И зложба „В&В Епикризи“ на ексцентричния Венцислав Занков се открива с вернисаж от 18 до 20 ч. утре в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ на бул. Янко Сакъзов“ 15, където ще остане до 5 декември.
Изложба „В&В Епикризи“ на ексцентричния Венцислав Занков се открива с вернисаж от 18 до 20 ч. утре в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ на бул. Янко Сакъзов“ 15, където ще остане до 5 декември.
През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното днешно развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт – свидетелство за човека и живота.
В малкото пространство на галерията всъщност се срещат двама скулптори – Занков и Васка Емануилова, които на пръв поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са и разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.
Изложбата събира две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно чрез контраст. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011-2016, които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.
Независимо от приетото за „добър вкус“, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му „говорят“ за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с идеята за хармонична фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.
Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори е в това поле след 1989-а. Сред неговите запомнящи се самостоятелни изяви са проектите „Пред мен“ (2020), „Последните граждани на Кале“ (2016), „О, щастливи дни” (2014), „Последният будоар“ – скулптура, кръв, видео (2011), „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци“ (2011) и др.
Монитор
