За съжаление, склонността към измама е заложена в човешката природа.

Цялото милиардно население на Земята иска да е богато. Просто няма как да стане тази работа. Едни чрез работа, други чрез измама, но всички се стремят към своето Елдорадо. Друг е въпросът, че конкистадорите така и не са го открили, но стремежът към богатство, колкото по-лесно и достъпно е то, е вечен. Човешката история и литература преливат от очарователни мошеници – от измисления Остап Бендер до реално съществуващия Виктор Лустинг, който успял да продаде Айфеловата кула. Накратко, това е един стаен стремеж на хората, за който те не искат да си признаят, но съкровено искат да използват за своя облага. Смразяваща е тайната на долните мисли. Не искаш да ги допускаш, но те все пак нахлуват в главата ти, а след това водят до действия. Спомнете си свенливия крадец Алхен, управител на стол за бедни пенсионери от блестящия роман „Дванадесетте стола“. Той крадеше от грамажа в порциите на изнемощелите старци. И ужасно се срамуваше от това. Всичко в крайна сметка опира до кантара – и страсти, мечти, рискове, надежди и съжаления. Кантарът е прост като понятие, ако перифразираме написаното по друг повод от Албер Камю. Великите неща са прости, сложните схеми затормозяват. Големите мислители не се замогват. Продавачите с мащаб обаче успяват.

Понятието е такава форма на мисленето, която обобщава съществените свойства на група явления, и заедно с това посочва отличителните признаци, по които тази група неща се отличава от други. Една река е река, защото сте я виждали много пъти и имате обща представа. С годините представата обаче се обогатява с нови свойства, така както е променлив животът. Затова кантарът носи качествата на понятие. И притежаваните от него обогатени и променливи свойства за измама. Това е един голям и недостижим паноптикум на възможности за тарикатлък. Агенцията по метрология непрекъснато прави проверки на кантарите по пазарите и без изключение открива безброй нарушения, чалъми и хватки с кантарните измами. Просто това са номера, стари като света.

Не искам да обезкуражавам уважаваните инспектори на държавната агенция, но ще напомня, че всички опити за изкореняване на пиенето и проституцията са завършвали с неуспех. Кантарът е от тези величини. Вечният човешки стремеж към забогатяване чрез измама. Китайски кантари, домашни везни вместо лицензирани за продажби, всевъзможни приспособления и ред други „новости“. Те показват, че борбата ще е вечна, а резултатът от нея – неясен. Битките ще бъдат спечелени, войната – едва ли. Защото срещу един почтен ум има минимум 100 000 непочтени. Това е вечна и жестока битка, в която може да ни даде сила поне чувството за хумор.

Разговор в месарницата:

- Имате ли пилета?

Продавачът вади от фризера единственото останало и го слага на кантара.

- По-едри нямате ли?

Продавачът прибира пилето, вади го пак, показва го от другата страна и го слага на кантара, като не забравя да натисне кантара с пръст. Пилето излиза значително по-тежко.

- Добре, взимам и двете.

Уви, в живота номерът с удрянето в кантара е сходен с тайните на любовта. Едни обичат, а други позволяват да бъдат обичани. Едни лъжат, а други допускат да бъдат лъгани. В последна сметка и двете състояния са дълбоко заложени в човека.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.