Виковете около черквата да не изгасят свещите

Виковете около черквата да не изгасят свещите

Преди Великден страстите отново се разгорещиха. Затворена съм вкъщи и светът лъщи измамно през прозореца. Принудителната изолация ме отдалечава от събитията и така в по-кратък срок получавам онази обективност, за която иначе ми трябва десетократно по-голяма дистанция във времето.

Много са ми странни всички. Едни се ядосват за Великден още отсега, а има още цяла седмица, а други подскачат от политически страсти. Чудни хора.

Абе за едно нещо можеш да разбереш най-обективно какво мислят хората, когато пуснеш търсачката в интернет. Напишете "Великден" в лентата за търсете не компютъра и натиснете бутона. Какво излиза – боядсисани яйца, шоколадови зайци и декупаж. На първа страница аз запалена свещица не видях, а да не говорим за икона. Тя не че иконата е вярата, но пак е по-добре от сладкиши в станиол.

От една страна чета коментари на колежки, нали сега само така си общуване ние от "хоум офиса", за това как меркитге срещу разпространението на заразата пречели да се отбележи нормално големия християнски празник.

Айде, бе! И това го постват най-вече хора, дето ходят на църква веднъж на високосна и то само, за да обикалят около храма и да си вземат върбови клонки. То и за тях стана една разправия. Литургиите щели да бъдат на открито и се започна. Едни се оплакаха, че нямали да имат възможност на открито да си запалят свещите пред иконите, други подеха пак за върбовите клонки, дори свещениците клатеха глава, че това да не се раздават осветени растения не се било случвало от незнамсикога.

Превземат се или поне така ми се струва.

И аз като тях ходя от дъжд на вятър на църква, но поне не се заблуждавам и си признавам, че го правя, заради традицията на прадедите ми. Не, че не вярвам. Напротив, но усещам, че не е по този начин, както го е правил дядо ми.

За върбовите клонки стана голям проблем. Ама то си е традиция, наистина. Не съм търсила статистика за разпространението й, но не помня някога свещениците да са раздавали от зелените снопчета на наредените пред църквите дълги опашки от хора.

Друго ме притеснява. Самият факт, че около Великден се занимаваме с всичко друго, но не и с това какво става в душичките ни, май е големия проблем. Ето затова се горещя в момента, а още ме държи от днес преди обед, когато беше протеста против новия строеж срещу нашия блок. Нямали къде да си спират колите, комшиите, и са прави, наистина пречат камионите. Скочиха, че имаме само три паркоместа за блока, а във входа живее инвалид и го изтикаха напред с количката. Много добро момче е Станчо, винаги поздравява, като се видим. И като излезе отпред се изпъчи леко, за да си придаде тежест, някак си. Бая скандал стана и накрая строителната фирма отстъпи и се съгласи да ни остави две от трите места на които паркираха досега комшиите.

Легнах си по-спокойно, защото викам си, редно беше поне един път справедливостта да възтържествува. На другия ден гледам на двете ни останали места спрели един джип и една малка колица, на една фльорца, а за колата на инвалида Станчо не останало място. Оказа се, че само неговата кола са съкратили съседите.

Та затова съм бясна от сутринта.

Дано не стане само така и на Великден, защото може шумотевицата около черквата да изгаси пламъка на повечето от свещите.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.