0

З а Великден българинът на 99 % ще яде български яйца и пилешко.
Това категорично заяви пред „Телеграф” председателят на Асоциация на птицевъдите Димитър Белоречков.

За Великден българинът на 99 % ще яде български яйца и пилешко.
Това категорично заяви пред „Телеграф” председателят на Асоциация на птицевъдите Димитър Белоречков.

 Производството на яйца може да задоволи напълно националния пазар. Не се очаква внос от Полша заради ограниченията. Гърция пък засега не поръчва от нашите, защото курортите няма да работят за Великден, а основното потребление е било от хотелите им.
Всеки ден България произвежда около 4 млн. яйца. Търсенето за Великден е около 30 млн. Това означава, че за една седмица родните кокошки ще снесат необходимите яйца за празника, увери браншовикът. Цената им е стабилна. 17-18 ст. с ДДС излиза яйцето от фермата, на щанда на супермаркетите се предлага по 25-30 ст. Средно по 160 яйца годишно консумира българинът. Не се очаква увеличение за празниците, освен ако търговските вериги не го направят, каза Белоречков.


Цената на птичето месо се задържа около 3,60 лева средна цена от производител.
Българинът консумира около 25 кг годишно, колкото е и в страните от ЕС. Произвеждаме 108 хил. тона птиче, толкова внасяме във вид на дробчета и крилца от Полша. Засега не се очаква внос, защото основният консуматор - хотелите по морето, не се очаква да работят. Полските дробчета и крилца се предлагат за закуска във вид на пастети, с омлети др. 40 хил. т от полския внос заминават преработени за френските хотели пак като пастети. Това е и основното, с което се занимават много от българските преработватели, каза Димитър Белоречков.
Контрол
Контрол на границите и заснемане на фактурите за внесените плодове и зеленчуци. Това е една от мерките, които е поискала като защита на местното производство заради кризата с коронавируса Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите, в разговор с министъра на земеделието Десислава Танева. Заснетите фактури директно да се изпращат в НАП. Въпреки кризата обаче секторът зеленчуци и плодове няма да получи допълнителна помощ от държавата освен обичайните субсидии. Очакванията са да има наплив на работна ръка в сектора заради ограниченията за пътувания зад граница. Бизнесът обаче е длъжен да осигури защитните облека и маските на работниците, които наема. Десислава Танева се е ангажирала да разговоря с представителите на търговските вериги да купуват повече българска стока, допълни Милтенова.
ДДС в бюджета
Сега е моментът да се увеличи производството на месо и български продукти според Вихрен Димитров, производител и член на УС на Асоциацията на свиневъдите в България. Една от идеите, които лансира, е с част от парите, които страната получава за коронавируса, да се плати на производителите за попълване на Държавния резерв с прясно месо и консерви. Такава мярка ще се отрази положително и на пазара на труда, защото ще бъдат наети още работници. Освен това със закупуването на българско зърно за фуражи ще се генерира добавена стойност от ДДС, което директно ще влезе в българската хазна. В момента двадесет процента е родното свинско на националния пазар. В супермаркетите се внася основно от Испания. Димитров прогнозира 10 ст. увеличение на трупно месо. Причината е, че се очаква ЕС отново да поднови износа за Китай, който започва да излиза от кризата. Това може да доведе до известен дефицит на европейския пазар на свинско, допусна Димитров.

Имаме жито за година напред

В складовете има пшеница за брашно за
1 г. напред, каза шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. С царевицата положението е същото.
Още е много рано да се каже как кризата заради коронавируса ще се отрази на зърнопроизводителите, коментира той. По думите му износът си тече с камиони и кораби и няма спрени доставки. Притесненията са да не бъде спрян транспортът по време на кампанията, но тя е още далеч. Още отсега обаче се вижда, че търговците се ограничават да сключват нови договори. Борсовата цена на пшеницата пък постоянно играе и всичко е непредвидимо, каза Костадинов. Хлебната е горе-долу на миналогодишното ниво, но фуражната е на по-ниско.