Венци Мартинов: Пандемията не навреди на стойностната култура

Венци Мартинов: Пандемията не навреди на стойностната култура

Човекът-усмивка Венци Мартинов, известен като хуморист-имитатор, режисьор и продуцент, отваря вратите на своя свят за читателите на „Телеграф Медиа“, разкривайки наблюденията си за развитието на българската култура по време на пандемия. Той поставя сериозен акцент, че в областта на стойностното творчество, колкото и невероятно да звучи – загубите не са големи.

За проектите, плановете за предстоящите топли месеци и новите хобита – артистът говори откровено.

- Венци, как прекарахте времето в изолация? Като че ли се задава нова вълна на COVID-19, страхувате ли се?

- Това което наложи вирусът, а именно човек да не излиза и да не ходи много навън – за мен беше съвсем леко и приятно, защото 2 г. и един месец съм го карал в казармата. Тези три месеца, сравнявайки ги с онова време, определено мога да приема като лека почивка и период, в който да отдъхна. Да, може би се страхувам, това е причината да спазвам определени правила. Най-необходимото се изразява не в това да носиш маска, а да не се контактуваш с неприятни хора, които носят и други вируси (смее се). Според мен обществото, визирайки по-възрастните хора се отнасят сериозно, младото и ново поколение не се притеснява, разбира се, това се основава на лични наблюдения.

- Какво и колко загуби секторът на културата?

- В областта на стойностната култура загубите не са големи, защото простащината в халтурата напоследък е надделяла. Така че, загубили са някои, сериозните артисти си намират винаги публика, да – понякога е малка, но винаги стойностна. Тези изводи не са на база публикации в интернет и пр., те се основават на дълголетна мъдрост.

- Успяхте ли да преоткриете някое позабравено хоби?

- Действително времето у дома ме зарадва в няколко отношения. Първо, успях основно да си почистя и прередя къщата, да открия неща, които бяха забравени в разни ъгли. Направих дребни и приятни ремонти, да кажем – освежителни. Оборудвах се, от Китай си поръчах една много интересна машина, която реже стъклени шишета. От тях пък правя лампи или разни сувенири. Аз обичам рисунките, реално сам декорирам, измислям как да ги украся. Мога да кажа, че това е новото ми хоби. Създават се изключително красиви неща. Когато се нареже шишето от едната част стават лампи, а от другата страна пепелници, свещници… Реално се използват и двете части, устройството е много практично, от различните парчета може да се създаде какво ли не. Преди рисувах върху буркани или чаши. Сега искам да го развия. Подарявам ги на роднини, близки приятели и познати. За себе си пазя само онова, което ми носи настроение. Това е интересна изненада, особено когато има повод – съчетано с надпис и пр. Освен това успях да си ремонтирам и оправя разни неща, изобщо справих се с всички видове позитивни домашни задачи. В този период гледах да стоя у дома, аз съм си домошар. Много важно за мен беше да не посещавам никакви здравни заведения, пазех се вкъщи. Разбира се, като един истински Козирог имам план за предстоящите топли месеци, прекарани навън. Смятам да се полюбувам на природата, красотата на България, в онези по-отдалечени места. Имам кемпер, ще обикалям с него. Идеята ми е да си почина, а от друга страна да се сблъскам с различни места, нови хора и традиции.

- До каква степен ограничихте срещите с приятелите си?

- Факт е, че последните месеци повлияха на тези срещи. Аз контактувам с точни, мъдри, стойностни хора, свикнах с това и разчистих приятелите в кавички. Останах с малко, но ценностни хора, с които мога да се разбера дори от разстояние. Разбира се, много по-добре е заедно около масата, хубавото ядене и мезетата, както имаше една приказка – на млади години на човек му трябват слава и пари, а като улегне – приятели и вино. Има нещо, което като се замисля важи за всички ни, през живота си всеки от нас е открил хора, които в трудните мигове са останали до него. Показали са своята съпричастност и подкрепа. За ихо-ахо има много кандидати, а от онези хора, някои от които изненадващо са се показали, усещащ истинска и приятелска ръка… Едва тогава разбираш кой - кой е.

- Обичате кулинарията – какво творите в кухнята?

- Освен че умея, по време на карантината успях да обърна повечко внимание на това занимание. Приятно е чувството да направиш една вкусна и същевременно ефектна манджа – акцентирам на приятния вид, първо се храни окото. Част от рецептите ги вземам от интернет, последно готвих риба. Вкусно ти е хем, когато го ядеш, хем, когато го гледаш. Взимам и рецепти от Иван Звездев, от него разбрах как се прави пица-баница. Получи ми се добре. Имам страхотни попадения, които са моя гордост.

- Успяхте ли да се насладите на старите ленти?

- Да, имам много любими – американски, руски, френски комедии и т.н. Хубавото е, че вероятно повечето хора са имали тази възможност във времето на изолация. Честно казано изключително приятно ми беше да намеря и прослушам стари касетки. Гледах и неща от едно време, като една притурка от вестник, на може би десетина години, казва се “Невероятните пътешествия на Майкъл Палин” – това е един популярен телевизионен английски комик. Пътувал е много, толкова интересни неща научих от цял свят… Сега пък гледам неми комици от старите филми, ровя се все още – това е големият плюс на времето между четири стени.

- Реализирахте онлайн проект“Музей на усмивките”, бихте ли ни разказали повече за него?

- Той е факт със съдействието на Столична община по инициативата “Солидарност в култура” за подпомагането на онлайн проекти. Това бе специално мое онлайн излъчване посветено на 95 г. от рождението на Георги Парцалев, отбелязано на 16 юни. Радвам се, че сътворих нещо стойностно. Достави ми удоволствие да представя една моя гледна точка, спомените, част от които обвързани с най-популярната му сценична партньорка Стоянка Мутафова. Не знам до каква степен успяваме като общество да запазим спомена за великите имена в българското кино и театър, според мен далеч не е достатъчно това, което правим. Трябва да има творчески места, сцени, които да носят усещането за яркия им принос.

Това е той:

Венцислав Мартинов е роден на 9 януари, 1959 г.

Той е хуморист-имитатор, режисьор и продуцент

Автор е на текстове за поп песни и тв сценарии

Завършил е ВИИ „Карл Маркс“, специалност „счетоводна отчетност“, и Института за театър, музика и кинематография „Николай Черкасов“ (Санкт Петербург, Русия), специалност „естрадна и телевизионна режисура“

През годините работи съвместно с едни десетки родни знаменитости, сред които – Мими Иванова и Развигор Попов, Дует “Ритон”, Георги Христов, Нели Рангелова, Васил Петров и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.