на рафтчето ми.

И ТВОЙТА МАЙКА СЪЩО


Преди време бях вокалист на „Ъпсурт“ и ходех по участия заедно с тях и Мария Драгнева – приятелката на бат Венци, от която има детенце. Изпълнявахме дуетите им с Лора Караджова и Белослава.

Но да излезеш на сцена с „Ъспурт“ е голямо притеснение. А и те наистина са едни от малкото артисти, които, където и когато да се появят, създават огромна еуфория, особено пък в онези години. Това е допълнителен стрес.

Та всеки път, преди да излезем на участия, аз си преговарях по 1000 пъти текста. По някое време се отпуснах и свикнах с обстановката. Имахме участие в София, в клуб „Текила“, който се пръска по шевовете. Аз си казах: „За пръв път ще изляза спокойна!“. Така и стана. Качих се на сцена с цялото си спокойствие и се наслаждавах на „И твойта майка също“, мисля, че беше парчето. Летя си аз в облаците от кеф и в един момент Буч си взима въздух, а аз решавам, че това е моментът на припева и започвам да пея. Целият клуб започва да пее с мен. Буч се обръща и ме поглежда, защото има още толкова текст. Беше много конфузно.

За разлика от изпълнителите, които замазваме гафа на сцена, като добавяме думичка или нещо подобно, рапърите никога не си премълчават, а директно го казват на публиката. Точно така направи и Ицо Хазарта, който заяви, докато пеех: „Това е нов пролетен вариант, специално за вас!“.

После много им се извинявах, защото те са страшни професионалисти и едни от малкото рапъри, които си изпълняват рапа на живо. Казаха, че няма проблем, но всъщност оттам нататък не ходих на участия с тях.

В крайна сметка Мария забременя и тогава отново ме потърсиха да работим заедно, което ме кара да се надявам, че в тях са останали топли чувства въпреки грешката ми.


ПРИСПИВАТЕЛНО ЗА БАБА


Бях вече на 15-16, бурен пубертет, но родителите ми така и не ме пускаха да излизам никъде. Всичките ми съученици ходеха на дискотеки и купони само аз не.

Веднъж обаче мама и тате трябваше да отидат в друг град, а аз да остана в София. Зарадвах се, че най-накрая ще съм сама, но те ми пратиха баба да ме гледа. Преди да разбера това, с моята съученичка Катя, която беше опитна в купоните, си бяхме направили много подробен план как да излезем на дискотека, какъв градски транспорт да използвам, как да стигна до Студентски град. Баба обаче усложни нещата. За да излезем, все пак Катя взе едно приспивателно хапче от своята баба.

За да изпълня мисията си, аз приготвих вечерята. Сложих хапчето в яденето на баба, но не посмях цялото. Хапнахме и аз започнах да чакам. Най-накрая на баба й се доспа и ми вика: „Аз не мога да те чакам повече да гледаш телевизия, хайде да си лягаме!“. Пратих я в моята стая и й обещах, че и аз ще ида, като си догледам филма. Направих инсталация на дивана от раници пълни с дрехи, за да изглежда, че има спящ човек там. Ако баба ме провери през нощта, да я заблудя. Чак и чорапки бях сложила да стърчат все едно са ми краката.

Реално нямах пари за такси, за да се прибера през нощта и трябваше да чакам сутрешните автобуси. На сутринта стоя пред блока и се чудя – ако се прибера и събудя баба, а тя ме види облечена в дрехи за навън, ще е много лошо, я да й взема един вестник и да й кажа, че съм слизала да й го купя. Прибрах се, затворих вратата и точно след 1 минута баба влезе в хола, а аз я посрещнах с вестника. Всичко ми се размина, въпреки че имаше съмнения, защото спах цял ден след това.

Моята баба винаги е била много строга и трудно можеш да я излъжеш. Имам голяма сестра и никога няма да забравя как още докато живеехме в Русия, сестра ми се измъкваше през нощта. Една нощ се прибира, леглото й беше точно под прозореца, прехвърля единия си крак и тъкмо да влезе и с втория, баба директно я издърпа. Беше я усетила и легнала в леглото й да я чака. Такъв бой й хвърли, че чак на мен ми държеше влага.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.