Вижте кои имена празнуват на Възнесение Господне

Вижте кои имена празнуват на Възнесение Господне

Спасов ден е

На 10 юни 2021 отбелязваме Спасовден. Празникът е подвижен и винаги се пада в четвъртък точно 39 дни след първия ден на Великден. В следващите години ще се отбелязва на 2 юни 2022, 25 май 2023, 3 юни 2024 и 29 май 2025.

Именници на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение.

Според поверията и традициите нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор. Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.

На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.

И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.

Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.

През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила.

Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.