Доц. Любомира Николаева-Гломб пред

Доц. Любомира Николаева-Гломб пред "Монитор": Ваксинираните пренасят 10 пъти по-малко COVID-19

Наличието на сертификат кара много хора да не обръщат внимание на мерките и да ги омаловажават.  Няма вариант Делта плюс, а АУ.4.2.  Към момента има 121 подварианта на Делта, 11 от тях се срещат у нас. Делта вариантът засяга повече деца, но го карат леко. Това каза в интервю за "Монитор" вирусолгът доц. Любомира Николаева-Гломб.

- Доц. Николаева-Гломб, колко мутации на коронавирус са регистрирани досега по света и у нас? Каква част от тях се следят с притеснение от учените?


- По света има хиляди, дори милиони мутации на коронавирус. Всеки вирус мутира и един с един няма еднакви. Мутациите, които са под наблюдение сега от учените, са 4-те варианта на COVID-19. Te будят безпокойство, като има още няколко, които са под наблюдение, за да се реши дали ще продължат да нарастват или ще бъдат причислени към тези, които не са обезпокоителни.


- Може ли да обясните повече за варианта Делта плюс, който вече е у нас? Той по-опасен ли е?


- Няма вариант Делта плюс. Има вариант АУ.4.2, който погрешно се определя от много хора като Делта плюс.

През лятото в Индия възникна и се разпространи вариантът Делта. Първоначално беше под наблюдение, после започна да се следи с интерес и след това стана вариант, който буди безпокойство. Установи се, че Делта вариантът има много по-голям капацитет да инфектира хората, тоест е по-заразен. От него има и две мутации, които по принцип будят безпокойство, защото тези мутации са разположени на такова място на спайк протеина, че биха довели до избягване на имунния отговор. Оказва се обаче, че тези две мутации не са достатъчни, за да се избегне напълно имунният отговор. Все пак се намали ефективността на ваксините и на антителата за преболедуване към този вариант - от над 90% защита спадна на 88%. Затова и зачестиха случаите на реинфекция и пробив на ваксинираните хора.

След появата на Делта варианта в Индия се появи една мутация, която се нарече Делта плюс, която също е в един участък на спайк протеина, който също будеше притеснение, че може би ще избягва по-ефективно имунния отговор, създаден от ваксина или преболедуване. За щастие тази мутация, която възникна и се регистрира в Непал, не можа да се наложи. Потуши я оригиналният Делта вариант.

След това Делта вариантът се разпространи в Америка и Европа. Сега той е доминиращ в цял свят и тъй като се разпространява много сред хората, възникнаха и подварианти. Към момента има 121. Тази класификация на подвариантите към момента има само научна стойност за наблюдението на пандемията. Въпросният подвариант АУ.4.2, който у нас неправилно е наричан Делта плюс, се наблюдава първо в Англия. Първоначално данните на колегите там показаха, че вероятно този подвариант има по-висока заразност в сравнение с оригиналния вариант с 10%. Все още не може да се каже дали това се дължи на свойството на самия подвариант или е особеност у хората, сред които е наблюдаван. Самите англичани отварят тази скоба, че все още не е ясна причината за тази по-висока заболеваемост.

Именно този вариант АУ.4.2 много журналисти, уви, и колеги, нарекоха Делта плюс, но не е правилно това. Както преди няколко месеца с колеги успяхме да се преборим да се говори за варианти, а не за щамове, сега се опитваме да се преборим да го наричаме АУ.4.2, макар да е по-трудно за помнене и изговаряне.


- Колко от тези 121 подварианта на Делта се срещат и у нас и какво е по-характерното по отношение на разпространението на вируса?


- Последните данни показват, че у нас освен оригиналния вариант на Делта се срещат и 11 подварианта.

Мога да кажа общо за Делта варианта, че засяга доста ефективно и деца. Преди децата бяха засегнати, но в по-малка степен и не бяха голям участник в инфекциозния процес. Сега обаче при Делта, заедно с всичките му подварианти, се забелязва и повишена заболеваемост сред децата. За щастие все още те боледуват относително леко, но тези, които имат рискови фактори – с наднормено тегло, диабет, имунодефицитни, стават изключително рискова група. Това, че заразността при децата се увеличава, се вижда много ясно и от кривата на заболеваемост сред тях, която сочи нагоре, а при предишните вълни беше водоравна. Все пак децата боледуват в много по-малка степен в сравнение с възрастните хора. Рисковите групи си остават хора над 65 години и тези с придружаващи заболявания.


- Казахте, че при Делта варианта различното е, че засяга повече децата, може ли да кажете с какво друго се различава тази COVID вълна от предходните?


- Четвъртата вълна на разпространение на вируса у нас се характеризира с това, че е много по-мощна. Доста бързо се повиши броят на заболелите и се стигнаха пикови стойности. Освен това се постигнаха пикови стойности на заразените, а оттам и на починалите. За съжаление това е резултат от съмнението на много хора в ефективността на ваксините и надценяването на антителата след преболедуване.


- Издаването на сертификат за антитела крие ли риск за епидемичната обстановка?


- Мога да кажа моето лично мнение на вирусолог. При взимането на подобно решение обаче се взима предвид не само чисто научното познание, а се взимат предвид и икономическите аспекти. Мисля, че Министерството на здравеопазването взе добро компромисно решение, за да не се парализира страната.

Абсолютно крие риск за епидемичната обстановка това решение, но за мерки в България отдавна не виждам смисъл да се говори. В другите държави, като се въвеждат мерки, се спазват, у нас това не е точно така. Мога да посоча за пример, че в началото на въвеждането на зеления сертификат просто се поглеждаше документът. Реално всеки можеше да мине с който и да е QR. Вероятно ако някой беше пробвал да мине с кода на някоя такси компания, нямаше да има проблем. Сега забелязвам, че започна да се сканира този QR код, което е положително. Наличието на сертификат кара много хора да не обръщат внимание на мерките и да ги омаловажат, а рискът от повторно заразяване съществува, а за съжаление се наблюдават и случаи на пробив във ваксините.


- Хората с антитела и ваксинираните могат ли да са заразни?


- Най-заразни са хората, които се заразяват за първи път с вируса, като те са заразни до две седмици. За разлика от тях ваксинираните могат да се заразят, но периодът на тяхната заразеност е много кратък – в продължение на 2-3 дни. Подобно е положението и при преболедувалите, които скоро са изкарали заболяването. С времето колкото по-далеч става датата на преболедуване и ваксиниране, толкова повече се увеличава рискът да си по-дълго заразен. При ваксинираните е 10 пъти по-малък рискът за пренасяне на инфекцията, отколкото неваксинираните и преболедувалите.

Нека обясним каква е разликата между преболедувал и ваксиниран. Преболедувалият може да се зарази с различни вирусни норми – един се заразява с повече вируси, друг с по-малко. Съответно и имунният отговор ще е различен. Този, който е заразен с по-малко вируси, ще има и по-слаб и по-малотраен имунитет.


- Мю вариантът на коронавирус регистриран ли е у нас?


- Не, към момента Мю вариантът не е засечен в България. Според мен няма и да го засечем у нас, защото той се наблюдава на територията на друг континент – Латинска Америка. Той се опита да влезе в няколко европейски страни, в Америка и Япония. Влиза, засича се, но явно заразността му е далеч по-малка от тази на Делта, който бързо взема превес. Мю вариантът няма силата да се разпространи толкова много.


- Ниският процент на ваксинация у нас какви рискове крие по отношение на разпространение на вируса?


- Рисковете са огромни. Когато по-голямата част от населението е наивно и подценява инфекцията, вирусът се разпространява като пожар на суха трева. Ако намокрите част от тревата, тези участъци вероятно няма да бъдат засегнати. Трябва обаче да е намокрена цялата поляна, за да не възникне пожар. Реално у нас, като се ваксинираме по-малко за дълъг период от време, непрекъснато площта на сухата трева е много голяма. Имунизацията е ефективна, когато едновременно големи маси от хората се ваксинират. Не трябва отделни участъци да са мокри, а е хубаво цялата поляна да се намокри, за да се потуши пожарът. Имунитетът на ваксинираните в началото на годината вече е поизбледнял и е време тези хора да си поставят следващата доза.

Ако нямаме добро имунизационно покритие, ще има нови вълни от COVID-19. Вижда се, че в страни, в които има доста по-добро от нашето ваксинационно покритие, също страдат от надигане на вълната. Това означава, че имунитетът бързо избледнява и се оголват нови групи от населението. Разликата със страните с много висок процент на имунизирани е, че при тях се повишава заразеността, но заболеваемостта, особено тежката, и леталитетът са ниски. Ясно е вече, че няма да се справим лесно с пандемията за няколко месеца и за да не умираме от вируса, може би ще трябва да се ваксинираме по-често.

Визитка:

Любомира Гломб е вирусолог и завеждаща отделение „Вирусология“ в Националния център по заразни и паразитни болести


Завършва Първа английска гимназия в София през 1981 година


През 1987 г. завършва висше образование в Медицинския факултет на Висшия медицински институт на МУ-София, специалност „Медицина“


През 1995 г. придобива специалност „Вирусолгия“


През 2011 г. става доцент в Департамент „Вирусология“ на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, а от 2012 г. е ръководител на департамента

Членува в научните организации – Международната организация по антивирусни изследвания и Балканското дружество по микробиология и Съюза на учените в България

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.