Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Създадоха се цели звена за прилагане на GDPR-а както във фирмите, така и в институциите

Отмененият от КС текст в закона беше от полза за медиите, а не в техен ущърб, казва в интервю за "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни

- Г-н Караджов, мина повече от година, откакто Общият регламент за защита на личните данни влезе в сила. Какво се случи от тогава насам?

- За последната година и половина комисията положи значителни усилия да разясни новите правила на бизнеса и гражданите. В началото на тази година влязоха в сила изменения в Закона за защита на личните данни, които допълнително въведоха гаранции при обработване на лични данни на деца, данни по трудови правоотношения и данни на починали лица български граждани. От друга страна комисията получи широка разпознаваемост като независим държавен орган, които е в състояние да защити правата на българските граждани при обработването на техните лични данни от бизнеса и публичните органи. Изследването Евробарометър на европейската комисия от юни тази година показва повече от 62% разпознаваемост на КЗЛД от участвалите в анкетата български граждани в сравнение с 2015 г., когато този процент е бил 15%. Това е добър измерител за работата на българския орган по защита на данните. Разпознаваемост има и в международен аспект – българският надзорен орган, в едно с Европейския орган по надзор на данните, бе предпочетен да организира 40-ата международна конференция на органите по защита на личните данни и неприкосновеността. Конференцията на органите по защита на личните данни и неприкосновеността е най-значимият глобален форум за обмяна на знания, опит и идеи в сферата на защитата на личните данни и неприкосновеността. От свикването й през 1979 г. до сега, почти четири десетилетия, тя функционира като платформа за среща на лидерите в областта на защитата на личните данни. Това се постига посредством обединените усилия на организации от 6 континента – общо сто и десет акредитирани членове и шестнадесет наблюдатели участват във форума. Повече от 1500 експерти, работещи в областта на защита на данните, взеха участие в този форум, които се проведе едновременно в София и Брюксел.

- Труден ли се оказа този регламент за българите и увеличи ли той работата на КЗЛД?

- Материята в областта на защита на личните данни действително е комплексна, но няма как да бъде опростена, тъй като технологиите намират сериозно приложение в обработване на големи масиви с лични данни. Що се отнася до физическите лица, констатираме повишена осведоменост относно знанието за техните права и как да ги защитят, но едновременно с това прави впечатление, че битува и превратното тълкуване на някои правни разпоредби. В желанието си да получат максимална защита на своята неприкосновеност, гражданите се поддават на внушения, че данните им могат да се обработват само при наличие на съгласие. Затова е добре да са наясно, че примерно публичните органи и фирмите-администратори на лични данни, в преобладаващия брой от случаи обработват личните им данни или на основание на законово задължение или договор. Съгласието не е единственото основание за обработване на личните им данни. Напротив, то се прилага, когато липсва друго от изброените в регламента правни основания.

- Къде се намира България спрямо останалите страни от ЕС, които прилагат този регламент?

- Като пълноправен член на Европейския съюз, Република България прилага пряко разпоредбите на Общия регламент. Отделно обаче нашето законодателство намира еднакво приложение не само спрямо бизнеса, но и спрямо публичния сектор и медиите. Това прави много високо нивото на защита на индивида при обработване на личните му данни, тъй като новите правила се прилагат без изключение от публичния и частния сектор. Някои държави като Германия, примерно, изключват или ограничават правилата за обработване на лични данни, когато то се извършва от публични органи, което, макар и да е законосъобразно, не е в интерес на европейските граждани.

- Когато регламентът влезе в сила, казахте, че частният бизнес ви краде кадрите. Има ли достатъчно специалисти по защита на личните данни в държавата? В институциите и фирмите?

- Това е съвсем естествен процес. Бизнесът търси подготвени кадри. При започване на прилагането на регламента, експертното познание беше до голяма степен „затворено“ в КЗЛД. Но пазарът не търпи вакуум. В рамките на последните две години и половина започна процес на профилиране както в частния, така и в публичния сектор. Създадоха се цялостни звена за привеждане на дейностите по обработване на лични данни в съответствие с GDPR. В същото време КЗЛД има също готовност да започне специализирано обучение, предвидено в закона. Конституционният съд се произнесе с решение, че спорният чл. 25з, ал.2 противоречи на конституцията.

- Какво означава това за журналистите?

- Моето разбиране не се е променило. Според мен обработването на лични данни следва да става при спазване на ясни правила, разписани в закон. Това е най-обективният начин за контрол при правоприлагането. Мисля, че всеки един от нас иска информацията, свързана с него, т.е. неговите лични данни, да бъдат коректно и правилно обработени. Спорният текст, който беше отменен, според мен бе в полза на медиите, тъй като им предоставяше възможност да събират без ограничение лични данни, за да изяснят подлежащия на публикуване материал и предоставяше критерии за преценка на относимостта, точността и пропорционалността на събраната информация преди публикуване. Не само теоретично, но и от практическа гледна точка правото на информация и правото на лична неприкосновеност следва да се прилагат при спазване на определени правила. Наличието на правила може да обясни случаите, когато едното право доминира над другото. Липсата на правила винаги води до субективност. Това са принципите на демокрацията, към която ние принадлежим.

- Какви все пак са основните приоритети на комисията за 2020 г.?

- Основната цел на комисията е да продължи трайно да развива дейността си с фокус към защита правата на субектите на данни. Едновременно с това остава ангажиментът системно и задълбочено да подпомага администраторите и обработващите лични данни с насоки и становища по принципни въпроси, свързани с прилагането на общия регламент. И двата приоритета са еднакво важни, тъй като от успешното им прилагане зависи как и доколко ще бъдат защитени правата на българските граждани при обработване на личните им данни. Международната разпознаваемост на българската комисия за защита на лични данни е също много важен приоритет, тъй като бизнесът инвестира в страни, в които е убеден, че има ефективни и обективно действащи публични институции. Невъзможно е в днешно време световният бизнес да се развива без обработката на лични данни.

 
ВИЗИТКА:
 
- Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 г. в Бургас
- Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“
- Член на Централната избирателна комисия от 2011 до 2014 г.
- Главен експерт в комисията за контрол на СРС в 41-то и 42-то Народно събрание
От 2014 г. е председател на Комисията за защита на личните данни
Зам.- председател е на Европейския комитет за защита на личните данни (EDPB)

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.