Режисьорът Виктор Божинов пред

Режисьорът Виктор Божинов пред "Монитор": Интересът към българското кино се съживи през последните години

Надяваме се Жигули да сгазят Годзилата. За човека на изкуството е хубаво да има пречещи обстоятелства. Музиката има възможност да бъде малко по-зъбата. Пиратството в България винаги е било много мощно. Това са част от акцентите от интервюто на известния режисьор за "Монитор".

- Г-н Божинов, мина премиерата на „Голата истина за група „Жигули“. Какво е чувството вече да го представите пред публика? Какво виждате в реакциите на хората?

 - Малко ми е неудобно аз да говоря за това, но филмът наистина се приема открито, с въодушевление. Не знам дали ситуацията с пандемията не помогна за това. Но реакцията предизвиква удовлетворение.

- Дебатирахте ли дълго дали да го пуснете точно сега?

- Ние винаги сме си представяли, че филмът ще излезе през пролетта, защото според нас духът му е такъв. В същото време не знаехме как ще се развива ситуацията с ограниченията. Искахме да минат две седмици след изборите, за да могат хората да се отърсят, и след това да излезе филмът. Така че ние се бяхме прицелили точно в тази дата и се радваме, че така се стичат нещата, че отварят може би всички кина и вече ще работят и всички големи вериги салони. Смятаме, че това е удобен момент за разпространение на български филм, защото потокът от чужда продукция е спрял. А в същото време кината имат нужда от нови заглавия, защото те са тези, които привличат аудитория. И когато няма други продукции, ние имаме възможност да предложим наш филм, български. Така че ние може би ще се окажем единственият филм в кината с „Годзила срещу Конг“. Тайно се надяваме, че „Жигули“ ще сгазят Годзилата.

- Ще има ли ново, нормално за българската киноиндустрия след COVID-19 и как ще изглежда то?

- Интересът към българското кино се съживи през последните години. Това е взаимен процес. Според мен хората винаги са искали да гледат български филми. Въпросът е какво им предлага българското кино. Надявам се, че минавайки през цялата тази ситуация, ще си направим всички някаква равносметка. И зрителите, и ние – хората, които създаваме филми. Така нещата ще започнат да се създават по-балансирано, ще има различни филми. Тогава заглавията, които са т.нар. фестивални, може би биха имали повече публика. А пък на тези от създателите на филми, които се ориентират по-скоро комерсиално, това може би ще помогне за покачване на нивото. Силно се надявам, че целият процес ще се стабилизира.

- Освен че представяте „Голата истина за група „Жигули“ по време на пандемията, вие го снимахте в „коронна“ ситуация. Кои бяха най-големите предизвикателства?

- Да, снимахме през август. Най-големите предизвикателства бяха притесненията да не би някой от екипа да се зарази. Това би прекъснало снимките. А особено в ситуацията на недофинансиране на българското кино трябва много компактно, фокусирано и стегнато да се произведе филмът. Това беше голямото опасение – да не би да се разболее някой колега и да спре и енергията. Може би пак заради локдауна имаше много хъс и позитивна енергия на работа.

- Музиката е основен персонаж във филма. Каква роля играе тя за вас в личен план?

- Голяма. Смятам, че музиката по принцип оказва голямо значение в живота на всички хора. Още повече за представителите на моето поколение. Защото си спомняме в края на 80-те години с какъв заряд се създаваше музика, какви идеи носеше тя... Помним много добре и от какво беше провокирано цялото това нещо. Впоследствие това нещо някак си загуби силата си. През 90-те години хората уж бяха развързани да правят каквото искат. А то май стана по-трудно. Има една такава максима, че за човека на изкуството е хубаво да има пречещи обстоятелства. Когато те се махнат, някак си човек губи силата да се съпротивлява. А тя е тази, която генерира творчески процес. Голямото предизвикателство в момента пред българската музика е да не се оставя връзката с публиката на едно чисто консуматорско ниво. С представата за пазарна реализация да не се потъва в блатото на посредствеността. Зад музиката трябва да стоят добри идеи. Тоест музиката има тази възможност да бъде малко по-зъбата, малко по-рошава. В момента, общо взето, единственият човек, който продължава според мен да е адекватен на ситуацията, е Ицо Хазарта. Другите някак си комфортно са заели позицията и се оплакват – срещу държавата, срещу MP3-ките, срещу чалгата...

- Ако трябва като артист и вие подобно на героите си да направите равносметка на последните 30 години - успя ли да издържи духът на младежкия ви бунт, или неизменно той се успокоява с времето?

- Мисля, че аз също съм минал през такъв комформистки период през тези последни 30 години. Всеки човек си има свой път и трябва да бъде повече себе си – колкото и глупав да е този израз. Да дълбае във важното за него. Това е и част от личното усъвършенстване. Нали все пак човек трябва не само да се движи по течението, но и да му се съпротивлява. Само така може да създава някакви неща, полезни за хората... не само за себе си. Факт е, че съвременното общество е пълно с егоисти и егоцентрици.

- Разбрах, че сте държали всички актьори да могат да изсвирят парчетата от филма. Защо и повлия ли това на кастинга?

 - О, да, това беше условието и те го разбират. Когато трябва да се превъплътиш в образ на музикант, трябва да имаш отношение към музиката, към инструмента. И затова самите те знаеха, че това е ключов момент за тяхната органичност като герои. Те се хванаха и си седнаха на задниците. И тези, които не можеха да свирят, научиха тези песни и ги свирят добре. И в крайна сметка във филма се усеща това тяхно усилие. Това, което на мен ми е интересно, е, че във филма освен „Жигули“ звучат и други групи. Звучи различна музика.

- Със сигурност. Във филма свирят и Рико Бенд...

- Барабанистът Веско Риков е виртуоз, и то на световно ниво. Връзката с него я направи Стунджи. Беше ми интересно да разбера, че те двамата като професионалисти се учат един от друг. Тоест изпитват такъв респект и музиката ги е направила толерантни, така че да не съществува сблъсъкът чалга - рок. Те са много над това ниво на разсъждение и тази колаборация е една от находките на филма. Важно е да спомена, че във филма участва и младата група Bloodrush, които са в жанра на твърдия рок. Това е група с мощен потенциал, която познаваме още от „Голямото рок междучасие“, което D2 направиха по БНТ.

- Правите ли стъпки вече и в посока представянето на музиката от филма и в концерти?

 - Авторите на песните във филма – Георги Георгиев от „Остава“ и Петър Дундаков, са и музикални продуценти на музиката във филма и тази идея се избистря в момента. Има предложения за няколко конкретни участия на група „Жигули“ по летните сцени из страната. Разбира се, в момента се изчаква, за да се види как ще се развие ситуацията. Миналата година имахме уникален шанс да се качим на професионална сцена в Бургас. Там е кулминацията и на два момента от филма, които нарочно крием от зрителите, които още не са го гледали. И на прожекцията във Варна това проработи по абсолютно безапелационен начин. Всички бяха изненадани и толкова развълнувани, че даже видях разстроени и разплакани мъже.

- Преди няколко месеца с Филмаутор подадохте сигнал към Европейската комисия за неизплащането на отчисленията за авторски и сродни права от препредаване. Получихте ли отговор?

 - Няма развитие този казус. Има категоричен отпор от страна на кабелните оператори да се вслушат в аргументите на експерти. Нашето предложение за тарифа не е съчинено, а е резултат на икономически анализ и е на базата на опита в Европа, грубо казано. Ние се обърнахме към Министерството на културата със сериозна аргументация. Там имаше процедура, но в нашия закон тя е така създадена, че не води до разрешаване на ситуацията. От ЕК конкретен отговор по тази жалба нямаме още. За съжаление бюрокрацията е доста голяма и честно казано, аз не очаквам от там някакво позитивно развитие. Това, на което се надявам, е, че сега, след изборите, ще може да се проведе един нормален разговор, за да може наистина да бъдем част от цивилизования свят.

- Увеличи ли се пиратството по време на пандемията?

 - То пиратството в България винаги е било много мощно. Причините за това са много. Някои от тях са обясними, други са неразбираеми. Фактът е, че хората търсят да гледат съдържание по възможно най-достъпния начин и по възможност безплатно. За съжаление това също е част от държавната ни политика. Чувал съм в прав текст, че ние много лесно можем да затворим торентите, обаче не ни дават. Видимо на държавническо ниво се смята, че това е забавлението на народа и не трябва да се пипа, защото при тези малки заплати хората стават много чувствителни, когато им вземеш нещо. Проблемът е, че за 30 години вече ние научихме хората, че музиката, филмите и всички произведения, защитени от авторско право, са безплатни. И аз затова се радвам, че има някакви опити за създаване на легални платформи.

Странно е. Към самите торенти намаля интересът, защото технически нещата се развиха. Но има няколко сайта, в които можеш с едно натискане да си пуснеш последните филмови заглавия и последните сериали. Най-актуалните! Хубавото е, че в тези сайтове благодарение на нашите усилия няма българско съдържание. Те разбраха, че свободен достъп до българско съдържание ощетява един цял икономически сектор. Ние сме далеч от мисълта, че в България има такъв пазар, който може да съществува на абсолютни пазарни принципи. Но истината е, че за създаването на български аудио-визуални продукти хората получават много малко възнаграждение. И всъщност получаването на допълнително такова от използването на права е част от инвестирането на създаването. Дай боже, следващото правителство да обърне внимание на това и да направи стъпки за решаване на тези проблеми. А не да ги задушава в интерес на икономически силните обекти.

ВИЗИТКА:

  • Виктор Божинов е един от активно работещите съвременни български режисьори
  • Започнал е кариерата си като втори режисьор на международни продукции, снимани у нас, като снима редом с киноспецове от ранга на Режис Варние, Фолкер Шльондорф, Ули Едел, Майкъл Аптед и др.
  • В периода от 2007 до 2009 г. е привлечен от големите представителства на Sony Pictures, Warner и Fox в Русия, след което се завръща в едни от най-големите родни продукции. Сред тях са „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Връзки“ и т.н.
  • Автор е на филма „Възвишение“ (2017), а „Голата истина за група „Жигули“, който от вчера стартира широкото си разпространение из родните кина, е второто му пълнометражно игрално заглавие
  • Председател е на УС на сдружението за колективно управление на авторско право в аудио-визуалния сектор – Филмаутор

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.