Университети разкриват допълнително бройки за студенти в специалности, за които държавата е намалила план приема, но които са перспективни и желани от младите хора.

На пръв поглед това звучи нелогично, тъй като издръжката на допълнително приетите се поема от самия университет и от това би трябвало той да е на загуба. На практика обаче това се оказва един перфектен търговски ход, тъй като допълнително приетите студенти плащат пълни такси за своето обучение. А това са свежи пари, извън държавната субсидия, които влизат в касата на ВУЗ-овете. И не на последно място чрез този допълнителен прием университетите увеличават бройката на студентите си, което пък е едно от направленията за реклама на ВУЗ-а като престижен и желан в кандидатстудентската кампания.

След като през последните години висшето образование у нас се превърна в една стока, не по-различна от сиренето и кашкавала, а ВУЗ-овете станаха прекалено много на глава от населението, за душите на кандидат-студентите започна едно истинско наддаване, на което би завидял и Гьотевият Фауст. В стремежа си да се сдобият с повече студенти и да запълнят бройките на всичките си специалности, университетските ръководства се превърнаха в истински комерсиални мозъчни тръстове, в които се раждат непрекъснато нови идеи, далеч от тези за чиста наука и образование. Идеи, доближаващи се далеч повече до търговското, бакалското и комерсиалното. Така някои ВУЗ-ове започнаха да записват и да приемат студенти още от ученическата скамейка, преди да са завършили средното си образование. Други пък съвсем го удариха на хазарт, като обявиха томболи сред новозаписаните студенти, с награди: опростяване на една или две семестриални такси. А ректорът на един от т. н. храмове на висшата наука дори обяви, че един от записалите се в поверения му ВУЗ студенти ще получи като подарък джип, разигран на лотария. При такива търговски трикове, достойни далеч повече за търговска верига хипермаркети, а не за колежи и университети, никак не е чудно, че качеството на висшето образование в България от година на година не просто пада, а главоломно се срива. Когато попитах един от моите бивши преподаватели, вече пенсионер, какво е мнението му за днешното висше образование, той с горчива усмивка каза: „Радвам се, че днес вече не преподавам. Не бих написал тройка даже и на днешните доценти. За студентите изобщо няма да говоря. Повечето от тях трябва да се върнат още в първи клас и да научат азбуката.” Такива ми ти работи с нашето висше образование, което бълва юристи и икономисти, повечето от които не могат да напишат и едно изречение без правописни грешки. И с университетски ръководства, които са превърнали висшето образование в система от бакалски и кръчмарски трикове за зарибяване на клиенти за евтината си, застояла и непродаваема интелектуална стока.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Краят на ерата „забравих“ си бележника

Повече от 3/4 от училищата тази учебна година са заложили на електронни дневници, като от тях близо 400 пък са пратили хартиения дневник в историята. Предимствата от тази възможност несъмнено са много и в различни посоки. Родителите, например, могат да следят всичко случващото се с тяхното дете, докато пътуват или имат някоя друга свободна минута на работа.

Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!

Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.

За обирджиите и Остап Бендер

“Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва Остап Бендер, в повестта “12-те стола” на Илф и Петров.