Виктор Божинов пред

Виктор Божинов пред "Монитор": Порочните практики в българското кино продължават

  • Последните законови промени задълбочиха кризата в индустрията
  • Най-страшна е нагласата на зрителя, че един филм е или български, или хубав

- Г-н Божинов, на какво се дължи възмущението, което изразихте от резултатите от последната сесия на НФЦ?

- Резултатите от сесията показаха, че порочните практики не могат да бъдат променени в България и че опитите за промяна на Закона за филмовата индустрия и последващия Правилник за прилагане на ЗФИ са едни недоносчета, които не направиха механизмите и принципите по-добри. А напротив – задълбочиха кризата.

Работата по промените започна още през 2019 г., когато имаше работни групи, които извадиха много адекватни становища. Тогава мина един период на протакане от тогавашния Министерски съвет. Видя се обаче, че трябва да се приемат поправки в закона, които да регламентират т. нар. стимули за чуждестранните продуценти – това е мярка, която е важна. Но тя е важна само когато е създадена така, че да работи. И всъщност този натиск бързо да се приемат поправките в закона доведе до истеричност в киногилдията, в която разумните аргументи спряха да се чуват. И различни хора започнаха да пробутват свои разбирания – без да са обсъдени, без да са премислени, без да е преценен ефектът им. И в същото време през различни обещания беше подменена цялата енергия за промяна, регламентиране и създаване на по-добри условия за финансиране и създаване на българско кино.

- Наблюдава се и силна колизия между различни групи в гилдията. Възможно ли е тя да бъде предотвратена чрез нов правилник, административен ред и т.н.?

- Явно не може. От правилника нищо не зависи. Големите проблеми са заложени още в закона, който създава изключителни противоречия. По никакъв начин не лансира осмисляне на стратегия. А просто се опитва да наложи правила на една малка част от киногилдията. И тези правила създават такава колизия, че целият процес се блокира.

Това се прехвърли и върху т. нар. Правилник за прилагане на ЗФИ. Имаше една много странна процедура, в която предишният изпълнителен директор на НФЦ Жана Караиванова беше събрала работна група от активни представители и на продуцентите, и на творческия сектор, и на разпространителите. В продължение на три месеца те се събираха абсолютно про боно, за да се опитат да поправят грешките в закона чрез правилника. Но в последния момент се появи един друг правилник, който заобиколи всички тези усилия и той беше приет набързо. Служебното правителство беше изправено пред заплахата да бъде обвинено в блокиране на целия филмов процес, ако не приеме този правилник, което да отвори процедурите по закона. И те всъщност го приеха, за да не са лошите.

Но в крайна сметка се стигна до абсурдна процедура, в която по абсурден начин се сформират комисиите, по абсурден начин се осъществяват заседанията. Проектите се оценяват и по едни доста странни оценъчни карти. Така, след като се сумират оценките на комисията, към тях се добавя т. нар. „служебна оценка“ за успехи на продуценти с предишни филми пред зрители и фестивали. Тежестта на тази служебна оценка спрямо общите точки е под 1 процент. И цялата тази недомислица води до изкривяване.

А относно това дали ще се спрат тези междуличностни разпри... То е невъзможно. Ние сме една малка гилдия, в която всеки с някой нещо е свързан, дължи на някого услуга, мрази друг... Цялото нещо е едно типично блато, което от време на време се разклаща с поредния скандал. А знаем, че блатото, като се раздвижи, излиза само газ метан.

- Засегнахте темата за предишните успехи и в тази връзка трябва ли според вас боксофисът да има по-голяма тежест при държавното финансиране на кино?

- В българското кино се оказва, че боксофисът е мръсна и цинична дума, защото се смята, че това е един тежък комерсиален уклон и той няма никаква стойност за киното като изкуство. Но нека не забравяме, че българските филми се финансират с обществени средства. Тоест обществената отговорност на филмовия процес е важна. България произвежда в последните 30 години 95% артхаус кино. Да, то има някакви спорадични успехи по различни международни фестивали. Но най-страшното е, че зрителят смяташе, че един филм е или български, или е хубав. И това е общата нагласа.

Да, появиха се филми, които са направени с частни средства и се опитват да счупят боксофиса, така да се каже. Една сериозна част от тези филми са доста компромисни. Но когато говорим все пак за филми, които са видени от повече хора, това не е резултат от огромна рекламна кампания. Те трябва да имат нещо, което да привлече зрителите, когато излязат на екран. Така че според мен фестивалните успехи и зрителските успехи имат еднаква важност в общия процес.

Темата за боксофиса е много сложна, но все пак смятам, че не може, когато един филм е събрал повече зрители от всичките филми на няколко други автори, това да бъде приемано за лошо.

- В този ред на мисли очаквахте ли големия успех, който „Голата истина за група „Жигули“ постигна - и то по време на пандемия - за да се превърне в най-гледания филм за 2021 г.?

- За нас най-важното е да разкажем история, в която хората да могат да се разпознаят, да се асоциират с героите. Аз отдавам успеха на „Жигули“ именно на това. Филмът - за тези, които могат да го видят – повдига и едни важни въпроси като „Защо стигнахме дотук“, „Какво стана в последните години“, „Какво стана с мечтите ни“, „Защо сме излъгани“ и т.н.

Според мен смислените неща са обречени на успех. Много е лесно да се каже, че зрителите обичат само смешки, тъпотии и хумор, който е от кръста надолу – виждаме такива примери по екраните. Но резултатите, които и вие цитирате, показват, че филм, в който няма такива смешки от кръста надолу и е малко по-смислен, може да постигне добри резултати.

Резултатите не са самоцел. То ако можеше в киното да се планира кой филм ще стане успешен и кой не – то тогава щеше да е много лесно.

- Какво предстои оттук насетне за „Чамкория“, ще продължите ли да кандидатствате за финансиране от НФЦ или ще търсите частно такова?

- То частно финансиране в България е абсолютно невъзможно да се състои, без да се ощети филмът. Аз смятам, че романът на Милен Русков има своите мощни качества и не си струва да се преиначава в името на някаква – как да кажа – финансова изгода. В България няма меценати, които са готови да финансират филми, защото те могат да бъдат стойностни, важни или добри. Така че филмовият център и Българската национална телевизия остават единствените източници за финансиране на българско кино.

Аз продължавам да смятам, че проектът „Чамкория“ е важен и силен. И да, ще се опитвам и ще кандидатствам следващ път, може би. Някой ще каже: „Те сега го отрязаха и той вдига джабала, защото не са го оценили, за да му дадат другия път“. Но тук не става въпрос за това. Става въпрос за един проект, който пет човека от комисията го оценяват изключително високо. А пък други двама очевидно тенденциозно свалят оценките твърде и нереално ниско. И това издава преднамереност.

- През последните дни се появи отворено писмо, свързано отново с административния хаос във филмовата индустрия, и в него се изразява притеснението, че и 2022 г. може да се окаже нулева за киното ни. Какво е вашето мнение?

- Абсурдните ситуации през 2021 г., в пандемична година, когато всички цивилизовани държави подпомогнаха филмовия процес с допълнително финансиране, у нас се получи точно обратното заради тези нескопосани промени в закона. И всъщност 2021 г. е нулева за българското кино. От субсидията, която е в бюджета, НФЦ върна в държавния бюджет 11,3 млн. лв., което е абсурдно.

Факт е, че има допълнително пари, които са запазени за другата година. Само че вече има достатъчно спечелили проекти, които трябва да бъдат финансирани и бюджетният дефицит ще бъде огромен.

Практиката показва, че цялата процедура не работи, защото НФЦ буквално няма административния капацитет да се справи с този обем работа. Чисто физически те не могат да вършат 3/4 повече работа, отколкото са вършили досега при същите условия. И оттук се създава реалната опасност тази година също да бъде нулева, защото това, че някои проекти са минали на художествена комисия, съвсем не означава, че кашата с последващите финансови комисии няма да бъде същата или още по-брутална.

Започвам да ставам много скептичен за способността на българските кинаджии да организират адекватен филмов процес. Смятам, че кръгът на хора, които са ангажирани с това, трябва да е доста по-широк.

Нали целта беше с повишаването на парите не просто да се прави два пъти повече от същото, а да се направи нещо коренно различно. С въвеждането на стимулите за чуждестранни продуценти цената на филмовите екипи в България се повиши между 20 и 30%. Тоест на тези хора, които спечелиха средства на последната сесия – ако ги получат изобщо, ще им е много трудно въобще да създадат филм. Икономиката е малко по-различна от творческите амбиции.

- Относно този механизъм за възстановяване на разходи – по начина, по който той е разписан в закона, може ли да действа ефективно?

- Там бюджетът е доста ограничен. Аз много се опасявам, че в тази административна неспособност и законово несъвършенство ще постигнем обратен ефект.

Цяла година, откакто се прие този закон, мълча и тайно се надявам, че това ще се превърне в някакъв работещ механизъм. За съжаление, тихият ми скептицизъм се потвърждава.

Вече има кандидатствали проекти за този механизъм. Административно обаче процедурата е изключително недомислена и затлачена. Недоволните от това нещо могат да обжалват. Това ще доведе до неприятна ситуация за имиджа на България като филмова дестинация. А несъмнено този инструмент трябва да го има. Това е важен икономически стимул, който може да привлече продукции в България, да увеличи инвестиции и работни места.

- Предвид всички пробойни, които обсъдихме до този момент, необходимо ли е да се мисли по-скоро за нова промяна на Закона за филмовата индустрия?

- Според мен вече е назрял моментът за изцяло нов закон. Но ако той ще се прави на принципите, по които се направиха промените, той за пореден път няма да създаде нищо добро. Най-големият проблем на българското кино е, че всеки гледа в малкия си двор и от време на време гледа при комшиите. За да се приеме нов адекватен закон, трябва един многопластов анализ, стратегическа посока. Трябва представителите на гилдията взаимно да уважават това, което правят другите. Независимо дали го харесват, или не – трябва да могат адекватно да го оценят. Ние на това не сме способни.

- С Филмаутор работите усърдно и в посока защитаване на правата на създателите на кино на фона на все по-голямото значение на цифровите услуги. В какъв етап е въвеждането на разпоредбите на последната европейска директива в тази посока?

- Истината е, че нормативната база в областта на авторското право в киното е също доста остаряла. Досега на авторското право също се гледаше по-скоро като на някаква пречка, а ползвателите на филмово съдържание се опитват всячески да го заобиколят и да обезценят. Аз тайно се надявам, че с промените в Закона, свързани с прилагането на европейските директиви, ще има възможност тази част наистина да се балансира. Това е един процес на взаимно уважение. Защото без нас, авторите, няма съдържание. А без съдържание съответните ползватели не могат да развиват своя бизнес.

Ползвателите в България по-често смятат, че авторите нямат значение – дали ще е този или онзи. Единствените справедливи възнаграждения за вторично използване на филмовите продукции са благодарение на БНТ, която достатъчно стриктно изпълнява и сегашните правила. Въпросът е, че тя ги приема като правила, а не като проблем. И това е важно.

Относно имплементирането на Директивата за авторско право в цифровия единен пазар, доколкото знам в служебното правителство се е работило по проект за промени в Закона за авторското право. И в тази връзка сме се събрали Филмаутор, Артистаутор и Музикаутор в един общ алианс на творческите сили и ще се опитаме този път да не допускаме законът да се приеме само за да угоди на определени кръгове.

В България ситуацията е брутална по отношение на пиратството. Хората се научиха с години на това, че могат да си свалят един филм. Но да си свалиш един филм е равностойно на това да го откраднеш. И докато няма активна борба с това нещо, да се промени съзнанието на хората – до тогава няма да се създадат други възможности. Защото има, например, българска платформа – каквато е Neterra TV+, която показва, че нещата могат да работят. Че хората постепенно започват да се научават да търсят заглавия и са готови да си платят за това. Масовото мнение, че киното, музиката, книгите са безплатни – това е проява на абсолютна нецивилизованост и профанщина.

- Днес празнуваме и Деня на българското кино. Как ще отбележите и какво си пожелавате за професионалния празник?

- На фона на всичко това, което си казахме досега, не знам какво да пожелая в професионална посока освен всички тези неща да се организират и да се оправят. В личен план си пожелавам най-вече здраве, защото това се оказва най-важното в момента. Човек да прави планове в тия времена е доста особено занимание. Така че нека всички да сме здрави! А пък каквото има да става, ще става.

ВИЗИТКА:

  • Виктор Божинов е един от активно работещите съвременни български режисьори
  • Започнал е кариерата си като втори режисьор на международни продукции, снимани у нас, като снима редом с киноспецове от ранга на Режис Варние, Фолкер Шльондорф, Ули Едел, Майкъл Аптед и др.
  • В периода от 2007 до 2009 г. е привлечен от големите представителства на Sony Pictures, Warner и Fox в Русия, след което се завръща в едни от най-големите родни продукции. Сред тях са „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Връзки“ и т.н.
  • Автор е на филма „Възвишение“ (2017) и „Голата истина за група „Жигули“ (2021)
  • Председател е на УС на сдружението за колективно управление на авторско право в аудио-визуалния сектор – „Филмаутор“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.