Вносно месо от Македония се продава в българските търговски обекти дни преди великденските празници и с това се подбива реализацията на българската продукция.

Всъщност случващото се не е от днес. От години дойдат ли празници, българските вкусни и качествени мръвки и хранителни стоки бързо изчезват в чужбина, а в нашите магазини по щандовете се появяват такива с доста показатели. Още преди месец по българските села тръгнаха мургави търговци джамбази, които изкупуваха българските агнета на ниски цени от по 5,50-6,00 лв. за килограм живо тегло и ги изнасяха на юг за Турция и на запад за Албания. А според някои търговци българските агънца-багънца стигнали дори до арабските страни, където всички знаят, че богатите петролни шейхове не правят никакъв компромис с качеството и вкуса на храната.

Щом като нашите агнета се приемат много добре сред шейховете, не виждаме причина у нас те да бъдат пренебрегвани и нежелани от търговските обекти, а да се залага основно на вноса на посинели, дълбоко замразени меса, внос от незнайно къде.

Но този на пръв поглед доста странен парадокс е характерен не само за Великден, а и за Гергьовден и по Коледа, когато на българската празнична трапеза преобладават отново основно мръвки и храни от всички краища на страната, но не и родни, български. Заради налагането на частни търговки интереси на големите български и чужди компании, ангажирани с внос на хранителни стоки и месни продукти отвън, от чужбина, през годините още от началото на 90-те години бавно, но славно у нас бяха положени неимоверни усилия да бъде унищожено или поне сведено до безопасен минимум родното производство на плодове, зеленчуци и отглеждането на животни за клане. По този начин бе гарантиран вносът и наводняването на българските пазари с чужди мръвки за големите християнски празници. Така се стигна до абсурдната ситуация на Великден и Гергьовден българите да слагат на трапезата си македонски и румънски агнета и яйца от Полша. Поради това и жалбите и предупрежденията на родните браншови животновъдни асоциации, че чрез евтиния, макар и законен внос на мръвки отвън, са изцяло справедливи. Българското животновъдство от години е не просто в криза. То прилича на тежко болен пациент, над когото напразно се суетят различни специалисти, всеки от които дава различни съвети как болникът да бъде спасен. Никой обаче не прави най-важното. Да приложи съветите в действие.

Подобно на това сравнение през годините у нас се прави какво ли не уж за благото и за доброто на българското животновъдство. Не се направи обаче като че ли единствено правилното. Да се гарантира спокойствието на хората, ангажирани с бизнеса в този бранш на селското стопанство. Да могат те да се занимават с отглеждането на овце, кози, крави и телета, а не всеки ден да се чудят какви врътки да правят и прилагат, за да се вместят в измислените какви ли не никому ненужни хватки от държавата да ги ощетява и ограбва. Защото едва ли краварите и овчарите са най-големите далавераджии спекуланти и извършители на икономически престъпления у нас. Не е работа великденската фурна да мирише на чужбина.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.