Виктор Божинов: Група Жигули е събирателен образ на  духа на поколението, израснало през 80-те

Виктор Божинов: Група Жигули е събирателен образ на духа на поколението, израснало през 80-те

  • Трейлърът на "Голата истина за група Жигули" е гледан над 1,6 млн. пъти, което ме изненадва и радва
  • Имаме планове бандата ни да свири на фестивални сцени през лятото
  • Започнахме да живеем във времена, в които всеки се интересува само от себе си
  • Още е рано да се отказваме от киното като форма на комуникация със зрителите

- Г-н Божинов, през пролетта българското кино ще се възроди. Вашият нов филм „Голата истина за група Жигули“ ще се завърти по кината. С какви чувства посрещате една такава премиера, която може би ще бъде различна, имайки предвид все още наложените ограничения?

- Имам очаквания, че моментът е удобен за разпространение на български филм. Хората имат нужда от такъв тип филм, кината също, за да може хората да ходят и да гледат кино, а това, че е българско, е още по-добре. Мисля, че въпреки пандемията резултатите ще бъдат повече от добри. Още е рано да се отказваме от киното като форма на комуникация със зрителите.

- Вие бяхте единствените, които миналото лято снимахте филм, при взети всички противоепидемични мерки. Как се работи в една такава обстановка?

- Трябваше да съобразяваме с всички наложени мерки и по време на снимките, и по време на подготовката. Бяхме доста притиснати, но, от друга страна, имаше ценна енергия. Екипът и актьорите имаха нужда от някакъв такъв тип случка, в която да си вложат енергията и желанието за работа. Според мен в друга ситуация това може би нямаше да бъде така. Това са плюсовете. Минусите са неизвестните, опасността, че по време на снимки може някой да разболее, да се наложи да спрем, а това можеше да изпрати нещата в посока, която не е много предвидима. Да чукна на дърво, всичко мина добре. Успяхме да се организираме, да го заснемем. Имаше градивна атмосфера и това може би е и заради музиката, която се създаде специално за филма. Спомням си момента, в който за първи път пуснахме на актьорите парчетата и те бяха много стимулирани целият процес да се случи по най-добрия начин. Освен това, няма да крием, че работим по един добър сценарий. В киното е важно да се стъпва на добри сценарии, които отключват друг тип активност у хората.

- Колко дни ви отне снимачният процес и къде бяха най-трудните снимки?

- Ние подготвихме филма за около два месеца, което включваше и довършване на музиката. Хубавото на пандемията беше, че авторите на музиката – Петър Дундаков и Георги Георгиев, имаха възможност да напишат песните. След това ги записахме. Филмът е компактен. Голяма част от снимките бяха в Бургас. Снимахме през лятото – през август и септември. Нямаше особени сложности, свързани с температурите, защото и самото лято не беше много горещо. Много локации имахме и екипът непрекъснато се местеше, за да може да се покрие действието. Историята е динамична, не е константна. Успяхме!

- В края на 80-те музиката беше част от една голяма революция. Група „Жигули“ е събирателен образ на много банди от този период, които впоследствие се разпаднаха, но пък с тях израсна едно цяло поколение. Какво ви провокира да се включите в проекта?

- Ние със сценариста Ваня Николова много отдавна си бяхме казали, че искаме да направим музикална комедия. Когато те, с другата ни сценаристка Нели Димитрова, писаха сценария, направиха нещо много важно, което малко сценаристи го правят в България. Посветиха се на едно много сериозно проучване. Направиха неофициални интервюта с голяма част от легендите от ония години, в които те споделиха истории, които иначе не биха разказали. Сценарият стъпва на разкази на очевидци, както се казва, от онези години. Филмът е съвременна история, която се случва сега, но е за онези хора. Историята е за това какво стана през тези 30 години. За едни хора, които през 80-те години са били заредени със съвсем друга енергия и желание за промяна и себеизразяване чрез музиката. Тогава тя носеше сила и мощ, имаше значение. Нашите поколения са се формирали благодарение на идеите в тази музика. Не само българската. Имаше бунт, имаше желание за промяна. Работата по филма ме върна към това какво беше музиката тогава и всъщност какво се промени през тия години, че вече не е така. Какво се случи с онези хора, които са мечтали да изразяват идеите си с публиката и своите слушатели, и защо всичко това спихна. Къде отиде тази енергия и хора. Да, група „Жигули“ е събирателен образ на духа на хора от онова поколение. И 30 години по-късно е важно да се разбере дали те са способни да се върнат към онази емоция и смисъл, дали могат да го намерят и дали си струва. Те трябва да преодолеят личните си конфликти, всички тези години са ги променили като мироглед, като отношение към живота. Всеки е хванал своя посока, която е доста далеч от мечтите им като млади. Това е и в основата на филма – какво са способни да преодолеят, за да си върнат емоцията от едно време. И то не като носталгия. За мен, аз вече приближавам 50-те, беше интересно и важно да се поровим в тези теми. Усетих филма като много личен за мен и затова може би имаше една такава тяга и желание у всички да разкажем тази история. Да си отговорим на въпросите сега какви сме, защо стана така и се промени цялото, къде са в момента силните неща и дали съдържат в себе си качествени идеи. Бих искал да добавя и че „Голата истина за група Жигули“ е правен с приятели, с голямо удоволствие, а не за пари.

- Успяхте ли вие да си дадете отговор на въпроса какво се е променило през тези 30 години?

- Минали са 30 години. Човек, ако си мисли, че за 30 години нещата не се променят, се е объркал. Въпросът е, че след 30 години е хубаво да си спомниш онези мотиви и движещи сили, които тогава, изпълнени с ентусиазъм, са те карали да създаваш и да правиш интересни неща не само за себе си, но и за другите. Аз съм убеден, че ако повечето хора се върнат към тази градивност на младостта, това би било от голяма полза за всички. Започнахме да живеем във времена, в които всеки си гледа в пъпа и се интересува само от себе си. Нещата, които правиш, не трябва да са само за теб и да задоволиш собственото си его, а да се опиташ да го направиш и за други хора. И ако то сработи – това може би е ценно.

- Актьорският състав е впечатляващ – Михаил Билалов, Герасим Георгиев, Филип Аврамов, Димитър Рачков. Как се сплотява един такъв колекив?

- Много лесно можем да бъдем обвинени, че сме събрали звезди и това по-лесно ще продаде филма, ще го направи по-гледаем. Истината е, че с по-голямата част от тях през годините сме създали приятелства. Не сме ги поканили, защото са известни, а защото са добри. Имаше и изискването част от тях да могат да свирят. Неслучайно Филип и Мишо, които свирят на китара, са вътре. Сценарият е писан за тези актьори, говорили сме си с Ваня, че е много ценно да имаш образите в главата, когато пишеш сценария. Затова после беше лесно и на снимките, защото актьорите усещат, когато ролята е написана за тях. Добрият сценарий и идея винаги ще съберат звезди. Аз много не вярвам на тая работа със звездите в България (смее се), но това са качествени актьори със своите индивидуалности. Зрителите ще имат възможност и да видят Димитър Рачков в роля, в която не са го гледали досега.

- Как се справиха със свиренето те?

- Това беше едно от условията – те трябва да положат усилия, за да бъдат убедителни като музиканти, а не да се правят на такива. Може би някой смята, че актьорите могат да се направят на такива. В случая те трябваше да дишат с тези инструменти, не само да знаят как да ги държат. На базата на много репетиции, първо индивидуални, а след това и групови, те се научиха да свирят парчетата на групата, което е голямото постижение и за което им изказвам голяма благодарност. Аз няма да забравя Геро, който ми пращаше видеа от тях. Беше взел назаем барабаните на Захари Бахаров и се изкривяваше от репетиции. Но не е казал нито дума, че е сложно или трудно. Тази енергия и желание да се получи добре ги движеше. Фицата, който може да свири на китара, също беше провокиран – да свири на бас. Това е различен инструмент със своите тънкости. В началото влезе с едно самочувствие, но в един момент усети, че има да догонва другите (смее се). Всички вложиха много енергия,

- Защо се спряхте на фолкпевицата Камелия?

- Камелия не играе себе си във филма, а представителка на фолк индустрията с артистичното име Джина. Няма да скрия, че когато подготвяхме филма, мислех за Камелия, защото имах впечатления от нея като човек, тъй като аз не съм почитател на този тип музика. С Ваня решихме да й предложим и тя на драго сърце се съгласи, защото разбра, че това не е пренебрежително отношение към нещата, които тя и колежките й правят, а напротив. Във филма има различен тип музика. Когато говорим за попфолк, това е много свързано с главния герой и с какво той се занимава и преминава. От рок музикант той се е превърнал в композитор на фолкхитове за Джина. Във филма има попфолк, рокендрол, денс музика, опера, циганско. Освен Камелия във филма участват и други сериозни музиканти – Рико Бенд. Те са легенди. Веско Риков като барабанист е жива легенда. Беше много интересно. С него ни запозна Стунджи, който помогна на проекта. Зрителите ще видят една много интересна сцена – батъл между рокендрол и ромски оркестър, което е много музикантски направено и има много енергия в него. Камелия е супер! Много съм й благодарен, че се съгласи.

- Как се справи Камелия с ролята си и хареса ли се, след като се видя на трейлъра на филма, който започва именно с нея?

- Самата Камелия много се изкефи по време на снимките. Беше много забавно с нея. Тя е професионалист. Неслучайно се става звезда, трябва да имаш едни качества, които ги няма у всеки. Факт е и че с трейлъра, без да звучи самохвално, се случиха неща, които досега не се бяха случвали в България до този момент. Официално той е гледан над 1,6 млн. пъти и в нашата страница, и в страницата на Камелия, и в Ютюб. Толкова гледания за трейлър на български филм е три пъти повече от това, което е било досега. Това по някакъв начин индикира за интерес към филма. Нашата цел е информацията за съществуването на този филм е да достигне до максимално много хора. Изненадан съм от тези резултати и стискам палци.

- Финалът на филма бе заснет по време на провеждащ се в Бургас музикален фестивал, на който присъстваха хиляди хора. Как се режисира една такава „масовка“?

- Това беше предизвикателство. Ще успеем ли накрая да реализираме сцена с концерт по време на пандемия. Самата продукция няма технически възможности да организира самостоятелно такъв тип концерт с толкова публика и трябваше да впишем в част от реално събитие. Благодарение на Община Бургас и организаторите на Spice Music Festival, които ни приеха на драго сърце и ни отвориха вратите си, ние заснехме много важна за филма сцена. Настроението беше супер. Въпреки пандемията успяха да се съберат доста хора, които бяха реална публика на група „Жигули“. След снимките имаше и малък концерт. Дай Боже зрителите ще чуят песните, а защо не и това лято да видим група „Жигули“ на някои фестивални сцени наистина. Има такива планове и да се надяваме, че лятото ще бъде по-здравословно и ще има условия за такъв тип събития.

- Освен „Голата истина за група Жигули“ миналата година вие заснехте още един филм.

- Да, аз съм човек, който не може да се оплаче от миналата година. Въпреки екстремните обстоятелства успяхме да заснемем филм, който към момента е с работно заглавие „Чамла“. Той е доста камерна история, заснета в сърцето на Родопите, където бяхме под максималната бройка, разрешена да се събира. Бяхме изолирани и не съм имал съмнение, че може да има проблем. Стана и някакво чудо на природата. Всички казват, че от 1 септември в Родопите започва да вали и да не спира. Ние имахме 28 дена слънце, ама ярко слънце. И ако имаше облаци, се шегувахме, че не са български, а гръцки. Снимахме на 3 км от границата. Това е филм, за който ще се говори по-нататък.

- Какво ви предстои?

- Продължавам усилията по проекта „Чамкория“ по романа на Милен Русков. Предстои ми кандидатстване в НФЦ. Ще видим сега в ситуацията с измененията в Закона за филмовата индустрия какво ще се случи. Надявам се, че няма да бъде нулева година и че обещаваните възможности за повече българско кино ще се случат. Аз не съм от хората, които вземат едната или другата позиция спрямо закона. Надявам се, че това ще доведе до работещ механизъм, който да е добър за българското кино. Няма да скрия, че и законът е много стар, и условията, в които се работи в момента, чисто като финансиране, са доста критични. Особено когато става въпрос да се направи нещо на добро ниво. Затова и българските филми в последно време са по-камерни, малки и ограничени. Това се получава поради липса на средства.

- В началото на годината два български филма имаха своята премиера в онлайн платформи. Има ли бъдеще в такъв тип представяне?

- Има бъдеще. Ние също имаме наши планове за разпространение, особено за българите в чужбина, за да имат възможност да гледат „Голата истина за група Жигули“. През последните години няколко платформи доказаха потенциала си това да се случва. Кината са основен канал за дистрибуция и ще оставим един голям прозорец, в който хората да могат да гледат филма на голям екран. Все пак той е правен за кино. След това естественият път за вторично разпространение на филмите е доказано, че са стримийнг платформите. Отдавна вече никой не купува DVD и Blu Ray дискове. Аз не съм от тези, които смятат стрийминг платформите за нещо лошо, а че това е естествен път, до който ги доведоха технологиите. Разбира се, голямото предизвикателство за България е пиратството. Усещам, че има разбиране от страна на хората, че пиратството не е хубаво нещо. Смешно е, когато някой каже, че не му се дават пари да гледа някаква продукция онлайн. Като отидеш на кино, си плащаш билет за 20 лв. А в стрийминг платформите можеш да гледаш цялото им съдържание за цял месец за същите пари. Това е бъдещето. Надявам се обаче, че киното ще продължава да бъде първата форма за среща на зрителите с филма.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.