Водопроводите по нашите земи не са от вчера, а още от римско време. Всяко лято обаче, особено при суша като сегашната, много села и по-малки градове минават на воден режим. Често обаче причина е не толкова недостигът на живителната течност, а окаяното състояние на тръбите, по които тя стига до чешмите на хората.

От ВиК дружествата от своя страна се жалват, че ниската цена на водата не им позволява да инвестират достатъчно средства за справяне с проблема. Абонатите обаче естествено хич не са очаровани от идеята услугата да поскъпва вечно и в един момент да им се наложи да се върнат с десетилетия назад и ползват кладенците, изкопани някога от прадедите им. По въпроса за бунарите някои твърдят, че в богатите страни за малките селища рядко се правели общи водохващания и водопроводи. Там всеки сам си биел сонда в двора и си изкарва вода. Не става ли тя за пиене, я ползва само за миене и други битови нужди. За готвене и пиене си купува от магазина или си налива от съседното село, например. У нас в някои райони има села с по 20-30 души, като през зимата не остават и толкова. Тръбопроводите за тези места открай време са амортизирани и често аварират. Според ВиК операторите не е рентабилно в тях да се инвестират огромни средства за основни ремонти или изграждане на нови. Но пък редно ли е да се оставят хората на сухо?

Дори в големите градове обаче голяма част от водопроводите са в състояние, като че ли са били открити при археологически разкопки на селище от преди Христа. Повечето от тръбите от времето на соца са етернитови и са отдавна амортизирани. От тях в земята изтича над половината вода, която идва от водоемите. По груби изчисления за да се доведе водопроводната ни мрежа до нивото на напредналите страни от ЕС ще ни трябват поне 11 млрд. лв. От еврофондовете я успеем да докараме един, я - не. Останалото ще трябва да се осигури от хазната или от ВиК операторите, т. е. от данъци и по-високи цени на водата.

Не бива да забравяме обаче, че в условията на климатични промени, вещаещи по-дълги засушавания, инвестициите в проекти за доставка на вода и разумното й използване са от жизнено значение. В миналото, дори в 20-ти век, немалка част от конфликтите са били и за завладяване на контрола над водоизточниците. В България още вода газим, жадни ходим. Затова много от нас си мислят колко богата страна на вода сме, но се лъжем. Затова и у дома, дори при непрекъснато покачващите се цени на водата, някои от нас още не са се научили да я използват разумно. После си мислим, че водомерът е развален.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Браво, Г-не!

Има теми, за които си мислим, че няма как да има две мнения по въпроса. Не защото сме попили от модерното либерално-болшевишко поведение. 

Престъпник ли е българският болен?

Българският болен е най-окаяният в Европейския съюз. Фактите-

той боледува най-често, като е във водещата петица по сърдечно-съдови заболявания и най-късното диагностициране на онкологичните. Към класацията в последната година и половина се прибави и това, че вече сме шести по морбили в Европа.

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия.