Високи такси за преводи свили парите от чужбина към България

Високи такси за преводи свили парите от чужбина към България

Високи такси за преводи свили преводите от нашенци в чужбина към родината, показват данни на Световната банка (СБ), цитирани от Investor.bg. България е страната с най-силен спад на емигрантските преводи за периода от април до декември 2020 г. заради пандемията от общо 37 изследвани държави – всичките от групата с ниски и средни доходи, като основната причина са високите такси за изпращането на парите.

През второто тримесечие на миналата година емигрантските преводи се понижават с почти 80 на сто на годишна база.

През третото тримесечие спадът се забавя до около 60%,

а през четвъртото – до малко над 50%.

Статистиката на Световната банка показва още, че България – сред дестинациите с най-високи такси за парични преводи. Така преводите от Турция до България са най-скъпи и дори поскъпват още повече през последното тримесечие на 2020 г. на фона на повсеместен спад на разходите за парични трансфери. Средната такса надвишава 12%. Паричните преводи

от Великобритания до България са на четвърто място по най-висока такса,

но поевтиняват през последните три месеца на миналата година и достигат от средно около 10% до 8%.

На второ място по най-скъпи такси са паричните преводи от Швейцария до Албания, на трето – от Великобритания до Албания, и на пето – от Чехия за Унгария. Същевременно най-евтини са паричните трансфери от Русия до Азербайджан, Грузия, Киргизстан, Казахстан и Молдова.

На второ място по спад на емигрантските преводи е Боливия, на трето е Нигерия. Същевременно за същия период в Бразилия, Самоа, Пакистан, Мексико, Непал, Доминиканска република и други се наблюдава лек ръст на имигрантските преводи, въпреки блокадите и ръста на безработицата в световен мащаб, сочат още данните.

Като цяло очакванията за спад на емигрантските преводи към семействата в държавите на произход не се оправдават, с някои изключения. Официално регистрираните потоци на парични

преводи към страни с ниски и средни доходи достигат 540 млрд. долара

през 2020 г., което е само с 1,6% под общата сума за 2019 г. (548 млрд. долара), отчита Световната банка. Спадът в регистрираните потоци на парични преводи през 2020 г. е по-малък от този по време на световната финансова криза през 2009 г. (4,8%), отбелязва институцията. Понижението е по-малко и в сравнение със спада на потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към страните с ниски и средни доходи, които, с изключение на потоците към Китай, се свиват с над 30 на сто през миналата година.

Притокът на парични преводи нараства в Латинска Америка и Карибите (6,5%), Южна Азия (5,2%) и Близкия изток и Северна Африка (2,3%).

Същевременно обаче се регистрират намаления за региона на Източна Азия и Тихия океан (7,9%), за Европа и Централна Азия (9,7%) и за Субсахарска Африка (12,5%). Намаляването на преводите към Африка на юг от Сахара се дължи почти изцяло на спада от 28% на потоците от парични преводи към Нигерия. Като се изключат потоците към Нигерия, паричните преводи към Африка на юг от Сахара се увеличават с 2,3% и също демонстрират устойчивост.

С глобалния растеж, който

се очаква да се възстанови допълнително през 2021 и 2022 г.,

се очаква потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи да се увеличат с 2,6% до 553 млрд. долара през 2021 г. За 2022 г. се очаква забавяне на ръста до 2,2% до 565 млрд. долара.

Икономистите обаче предупреждават, че перспективите са несигурни предвид динамиката на пандемията и въпреки напредъка на ваксинационните кампании в повечето приемащи страни с високи доходи.

Потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи дори надминават ПЧИ (259 млрд. долара) и отвъдморските помощи за развитие (179 млрд. долара) през 2020 г., сочат данните. Основните двигатели за стабилния поток са фискалните стимули, които водят до по-добри от очакваното икономически условия в приемащите страни, преминаване на потоците от парични към цифрови и от неформални към официални канали, както и циклични движения в цените на петрола и обменните курсове, посочва се в доклада.

Икономистите на СБ припомнят, че

истинският размер на преводите е по-голям от официалните данни.

Той включва формални и неформални потоци и по тази причина не може да се определи степента на въздействие на COVID-19 върху неформалните трансвери.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.