Виртуално училище още в първи клас

Виртуално училище още в първи клас

Едно време в първи клас учителите ни учеха как да пишем чертички и лулички, без да излизаме от очертанията на редовете, и каква е тайната опашката на двойката да прилича на тази на лебед. Зоркият им поглед веднага забелязваше, ако нещо не беше както трябва, и веднага ни хващаха за ръката, за да ни поправят.

Вкъщи пък родителите затвърждаваха уменията ни да пишем ченгелчета в тетрадките за упражнения. А ако се бяхме справили добре, наградата беше някой-друг час в игри в квартала с децата или на компютъра. От почти година обаче пандемията принуди учителите да обучават малки и големи през екрана. Целият втори срок миналата учебна година и една част от първия през тази под напътствията на педагозите от екрана ученици и родители залягаха заедно над тетрадките, за могат малчуганите да не трупат пропуски.

Така компютърът се превърна от награда за добре свършената работа до средство за обучение. Не всички деца и родителите обаче бяха готови да работят без проблеми във виртуалните класни стаи, някои учители също имаха затруднения в онлайн обяснения за писане на букви и думи по правилния начин. Как да си включа микрофона или камерата, как се споделя екранът, как се качват домашните бяха само част от въпросите, които се задаваха. Отговорите на тях се учеха в движение, а често се повтаряха и първите пет минути от часа, докато всички успеят да се включат в дигиталните класни стаи.

За да се избегнат тези проблеми, тази и следващите две години всички първокласници и техните родители ще имат възможност да минат през кратки курсове на обучение за работа с образователните платформи. В рамките на няколко часа те ще могат да усвоят всичко, което им е необходимо за нормалното протичане на учебния час, ако отново бъдат принудени да превключат на онлайн уроци тази или следващите години.

Вярно е, че сегашните деца се раждат с телефоните в ръка. Голяма част от тях могат сами да пускат любимите си песни и филмчета от Youtube, играят без проблем всякакви игри на телефона, а понякога дори и „се карат“ на родителите си, че не разбират какво искат да им пуснат и вземат нещата в свои ръце, след като са запомнили кода за отключване на устройствата. Родителите също често използват различни платформи за срещи с колеги от офиса, но те по време на онлайн брифингите на много малка част от тях се налага да отварят таблици или да работят съвместно по един и същ файл. Не при всички малчугани и техните семейства обаче нещата стоят така. Родителите им използват телефона само за разговори, компютъра - за филми, а децата им дори и не припарват до тях. Затова тези семейства имат нужда да се учат как да учат с новите технологии. Когато дигиталните устройства се използват с образователни цели, дори и най-опитните с тях също понякога имат нужда от кратко обучение. Затова е по-добре да се инвестира с бързи курсове как да се учи с образователните платформи сега, за да не се чудят учители и родители как да наваксват натрупаните пропуски при следващо затваряне на училища. Защото понякога и частните уроци не могат да ги премахнат, след като децата нямат основата, над която да надграждат знанията си.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.