От 2002 г. досега има 90 жалби на граждани срещу работещи в медии, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни.

- Г-н Караджов, какво налагаше в БГ варианта на еврорегламента за защита на личните данни (GDPR) да има разписани критерии, които да бъдат спазвани от журналистите?

- Сега се извърши цялостна реформа. Законът, който е приет от 2002 г. въз основа на директива от 1995 г., нямаше такива съществени изменения в процеса на своето прилагане. Докато сега ние извършихме цялостна реформа, защото регламентът изиска от държавите членки да направят тази реформа, за да отговорят на потребностите от неговото въвеждане. Поради което и тези критерии, които са част от административната практика на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), част от начина на разсъждение и оценяване на жалбите от българския съд и от съда в Страсбург, бяха направени публични и станаха част от обективното право. Преди това те бяха съдебна практика.

- Осъзнавате, че явно има недоволство в гилдията. Ще предложите ли на парламента промени в тях? (Интервюто беше взето преди президентското вето върху закона).

- Въпросът не е дали аз съм склонен или не. Комисията е убедена, че те трябва да съществуват. Те не са критерии, които ограничават журналистите. Ако сте забелязали те се прилагат дотолкова, доколкото са съотносими към конкретния казус. За разлика от старата правна рамка, която казваше така: журналистите, както и останалите администратори не могат да обработват лични данни, ако няма правно основание за тяхната обработка. Сега ние изменихме начина на разсъждение и казахме: “тъй като журналистите действително имат една обществена функция и трябва да информират обществото, те няма да се съобразяват дали има правни основания или не, а ще съберат цялата относима към конкретния случай информация, която представлява лични данни, защото Законът за защита на личните данни не третира и не се интересува от останалата информация, която журналистът може да събере, било то свидетелски показания, интервюта, документи, които събира допълнително”. Говорим тук само за частта, която касае лични данни и то за конкретно физическо лице, защото ако няма конкретен субект на журналистическото разследване, на статията, очерка или каквото и да е, то тогава няма да се съберат лични данни и не се прилага Законът за защита на личните данни.

В закона е посочено, че няма основания, които да пречат на журналистите да съберат всичко, ние ги освобождаваме. Те могат да съберат включително и информация за деца, без да искат съгласието на родителя, попечителя, настойника. Няма задължение журналистът да води каквато и да е административна отчетност за тези свои действия, няма задължения да изтрива информация, няма задължения да уведомява физическото лице каква информация е събрана за него, на кого ще я разкрива – все задължения за останалите администратори. Т.е. журналистите, когато обработват лични данни, са освободени от всички правила, които останалите администратори трябва да спазват. Разбирането на сегашния закон е, че след като няма такива правила за журналистите да събират информация, то към един момент вече трябва да са в състояние да преценят дали тя доказва конкретния казус. Когато това е така, тогава се прилагат тези правила. Тогава трябва да се прецени какъв обем от информацията да се оповести публично. Имайте предвид, че личните данни са различни по вид. Има обикновени лични данни, които са възприети в практиката и теорията като ЕГН, адрес и друга относима към физическото лице информация, но има и такива, които са чувствителни, които касаят здравословното състояние на физическото лице, неговата психологическа пригодност, може да има информация, която сте придобили за съдимост на лицето и т.н. Тази информация по начало се ползва с по-висока степен на защита, поради което трябва да се прецени към конкретния случай и вече по-нататък с критериите, за които говорихме, дали тази информация трябва да се обяви публично. И тогава ние посочваме – ако лицето е публична фигура, ако е в обхвата на Закона за борба с корупцията и забележете – казваме публична фигура или фигура, която с естеството на своите действия е станала публична- журналисти, спортисти, известни лекари, актьори и т.н. Т.е. не ограничаваме по никакъв начин възможността да се използват тези лични данни. Ако има и други обстоятелства при конкретния случай, то тогава тези правила, които са от 1 до 9, няма да се приложат.

- Разгледах бюлетините на Комисията. Няма много случаи на хора, които се жалват от журналисти ...

- Да, няма. От 2002 г. досега са 90 случая.

- И все пак разписахте критерии, въпреки че са малко случаите ...

- Трябва да се защитят правата и на останалите. За журналистите, ако ги няма тези критерии, това означава, че няма да се прилагат никакви правила спрямо тях, че няма да има не само административен, но и съдебен контрол. Това означава, че журналистите единствени в България ще могат да обработват лични данни и никой по никакъв начин не може да каже дали субективната преценка на журналиста е права или не.

- Как ще гарантирате, че няма да има цензура?

- Как да има цензура? Всяко едно решение на комисията подлежи на съдебен контрол. В момента, в който вие не сте доволен от решението на комисията, в момента, в който го обжалвате в съда, неговото действие спира, докато не се произнесе съда. На две инстанции – Софийски административен съд и Върховен административен съд.

- Цитирахте 10-ата точка в критерииите, свързана „с други обстоятелства, относими към конкретния случай“. Звучат като “вратичка” в регулацията.

- Напротив, те са в интерес на журналиста, защото ако съдът трябва да преценява другите обстоятелства или пък примерно комисията, той трябва ясно да се мотивира защо е имало други обстоятелства, а журналистът примерно не ги е преценил. По начало те са в интерес на журналиста. Примерът, който ви дадох, подкрепя точно това твърдение.

- Покрай новия регламент подсъдими или вече осъдени звънят в редакциите и карат редакторите да премахват имената им от дописките?

- Няма такова задължение. С влизането в сила на промените на българския Закон за защита на личните данни даваме сериозни облекчения на медиите сами да извършат преценката дали да направят корекция или заличаване или да откажат такова. Отказът им е законосъобразен и дори да бъде обжалван пред комисията, той ще бъде потвърден тъй като медията има това право едностранно да прецени. Потвърждавам – тези правила са в интерес на медиите, още повече, че в конкретния случай при положение че има присъди, има обществен интерес тази информация да бъде публична. Медиите могат да стъпят и на другото основание, което е показано в тези 10 критерии – от наличието на обществен интерес. В никакъв случай общият регламент няма да намери приложение.

- В новия регламент е записано, че когато има дисбаланс между журналистиката и защитата на личните данни, то превес има журналистиката.

- Общият регламент казва, че трябва да се гледа журналистиката в по-широк смисъл, а не само разследваща журналистика. Това и ние се опитваме да направим. Има разлика между това да правиш разследваща журналистика и примерно да публикуваш очерк. Това трябва да прецени самият журналист, комисията не може да го прави.

- Защо нямаше обществено обсъждане на тези критерии?

- Имаше обществено обсъждане. Общественото обсъждане е за това, който желае, да се включи. Те бяха публикувани още май м.г. И повече от месец бяха обявени на интернет страницата на Министерски съвет, на нашата страница на КЗЛД. Получихме около 400 страници коментари – от бизнеса, от професионални организации на журналистите, включително от програма „Достъп до обществена информация“. Голяма част от тези коментари и предложения бяха отразени.

- Ще опишете ли критериите в тълкувателна форма?

- За да има яснота и спокойствие в журналистическата гилдия, смятам, че в момента, в който бъде публикуван закона, трябва да се направи не само едно разяснение от страна на комисията, но съвместно с медиите да бъде изяснено приложението на тези критерии по несъмнен начин. Т.е. да бъдат безспорно разписани, а след това обсъждани с медиите и техните професионални организации, да бъдат разписани в указание за защита на личните данни, да бъдат публично публикувани на интернет страницата на комисията и направени максимално широко известни в обществото.

- Появиха се интерпретации, че ще може да възможно да проверявате техниката на журналистите?

- Това е правомощие на комисията, касаещо администраторите. Но при положение, че ние освобождаваме медиите от задълженията да съблюдават всякакви правни основания за събиране на информация, представляваща личните данни, защо трябва да проверяваме техниката. Медиите нямат задължение да спазват изискванията на регламента към момента на събиране на информацията. Техните задължения, доколкото са приложими в конкретния случай идват, след като информацията вече е събрана. Какво ще ни покаже техниката? Вие сте освободени от задължението за отчетност, което означава, че сте освободени от задължението на документирате. Едно е един администратор, който не е освободен от това задължение, и комисията да погледне дали той правилно е документирал или се опитва да въведе в заблуждение контролиращия орган чрез изменение на определени параметри в техниката си, за да докаже, че към някаква си дата е уведомил физическото лице за някакви негови права и задължения. Медиите са освободени от това задължение.

- От въвеждането на GDPR до днес колко са случаите, при които КЗЛД е проверявала медии?

- Миналата година имахме 35 случая, само един беше основателен и бе издадено предписание. Става въпрос за местна електронна медия, която е публикувала публични документи, без да заличи подписа на лицето- има сигнатури от регистратурата, печат на институцията. В България има утвърдена практика – съдебна и административна, че подписът представлява лични данни, които не подлежат на обществено разпространение. Подписите се заличават и от самите решения на съда и поради тази причина сме дали указания на медията да спазва тези правила. Останалите 34 жалби са неоснователни.

ВИЗИТКА:

Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 г. в Бургас

Завършил право в СУ, през годините е натрупал юридически опит в неправителствения сектор, като старши консултант по международни проекти за противодействие на корупцията и конфликта на интереси.

Член е на Централната избирателна комисия от 2011 до 2014 г.

Главен експерт в комисията за контрол на СРС в 41-то и 42-то Народно събрание.

От 2014 г. е председател на Комисията за защита на личните данни.

Зам.- председател е на Европейския комитет за защита на личните данни (EDPB)

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Съкратеното съдебно следствие трябва да отпадне за тежки умишлени престъпления

Журналистът Румен Максимов: Обществото иска справедливи присъди за жестоки убийци

Съкратеното съдебно следствие трябва да отпадне за тежки умишлени престъпления

  • Предполагам, че и адвокатът на Мартин Трифонов ще го посъветва да се признае за виновен и така ще намали присъдата си
  • Срещнахме се с депутати след делото за смъртта на Виктория, но нищо не се промени

През юни тази година близки на убитата тв водеща от Русе Виктория Маринова поискаха да се променят законите за тежки престъпления. Едно от предложенията им бе да се отнеме правото на подсъдимия да се възползва от съкратена процедура, ако признае вината си. По този начин присъдата често е по-малка от предвиденото в Наказателния кодекс, а извършителят може да излезе предсрочно.

Такъв е и случаят с убиеца на Виктория – Северин Красимиров. През април 2019 г. Окръжният съд в Русе го осъди на общо 30 години затвор при първоначален строг режим. Делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, след като той призна всички факти и обстоятелства в обвинителния акт. По този повод наложената от съда присъда бе намалена с една трета, която според закона е 30 години.

Той избегна най-тежкото наказание доживотен затвор, след като се призна за виновен и делото тръгна по съкратената процедура. На 22 април състав на Окръжния съд в Русе призна Красимиров за виновен в извършването на три престъпления - умишлено убийство, изнасилване и блудство и го осъди на 30 години затвор при първоначален строг режим.

Според присъдата Северин Красимиров трябва да заплати и 450 000 лева кръвнина на семейството на Маринова. На Областна дирекция МВР-Русе Красимиров трябва да заплати 7015 лв. и 9000 лв. държавна такса. Жестокото престъпление беше извършено на 6 октомври миналата година. Тялото на младата жена беше открито до крайбрежната алея в Русе. Четири дни по-късно в Германия беше арестуван укрилият се там Северин Красимиров.

Стив Лейтъм: Всяка реклама в социалните мрежи трябва да е автентична

Надявам се, че през 2020 г. ще можем да се похвалим с първия български носител на „Златния лъв“ от фестивала в Кан, заяви в интервю за "Монитор" мениджърът „Таланти и обучение“ в Cannes Lions Стив Лейтъм.