Вергов – ментор на пишман свалячи в „Армията“
2

Вергов – ментор на пишман свалячи в „Армията“

От днешна гледна точка героите на Георги Марков са върли сексисти

Да му се чуди човек какво й е било скандалното през 60-те години на комедията на Георги Марков „Кафе с претенция“, която имаше премиера на сцена „Миракъл“ в театър „Българска армия“ преди две вечери?! Може би – „моралното разложение“ на героите, трима мъже в залеза на своята младост (или в десетилетието между 29 и 30), гнили интелигенти, които се шляят по „Раковска“, за да се показват и да безделничат в модните заведения, като бройкат по-засуканите момичета, пият вермут и изобщо се правят на табиетлии?! Хайде де, тогава всички са го правили, включително и самият автор.

Да се чуди човек дали и днес спектакълът на режисьора Иван Урумов по пиесата „Кафе с претенция“ с нещо би предизвикал възмущението на зрителите или поне – на особено политкоректните сред тях?! В ерата на #MeToo и #Time`sUp – може би с откровения сексизъм на персонажите, които без задръжки обсъждат външността на неприсъстващите дами (красиви или грозни), възприемат ги единствено като сексуални обекти, смятат, че

„женствеността сама си проси боя“

и че за да те обичат – удряй... Спокойно: и преди, и сега, и винаги триото може да бъде оправдано по всички обвинения – позьорите Милчо, Милко и Минко са от онези пишман свалячи, които много повече говорят, отколкото да мислят наистина изговореното, а още по-малко пък го вършат. Иронични и самоиронични, великолепните актьори Юлиан Вергов (гост-звезда от Народния в ролята на ментора на донжуаните), Иван Радоев и Моню Монев ги правят даже симпатични.

Двамата (Вергов и Радоев) са поканили в апартамента на единия ефектни провинциални девойки, с които са се запознали същия ден и са ги разходили с автомобил до Бояна, но вместо красавиците ги изненадва третият им приятел (Монев), отскоро женен, решил да прекара една вечер по ергенски на чашка с тях. Пред „бракувания“ си другар Милчо и Милко се перчат като пауни и ръсят духовитости. На мен специално най-много ми хареса откритието, че

„само простакесите пристигат навреме“

Но когато над купона надвисва провал, си казват доста нелицеприятни неща един за друг – кой е използвач и кой е стиснат, кой е селянин и кой фукльо без покритие... На финала едно приятелско кафе – този път без претенция, може и да оправи отношенията между тях.

Като се абстрахираме от предразсъдъците и клишетата на съответната епоха – на напъпилия социализъм, „Кафе с претенция“ в крайна сметка се оказва една непретенциозна, незлобива и безобидна комедия на характерите, която се гледа с лекота. В някои вечери на някои зрители повече не им и трябва.

Сценографията и костюмите – сатенени халати в холивудски стил, са на Нина Пашова, музиката – на Дони.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.