Вежди Рашидов: Вестниците неистово трябва да се борят за пространството си

Вежди Рашидов: Вестниците неистово трябва да се борят за пространството си

Трябват строги мерки срещу фалшивите новини

Големият проблем е как да разграничим талантите от кресливото бездарие на хора като тези от Прокопиевата шайка. Да се чуди човек – къде са умните, кои са красивите, кои са гениалните, казва председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание

- Г-н Рашидов, извънредното положение, свързано с пандемията на коронавирус, създава изключителни трудности във всички сфери на живота. Една от най-засегнатите е и ще бъде културата. Кои са най-големите рискове за нея?

- Струва ми се, всички нормални хора разбират, че се намираме в ситуация, която аз бих оприличил на сериозна световна война. Основното в една война е да се унищожава човешкият вид. В случая трябва да сме наясно, че това е битка с невидим враг и главното оръжие е не да има фронт едни срещу други, защото това е ситуация, в която всеки „убива“ другия. От това потърпевши са не само хората в сферата на културата, а и във всички сфери на живота. Фронтовата линия е целият свят. Така че хората на изкуството не правят изключение. Скоро четох една публикация на Христо Стоянов и бях радостен от това да видя един писател с ясна и точна позиция. Аз също смятам, че сега са дни не за искане, а дни за даване – всеки колкото може.

- Малка страна и малък културен пазар като България как биха могли да се справят или поне да подобрят положението?

- Изкуството винаги съществува и се реализира силно точно когато кризите съпътстват неговото съществуване. Ако погледнем историята на бедствията и войните, именно тогава ще видим най-знаковите и значими творби на автори. Да си спомним „Битката при Ангиари“ на Леонардо да Винчи и преминем през „Нощна стража“ на Рембранд, през знаменитите „Капричоси“ на Гоя, ненадминатата слава на „Герника“ на Пикасо, посветена на гражданската война в Испания, и стигнем до постимпресионизма на Ото Дикс и Кете Колвиц и до съвременните Хенри Мур и Франсис Бейкън и много други световни автори, както и незабравимите рисунки на Владимир Димитров-Майстора по време на Първата световна война, творбите на Гюдженов, на Илия Петров – имена много… Това е доказателство, че когато изкуството е съдба за един творец, няма как да умре, напротив – то става устойчиво и силно. А колкото до пазара – България е малка и бедна страна и в такива държави думата пазар на изкуство дори не съществува. И ако има привидно форма на пазар, то той е хаотичен, лесно достъпен за манипулативни имена и автори и много често – за фалшификати. Затова реализацията на изкуството и величието на един творец могат да бъдат истински само когато усилията са устремени към световната сцена, където публиката е 7,5 милиарда. Темата е много дълга...

- Научихме, че вече сте имали разговори със социалния министър Деница Сачева за обмисляне на съвместни спасителни действия за най-уязвимите категории. Какви ще бъдат те, кога ще се предприемат?

- Всеки контакт с министър Сачева е удоволствие, когато насреща си имаш човек адекватен и с отношение към културата. Аз благодаря за нейното разбиране, че културата е единственото нещо, което надживява всяка прагматична професия, и неслучайно във всички времена се е казвало, че животът е кратък, но изкуството е вечно. Историята на изкуството е много по-стара, отколкото всички останали истории, а да не говорим за някои сфери в живота, където няма дори и история. Наясно съм, че когато говорим за подпомагане на хора и чиновници, свързани с понятието култура, и, смятайки, че подпомагайки тях, ще подпомогнем културата, а изоставим хората със свободни професии – то това е пагубно за цялата култура. Точно хората в тази сфера – със свободни професии, които се самоосигуряват и плащат данъци, не бива да ги маргинализираме. Защото те създават онзи художествен продукт, заради който съществува така наречената администрация, осигурена с държавни пари. Творците са носителите на морала и достойнството на всяка нация. По-просто казано – лицата, които са мерило във времето. Безкрайно ценя образованието, но ако културата ни не бе възпроизвела имена като Ботев, Вазов, Йовков, Елин Пелин, Хайтов, Радичков, то аз не виждам какво биха изучавали децата по литература. Нима не са били със свободна професия един Ван Ян Ейк, един Микеланджело, един Рубенс, един Хенри Мур, един Роден, един Пикасо, Салвадор Дали, да минем към нашите прекрасни творци като Майстора, Никола Танев, Златю Бояджиев, Сирак Скитник и стигнем до класици в съвременния ни живот като Павел Койчев, Иван Вукадинов, Стоимен Стоилов, Захари Каменов, Георги Трифонов и много други достойни българи, които в момента изграждат реалната съвременна история на България. Да, това са хората, за които ние търсим път да ги подпомогнем, за да не спре процесът на създаване на изкуство. Колкото до маргиналите – да, тях ги има и големият проблем е как да разграничим талантите от кресливото бездарие. Като самопроизвелата се Прокопиева шайка и хрантутници на „Америка за България“ – „умни, красиви, гениални“. Да се чуди човек – къде са умните, кои са красивите, кои са гениалните. Ама нейсе, да ги оставим в графата разни. Тази разлика трябва да можем да направим, защото иначе желанието ни за помощ губи смисъл. На някои хора единствената им амбиция е да се докопат до държавна хранилка. А талантливите хора винаги са били по-тихи и скромни.

- Как ще оцелеят в кризата държавните културни институти, сценичните изкуства?

- По закон държавните институти си получават пълните заплати с осигуровките, но за един творец най-страшното е да затвориш сцената и контакта с публиката. Няма изкуство без публика. Освен това периодът на възстановяване на интереса на зрителите ще е няколко месеца и после идва лятото, когато няма да могат да правят спектакли. По предложение на Министерството на културата миналата година законът беше променен, а с това и методиката за сценичните изкуства. Сега, за да се промени това, трябва да се върне методиката, каквато тя беше до 2019 г. За да бъда ясен – ето каква е разликата: държавата субсидираше всеки продаден билет, това стимулираше ръководствата на културните институти да търсят все по-големи зали с по-голям приход, който им помагаше с повече лекота да обогатяват културния афиш. Независимите творци с големи имена също имаха смелостта да бъдат ярки в този афиш и в много театри в страната. С промяната министерството сложи таван на броя на местата в залите, които се субсидират от държавата, което чувствително намали приходите. Ако това не се промени, в края на 2020 г., дори и да активизират своята дейност след епидемията, те ще трябва да връщат пари в бюджета. Ако МК направи промяна в Закона за закрила и развитие на културата, чл. 23, аз ще я подкрепя и мисля, че съм в състояние да убедя и моите колеги от комисията по културата и медиите. Чух, че министърът е обсъдил онлайн с министрите на културата на ЕС проблема как да помогнат на самоосигуряващите се артисти. Това е добре, но дори и да се създаде някакъв фонд в тяхна помощ, срокът за подготовка, кандидатстване и утвърждаване на проектите, с които ще се кандидатства, е несъвместим с нуждата от подпомагане сега. Хубаво е такъв фонд да действа постоянно. Мисля, че държавата сега трябва да вземе конкретни решения за творците – те са най-бавно създаваното интелектуално богатство. Вече няколко години наблюдавам едно странно поведение на управлението на министерството - да се държи като Министерство на театрите, а не като Министерство на културата. Но свободните професии, които трябва да бъдат стимулирани, са тези, които са основните създатели на духовния продукт: българските писатели, поети, композитори, художници, голямото семейство на художествените занаяти и професии – те са хората, заради които съществува това ведомство. Те са най-тихите, талантливи хора, които не лежат на гърба на държавата и никога не са хленчили за пари. Културата е много широк спектър и понякога е голяма лъжица за устата на някои бюрократи.

- Друга голяма опасност по време на социалната изолация и непрестанното стоене пред компютрите е попадането във властта на дезинформацията, фалшивите новини и страха. Каква е ролята на вестниците в този момент на „облъчване“ от всички страни?

- Фалшивите новини са световен проблем. Да оставим настрана това, че те се фабрикуват с цел да омърсяват, да оклеветяват, да съсипват, да деморализират както човешките съдби, така и обществото, а в много случаи – да създават психоза и паника. От личен опит знам, че човек в продължение на дълго време, живеейки в тази болна среда, може да се „имунизира“ и да си създаде свой начин на живот в тази лъжлива среда. Тя е по-опасна за самите медии и професията журналист. В последно време е неотлъчна тема на обществото – лъжливите медии и истинските медии. Тя се превръща все повече в устойчива тема, както вечната борба между доброто и злото, в която битка в крайна сметка най-потърпевшо ще бъде медийното пространство, обръгването на обществото, към което вече вървим, загубата на интерес към медиите, липсата на доверие и бавното обезличаване на смисъла на средствата за осведомяване. Аз това го определям като война вътре между самите медии и това остава техен проблем.

Сериозната журналистика е най-необходима поради това, че тя е създадена като средство за вярно осведомяване на обществото. Ролята на вестниците и на журналистите е те да бъдат живата документалистика и памет на времето, в което живеем, а не на лъжата, която ни съпътства. Вестниците неистово трябва да се борят за пространството си. Няма нищо по-прекрасно от това да усещаш шума на хартията в ръцете си.

- Европейската комисия неотдавна създаде специален сайт за борба с дезинформацията и измислиците. Ще има ли общоевропейски действия за неутрализиране на тяхното влияние?

- ЕК отдавна трябваше да направи това – още в зародиша на фалшивите новини. Не бива да следваме събитията, след като сме допуснали да се развият в европейски мащаби. Аз много се радвам на прекрасния ни контакт с г-жа Мария Габриел, нейната категорична позиция за борба с дезинформацията е една обща кауза, каквато е и каузата на българската държава. Време е Европа да се научи да разпознава лъжата от истината и да приеме общ европейски стандарт и строги мерки против лъжливите новини, които в своята дезинформационна дейност могат да бъдат опасни за националната сигурност на всяка европейска държава.

- Но как читателят да разпознае надеждните източници, на които да се доверява?

- Смятам, че не читателите трябва да разпознават лъжливите източници. Това е работа на европейските закони и на медиите, които са длъжни да поднасят вярна информация. Право на читателя е да получи истинската информация.

- През май у нас трябваше да се състои международен форум на председателите на комисиите за култура и медии от парламентите на страните членки на ЕС, като една от темите бе именно за фалшивите новини. Как ще продължите да работите по организацията на тази конференция в един следващ етап, когато пандемията и рестрикциите за масови събития отшумят?

- Този форум е моя инициатива и се радвам, че тя получи подкрепата на държавата в лицето на премиера Бойко Борисов и на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, на нашата парламентарна комисия по културата и медиите, както и на комисиите в европейските парламенти и на еврокомисар Мария Габриел. Поканили сме представители на ЮНЕСКО, както и ръководството на „Европа Ностра“. Имаме и гласуван бюджет да го проведем – този форум е много важен, още повече че Европа е най-старият континент с ценно наследство. Темите са опазването на културното наследство, борбата с нелегалния трафик на артефакти и фалшификати на изкуството и борбата с фалшивите новини. Заради епидемията форумът беше отложен и ще го организираме в първия възможен момент.

- Всеки творец е визионер. Как си представяте света на близкото бъдеще, света на културата след коронавируса?

- Световната история като че ли по някакъв Божи закон на всеки 30-40 години изживява своите катаклизми – кога войни, кога бедствия, кога земетресения и изригване на вулкани. Един от последните беше аварията във Фукушима, която унищожи цял град, донесе смъртта на много хора и до днес оцелелите живеят, облъчени с радиация. Точно тези хора дадоха урок на света – как обединени в мъката си, тихо и без много мрънкане възстановиха града и върнаха реалния живот... Искрено вярвам, че сегашната епидемия ще отмине. Вярвам, че в България и икономиката, и културата ще възвърнат ритъма си. Вярвам, че птиците ще продължат да пеят и животът ще е усмихнат. Но след тази епидемия той няма да е животът, с който бяхме свикнали. Крачка назад е може би за добро, вярвам в това.

ВИЗИТКА:

* Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград

* През 1978 г. завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия, където по-късно като утвърден творец преподава

* През 1985 г. след спечелен конкурс заминава на специализация в академията „Сите дез Ар” в Париж

* Има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина - Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Палма де Майорка и др.

* Член е на Международната академия за изкуства в Париж и на Международната академия на изкуствата в Москва

* Член-кореспондент на БАН

* Министър на културата при първото и второто правителство на Бойко Борисов (2009-2013 и 2014-2017)

* Председател е на комисията по културата и медиите в 44-ото народно събрание

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.